Р Е Ш Е Н И Е

№ 291

гр. София, 17.12.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева

2. Велислав Павков

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 2176 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Д. против решение № 37/15.03.2018 г., постановено по в. гр. д.№ 21/2018 г. от състав на Окръжен съд – Търговище.

Ответникът В. Л. И. оспорва жалбата с писмен отговор, а останалите ответници по нея не са представили отговори.

В открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си, а ответниците не се явяват и не изпращат представители, като от ответника по касационната жалба В. Л. са постъпили писмени бележки, с които поддържа отговора си и направеното оспорване.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 737/20.09.2018 г..

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, при направено от страните по договор за заем волеизявление, че заемодателят предоставя на заемополучателят сума в определен размер, следва ли да се приеме, че е налице свидетелствуващо изявление на страните, че сумата е предадена. Обжалването е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС.

По отговора на правния въпрос, съставът на ВКС приема следното:

Съгласно задължителната съдебна практика съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за нейното получаване в текста на договора,...