О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 616гр. София, 17.12.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2104/18г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. И. С., И. И. С., Е. И. С. и М. И. С. срещу въззивно решение № 34 от 22.02.2018г., постановено по в. гр. д.№ 525/17г. на Добричкия окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 30 от 27.03.2015г. по гр. д.№ 731/13г. на Каварненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторите против [фирма], [населено място] иск за признаване за установено, че ответникът не притежава сервитутно право върху недвижим имот – нива с площ от 13 471 кв. м., съставляваща поземлен имот с идентификатор 83017.66.1 по кадастралната карта на [населено място], съобразно описанието на това право, дадено с констативен нот. акт № 52/2008г.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че посоченият имот е бил реституиран през 1994 г. по реда на ЗСПЗЗ на наследодателя на ищците в първоинстанционното производство с план за земеразделяне и че същият попада в одържавен през 1955г. с акт на Министерски съвет терен с площ от 3640 дка за нуждите на ДП”Проучване и добив на нефт и газ” - [населено място]. Изложени са съображения, че имотът е прилежаща част към въведен в експлоатация през 1960 г....