О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4987

София, 01.11.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело 5205 / 2024 година

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Уишбон“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] против определение № 516/05.10.2023 г. по въззивно гр. д.№ 561/2022 г. на Апелативен съд-Варна, с което на основание чл. 248 ГПК е допълнено въззивно решение, като „Уишбон“ ЕООД-Варна, е осъдено да заплати на Община – Балчик сумата от 3298.68 лв., представляваща разноски по в. гр. д.№ 561/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

В частната жалба се изразява оплаквания за неправилност на определението, защото въззивният съд не е съобразил, че и двете въззивни жалби са приети за неоснователни. Частният жалбоподател счита, че в този случай не се дължат разноски на никоя страна.

Ответникът по частната жалба [община] счита същата за недопустима, като нередовна – не съдържаща указание в какво се изразява неправилността на обжалваното определение и по същество за неоснователна.

Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба, е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 ГПК. Тъй като предмет на обжалване е определение на въззивна инстанция, която присъжда разноски пред нея и на основание т.24 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, производството не е по частна касационна жалба, поради което съдът не обсъжда основанията за допускане до касация.

Данните по делото са следните:

Произнасяйки се по въззивни жалби и на двете страни, с въззивно решение № 134 от 14.07.2023 г. по гр. д.№ 561/2022 г. на Варненски апелативен съд е потвърдено изцяло решение № 260007/9.05.2022 г. по гр. д.№ 650/2019 г. на Окръжен съд – Добрич, с което [община] е осъдена да плати на “УИШБОН“ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], на основание чл.72, ал.1 ЗС, сумата 499 650 лева, представляваща увеличената стойност на поземлен имот с идентификатор 02508.51.447 по КК на [населено място], находящ се във вилна зона „Белите скали“ в землището на [населено място], в следствие построените в него от “УИШБОН“ ЕООД в периода 2009-2014г. със степен на завършеност 63% на Сграда-Блок 1 със разгърната застроена площ от общо 2000.06 кв. м, състояща се от сутеренен етаж със застроена площ от 404 кв. м., партерен етаж със застроена площ 580кв., първи етаж със застроена площ 587.60кв. м., втори етаж със застроена площ 235.30 кв. м. и трети етаж със застроена площ 199.01 кв. м; сграда-Блок 2 със степен на завършеност 50% с разгърната застроена площ от общо 280кв. м., състояща се от партерен етаж от 140 кв. м. и първи етаж от 140 кв. м.; басейн с водоустойчиво покритие/керамични плочки/; пречиствателна станция /строителна част/ за отпадни води; вертикална планировка; тераси на ниво нула и прилежащите им стълбища, преодоляващи естествената денивелация на терена; проектираните хоризонтални площи за паркиране на автомобили; проектираните хоризонтални площи, ограждащи басейна; бетонна „черупка“ на пречиствателната станция за отпадни води; декоративна ограда на целия терен; ел. инсталация и електрически табла; ВиК инсталация, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.09.2019г. до окончателното й изплащане, като за разликата над 499 650 лева до пълният претендират размер от 1 512 243.33 лева, иска е отхвърлен.

[община] е поискала допълване на решението, като й се присъдят разноски за въззивно обжалване.

По делото са представени доказателства за внесена от [община] държавна такса за въззивно обжалване в размер на 9993 лв. Не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 1200 лв. Въззивната инстанция не е присъдила адвокатско възнаграждение, а с оглед изхода на спора пред въззивния съд и позовавайки се на чл.78, ал.1 и 3 от ГПК, е осъдила дружеството да плати на [община] деловодни разноски в размер на 3298.68 лв., съобразно уважената част от исковата претенция.

Определението е неправилно.

Уважаването на претенцията за разноски, съгласно вложеният разум в нормата на чл. 78 ГПК, зависи от резултата по спора. При частично уважаване на иска, разноските се присъждат съобразно уважената част от иска. При частично уважаване на жалбата, разноските на жалбоподателя се поемат от ответника по жалбата, съобразно уважената част от жалбата /чл. 78, ал.1 ГПК/, респективно разноските на ответника по жалбата се поемат от жалбоподателя при неосонвателност на жалбата или съразмерно на неоснователната й част. Съдът не може да извършва прихващания при неоснователност на насрещните жалби.

В случая [община] е претендирала присъждане на разноски за въззивно обжалване и е доказала такива само за внесена държавна такса в размер на 9993 лв. Този размер държавна такса съответства на уважената част от исковата претенция. Въззивната жалба на Общината е приета за неоснователна изцяло. Затова внесената от нея такса остава така както е направена. Общината може да претендира разноските, които е направила по неоснователната жалба на другата страна, но тя не е доказала такива – не е доказала заплащане на хонорар за въззивно производство в размер на 1200 лв. За това, че и въззивната жалба на “УИШБОН“ ЕООД се е оказала неоснователна, дружеството поема разноските по заплащане на държавна такса за тази жалба както са направени от него. За неоснователността на жалбата на общината, дружеството е могло да претендира разноските, направени за защитата по тази жалба, но то не е доказало такива.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени, като молбата на Общината по чл. 248 ГПК за присъждане на разноски за въззивно обжалване, като неоснователна, се отхвърли

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:Отменя определение № 516/05.10.2023 г. по въззивно гр. д.№ 561/2022 г. на Апелативен съд-Варна, с което на основание чл. 248 ГПК е допълнено въззивно решение, като „Уишбон“ ЕООД-Варна, ЕИК[ЕИК] е осъдено да заплати на Община – Балчик сумата от 3298.68 лв., представляваща разноски по в. гр. д.№ 561/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна и вместо това постановява:

Оставя без уважение молбата на [община] на основание чл. 248 ГПК да бъде осъдено „Уишбон“ ЕООД-Варна, ЕИК[ЕИК] да и плати деловодни разноски за въззивно обжалване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ