О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1001

гр. София 19.12.2018 г..

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. дело № 1876/2018 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на вътрешните работи /МВР/, представлявано от министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния представител К. Р., и по касационна жалба, подадена от Е. Д. М., чрез особения си представител адв. Д. З..

Касационната жалба на МВР е подадена против въззивно решение № 2648/19.12.2017 г. по гр. д. № 3943/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която решение № 4133/12.06.2017 г. по гр. д. № 7714/2015 г. по описа на Софийски градски съд е отменено и на основание чл. 49 ЗЗД МВР е осъдено да заплати на Е. Д. М. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на изказване на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ К. Т., поместено по Ф. нюз на 31.07.2014 г., в което същият е назовал ищеца „Крокодила“, наричал го „бандит“ и твърдял, че е покровителстван от бившия министър на вътрешните работи Ц. Ц. и главния секретар на МВР К. Г..

Релевират се оплаквания за недопустимост и неправилност на атакуваното решение. Поддържа се, че МВР не е легитимирано да отговаря за вреди, претърпени вследствие от изказване на бивш директор на структура, представляваща самостоятелно юридическо лице в системата на МВР. Наведени са оплаквания за неоснователност и недоказаност на претенцията.

Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: „Притежава ли Министерство...