11О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4941
гр. София, 31.10.2024 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 499 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. С., И. С. Д., С. Д. С. и Д. Д. С., подадена чрез адв. Х. Ц. Р. от САК, срещу въззивно решение №548/17.10.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 860/2021 г. по описа на Окръжен съд - В. Т. с което частично е отменено и частично е потвърдено решение № 909/30.07.2021 г. по гр. д. № 344/2021 г. по описа на Районен съд - В. Т. и като краен резултат „СТРЕЛА- 92 ВТ” ООД, с ЕИК[ЕИК], [населено място] е осъдено на основание чл. 200 от КТ да заплати, както следва: на П. Г. С. сумата 60 000 лв. -обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 14.10.2020 г., в резултат на която е починал Д. С. Д., ведно със законната лихва от 14.10.2020 г. до изплащането на сумата, като искът е отхвърлен за разликата до размера от 120 000 лв.; на И. С. Д. сумата 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 14.10.2020 г., в резултат на която е починал Д. С. Д., ведно със законната лихва от 14.10.2020 г. до изплащането на сумата, като искът е отхвърлен за разликата до размера от 120 000 лв.; на С. Д. С. сумата 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 14.10.2020 г., в резултат на която е починал Д. С. Д., ведно със законната лихва от 14.10.2020 г. до изплащането на сумата, като искът е отхвърлен за разликата до размера от 110 000 лв.; и на Д. Д. С. сумата 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 14.10.2020 г., в резултат на която е починал Д. С. Д., ведно със законната лихва от 14.10.2020 г. до изплащането на сумата, като искът е отхвърлен за разликата до размера от 110 000 лв. Въззивното решение се обжалва в частите, в които исковете за неимуществени вреди на всеки един от четиримата касатори е частично отхвърлен /въззивното решение в частите, в които исковете на четиримата касатори са били частично уважени, и в частта в която е бил отхвърлен изцяло искът на Д. С. Д. срещу “Стрела -92 ВТ” ООД с правно основание чл. 200 КТ, за сумата от 50 000 лв., съставляваща обезщетение от трудова злополука, настъпила на 14.10.2020 г., в резултат на която е починал Д. С. Д., като необжалвано, е влязло в сила/.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Твърди се, че при напълно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд неправилно е приложил установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост и е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на претърпените от ищците вреди. Сочи се също, че изводът на съда за наличието на предпоставките за намаляване на отговорността на работодателя на основание чл. 201, ал. 2 от КТ поради проявена от пострадалия работник груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения е неправилен - необоснован и в противоречие на материалния закон. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и присъждане на обезщетение до пълния претендиран от всеки от касаторите - ищци размер, съответно от по 120 000 лв. за първите двама и от по 110 000 лв. за вторите двама.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „В случай, че работодателят не е осигурил и внедрил адекватни защитни механизми при работата с високорискови машини и съоръжения и същият е нарушил тежко правилата за безопасност на труда, това му поведение изключва ли приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ, дори и при наличието на нарушения на трудовата дисциплина и правилата за безопасност, извършени от увредения работник?“; 2. „Намира ли приложение разпоредбата на чл. 201. ал. 2 от КТ и налице ли е груба небрежност при положение, че работодателят не е осигурил и е допуснал съществени нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия на труд ?“; 3. „Какво е съдържанието на понятието груба небрежност по смисъла на чл. 201. ал. 2 КТ?“; 4. „Кога е налице „груба небрежност“ и всяко ли поведението на работника обосновава приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ?“; 5. „Какви са критериите за преценка на поведението на пострадалия работник, което би могло да се приеме, че е проява на груба небрежност?“; 6. „При направено възражение от работодателя на основание чл. 201, ал. 2 от КТ, следва ли въззивният съд да изследва и обсъди в мотивите си дали поведението на пострадалия може да обоснове наличието на груба небрежност или на обикновена такава? В случай, че се касае за обикновена небрежност, то изключва ли се приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ?“; 7. „Какви са критериите за разграничаване на грубата от обикновената небрежност, когато става въпрос за поведение, което работникът е осъществил при изпълнение на трудовите си функции и е претърпял увреждане на здравето си или е настъпила неговата смърт?“; 8. „Как се определя степента на приноса на пострадалия работник в причиняване на трудовата злополука, съответно размера, до който следва да бъде намалено определеното по справедливост обезщетение за неимуществени вреди?“ и 9. „Какво е съдържанието на понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД като критерий за определяне на обезщетение за неимуществени вреди?“. По първите осем въпроса се твърди, че е разрешен в противоречие с противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 21/12.03.2018 г. по гр. д. № 1459/2017 г., на III г. о.; решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г., на IV г. о.; решение № 977/14.01.2010 г. по гр. д. № 298/2009 г., на IV г. о.; решение № 268/25.03.2021 г. по гр. д. № 1030/2020 г., на IV г. о.; решение № 310/27.01.2014 г. по гр. д. № 1145/2012 г., на III г. о.; решение № 62/24.02.2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г., на IV г. о. Поддържа и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответника по жалбата „СТРЕЛА- 92 ВТ” ООД е подал писмен отговор, в който изразяват становище за нейната недопустимост и неоснователност. Твърди се, че с писмено споразумение от 25.10.2023 г. между „СТРЕЛА - 92 ВТ“ ООД, И. С. Д. и С. Д. С., представлявани от адв. П. Р. и Д. Д. С. действащ лично за себе си и като пълномощник на баба си П. Г. С., е постигната спогодба във връзка с предмета на в. гр. д. № 860/ 2021 г. на ВТОС, като страните договорили, че при изплащане на посочените в споразумението суми, няма да имат претенции един към друг във връзка с предмета на делото и ще смятат отношенията си за окончателно уредени, като страните няма да подават касационни жалби против въззивното решение. Сочи се, че сумите по споразумението били платени от ответника, което обуславяло недопустимост на касационната жалба. Наред с това се твърди, че последната била подадена след изтичане на срока за обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК /в едномесечния срок от връчване на съдебния акт на касаторите, чрез техния пълномощник адв. Р./, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима. С оглед разпоредбата на чл. 264 ал.2 ГПК предварителен отказ от правото за обжалване е недействителен, а към настоящия момент подадената касационна жалба на делото не е отгелена.
За да уважи предявените от П. Г. С., И. С. Д., С. Д. С. и Д. Д. С. против СТРЕЛА- 92 ВТ” ООД искове въззивният съд е приел, че ищците са наследници на Д. С. Д., починал на 14.10.2020 г. /първата - майка на починалия, втората - негова съпруга, а последните двама негови синове/. Приел е за доказани и всички елементи от фактическия състав на чл. 200 КТ. Приел е, че наследодателят на ищците е бил в трудови правоотношения с ответното дружество, като е заемал длъжността “Машинист, трошачно - сортировъчна инсталация” в кариерата за инертни материали, находяща се в землището на [населено място], общ. В. Т. Установил е, че от осигурителния орган - ТП на НОИ - В. Т. настъпилият инцидент с Д. С. Д. на 14.10.2020 г. бил признат за трудова злополука по см. на чл.55, ал.1 КСО - в деня на злополуката на 14.10.2020г. след обяд, Д. Д. управлява ТСИ в кариера Хотница, чрез дистанционен панел тип джойстик, намиращ се на площадка на височина около 8 м., до две минути преди злополуката. Около 16 ч. е намерен върху началото, на нивото на земята, на движещата се гумено – транспортна лента № 2, притиснат към коша. Работникът е починал от механична асфиксия и аспирация на стомашно съдържимо. Налице е внезапно увреждане на здравето, причинило смърт, станало през време и във връзка с извършваната от него работа.
Прието е въз основа на представените писмени доказателства /в т. ч. извадки от инструктажни книги/ и свидетелски показания, че при постъпването му на работа /8 месеца преди злополуката/, на Д. бил проведен задължителния първоначален инструктаж за работа със съоръжението, както и периодични такива, в т. ч. и сутринта в деня на злополуката - 14.10.2020г., от лица, които били изрично оправомощени с нарочна заповед от ответника да провеждат такива в предприятието. Д. бил запознат и с изготвената от работодателя, на основание приложението на ЗЗБУТ и подзаконовите нормативни актове по приложението му - Инструкция за работа със съоръженията на кариерата за инертни материали, разположена в землището на [населено място]. Според т.14 и т.15 от Инструкцията, работниците са били длъжни да знаят и разпознават видовете знаци и сигнали за безопасност при работа, както и да знаят за изричната забрана да се почистват машините и съоръженията по време на работа. Посочено е, че на съоръжението на видно място била поставена и указателна табела, чийто надпис забранявал досег със съоръжението при движение /показания на св. Иванов, и от снимковия материал, приложен в констативно-съобразителната част на изслушаната експертиза/.
Относно механизма на настъпване на злополуката, въззивния съд е приел за установено, че на 14.10.2020 г., около 16:00 ч., метеорологичната обстановка била влошена, тъй като същия ден валяло дъжд. След стартиране на съоръжението /след приключили ремонти дейности/, чрез изсипване на каменна маса в приемния бункер, разположен в горната част на съоръжението, след преминаването си през челюстна трошачка и вибрационни сита, през които каменния материал се раздробявал до три различни по големина фракции, същият започнал придвижването си по гумено-транспортната лента /ГТЛ/№ 2, където се намирало мястото на работа на починалия Д.. Поради предизвиканото от валежа слепване на фини фракции от пресетия материал към лентовото платно на ГТЛ № 2 и поради липса на монтирана лентова чистачка, с оглед трудовите задължения на Д., съобразно длъжностната характеристика, да почиства полепналия по нея материал, същият предприел слизане от мястото на разположение на пулта, откъдето чрез бутони се контролирало движението на ГТЛ № 2 /спирането и пускането й/ по металната стълба, до най - ниското ниво на лентата, при разположения “барабан” на същата, за да почисти, като движението на лентата не било преустановено. Д. бил забелязан от намиращите се в близост работници - св. Г., докато все още бил при пулта, приблизително около 20 минути преди злополуката. Докато почиствал ГТЛ № 2, Д., попаднал под долния клон на движещата се лента, която не била обезопасена с предпазни решетки, като в
резултат от продължаващото движение на същата, поради механичното й въздействие с увеличаващ се натиск към все по-изпъкналата част на тялото му, областта на долните му крайници, в това число областта на слабините и предната коремна стена били придърпани и притиснати косо към повърхността на лентата, което индуцирало повишено вътрешно-коремно налягане, довело до постепенно изтласкване на стомашното съдържимо и придвижването му към дихателните пътища. В резултат на настъпилата аспирация на стомашно съдържимо в горните дихателни пътища, настъпила механична асфиксия, което довело до настъпване смъртта на Д.. За да установи механизма на трудовата злополука въззивният съд е кредитирал изцяло изводите на вещите лица по изслушаните СТЕ и СМЕ, с оглед липсата на преки гласни доказателства, по отношение на самото настъпване на злополуката. Въз основа на събраните гласни доказателства /свидетелите Иванов, Г. и Д.- работница в ответното дружество/ е установена съществуваща организация на работа на съоръжението - налагало се работниците да отстраняват полепнал инертен материал по ГТЛ с подръчни средства /лопати, гребла/, като според св. Д. при почистването работниците слизат непосредствено до движещите се части на съоръжението, като било честа практика, с оглед бързина, почистването да става докато лентата се движи, а не при спряно положение.
Посочено е, че според изготвената от работодателя Инструкция за безопасност при работа, както и според прието по делото експертно заключение по назначената комплексна съдебно-техническа експертиза и показанията на свидетелите, на мястото на настъпване на инцидента ГТЛ № 2, върху т. нар. “барабан” на същата, е следвало да е налице подвижна защитна решетка /“скара” - според свидетелските показания/. Според разпитаните свидетели процесното съоръжение било снабдено с такава, която се “махали и слагали” от работниците, когато се налагало да бъде почистван слепнал инертен материал, при спряно движение на лентите. Въззивният съд е посочил, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че към момента на настъпване на инцидента, на ГТЛ №2 е била налице поставена такава подвижна решетка /скара/. Според заключението на КСТЕ на съоръжението не е имало монтирана и т. нар. “лентова чистачка”, която е следвало с оглед изискванията за безопасност, да бъде монтирана на мястото, където тялото на починалия е попаднало, докато е почиствал при движение на лентата и впоследствие поради механичното й въздействие. Вещите лица, специалисти по здравословните и безопасни условия на труд, констатирали също, че макар в изготвената от работодателя Инструкция, върху движещите се части на ГТЛ да е следвало да бъде поставена подвижна решетка, този вид защита на движещите се части на съоръжението не бил достатъчен, за да гарантира здравето и безопасността на работниците. Вещите лица посочили също, че нито една от ГТЛ при ответника не била снабдена с възможност за автоматично изключване на лентовите транспортьори при неизправности и аварии /такива устройства били напр.: “аварийно въже” или “авариен бутон”/.
По повод на злополуката била извършена проверка от контролните органи, в резултат на която били констатирани редица нарушения, а именно: нарушение по чл.166, ал.3, т.2 и т.4 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд; на чл.193 от същата наредба, във връзка с Наредба № РД-07/8 за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност при работа; нарушение на чл.275, ал.1 КТ, вр. чл.199а, ал.2, т.2 от Наредба № 7.
Предвид изложеното, въззивният съд е достигнал до извод, че работодателя “СТРЕЛА - 92 ВТ” ООД, е допуснал съществени нарушения на здравословните и безопасни условия на труд касаещи както създадената организация на работа в кариерата - предвиденото и вменено като задължение от работодателя, при полепване на инертен материал върху гумено-транспортните ленти, същите да се почистват ръчно, чрез използване на лопата и/или гребло от работниците, така и необезпечаване на техническата безопасност съоръжението, съобразно с установените нормативни изисквания и добри практики - липса на монтирана лентова чистачка, липсата на подходящо ограждане на движещите се части на същото, чрез монтиране на стационарни решетки, както и липсата на механизми, гарантиращи техническа възможност за автоматично изключване на лентовите транспортьори при неизправности и аварии. Прието е че тези нарушения са в пряка причинно - следствена връзка с настъпилата трудова злополука, като съобразно съпоставката им с други рискови фактори, направена от вещите лица - експерти по безопасност на труда и извършените математически изчисления, съобразно установени специфични критерии, същите заемат относително голяма тежест в причинния процес, обусловил настъпването на трудовата злополука.
Съдът е възприел и довода на работодателя за допусната от ищеца груба небрежност, тъй като последния предприел почистване на ГТЛ №2, без да преустанови движението на същата. Посочено е, че работникът е бил наясно, че не следва да предприема почистване на лентата, докато последната е в движение, тъй като е бил изрично инструктиран за това. На съоръжението, на видно място била налице и поставена предупредителна табела. Отчетени са изложените в комплексната съдебно - техническа експертиза, констатации на вещите лица, посочващи възможните рискови фактори, довели до настъпване на злополуката, сред които е и субективното проявление на поведението на ищеца в конкретната ситуация. С оглед приетия механизъм на настъпване на трудовата злополука, съдът е посочил, че поведението на починалия работник стои в причинния процес, обусловил настъпването й, тъй като ако той беше слязъл, за да почисти лентата от натрупания инертен материал, след преустановяването движението на последната, то злополуката не би настъпила. При съпоставяне на рисковите фактори от значение за настъпване на трудовата злополука - допуснатите от работодателя нарушения, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и адекватна техническа обезпеченост на съоръжението, с оглед на установените нормативни изисквания и добри практики от една страна, и неспазване на установените процедури за работа от починалия работник от друга, е прието, че и двата фактора имат приблизително еднаква тежест в причинния процес.
За да определи дължимото обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че отношенията между Д. С. Д. и неговата майка, както и тези с неговата съпруга и синове - ищците по делото са били основани на разбирателство, любов и хармония. Съобразено е естеството на връзката, изградена между починалия и всеки един от ищците: обстоятелството, че именно майката на Д. е станала основна причина той да се върне от Италия, където е живеел и работел преди това със семейството си, тъй като се разболяла, нуждаела се е от постоянни грижи и се е наложило той да се грижи за нея, че до смъртта си Д. единствен се е грижел за болната си майка; наличието на привързаност и топлота и в отношенията между Д. и неговата съпруга и деца. Обсъдени са обстоятелствата, свързани с ненадейния и травматичен начин, по който ищците са загубили своя близък, както и че същият е бил в добро здраве и в трудоспособна възраст, поради което семейството и най - близките му били лишени от своята опора. След преценка на тези обстоятелства и при съобразяване на създадения от съдебната практика ориентир, относим към сходни случаи, съдът е приел, че на ищцата П. С. следва да се определи по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер от 120 000 лв., а на всеки от останалите трима ищци от по 80 000 лв. Приложил е разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, като е приел, че дължим размер на обезщетението за неимуществени вреди на всеки от касаторите следва да бъде намален на половина, поради установено съпричиняване от страна на починалия работник, в размер на 50 %.
Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.
По отношение на поставените въпроси с №№ 1-8, касаещи приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, когато пострадалият с поведението си е допринесъл за трудовата злополука и критериите за груба небрежност, и за необходимостта от съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат. Съгласно константната практика на ВКС: решение №140/24.07.2013 г. по гр. д.№1328/2012г., ІІІ г. о.; решение № 79/27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г., IV г. о.; решение № 291/11.07.2012 г. по гр. д. № 951/ 2011 г., IV г. о.; решение № 25/16.02.2016 г. по гр. д. № 3233/2015 г., III г. о., небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност, това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /в т. см. решение № 55/21.06.2023 г. по гр. д. № 3556/2022 г. на III г. о./. Вината на пострадалия не може да се предполага - доказателствената тежест за наличието на предпоставките по чл. 201, ал. 2 КТ е на работодателя, и изводът за наличие на груба небрежност не може да се основава на предположение, а при липса на доказателства за осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност на труда и за механизма на трудовата злополука, категоричен извод за допусната груба небрежност не може да се направи. За да бъде намалено обезщетението при условията на чл. 201, ал. 2 КТ, работодателят следва да проведе пълно и главно доказване на фактите, върху които е основал възражението си за съпричиняване на работника поради груба небрежност и да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на IV г. о./. Надлежното обезопасяване на работните места и осигуряване на безопасни условия на труд е задължение на работодателя и включва система от мерки, само част от които се свеждат до правила за безопасност, пряко вменени на изложените на риска негови работници и служители, след инструктаж. Делът на останалите мерки, които работодателят е трябвало да предприеме за осигуряване на безопасни условия на труд, не изключва прилагането на чл. 201, ал.2 КТ, ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност, отнасящи се пряко до работата му, но наред с другите обстоятелства, това негово поведение е от значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука /решение № 45/08.04.2021 г. по гр. д. № 1580/2020 г. на III г. о./. Когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност /липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност/, отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен. Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Следователно, грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. В този смисъл, колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й /решение № 252/30.09.2016 г. по гр. д. № 1364/2026 г. на III г. о./. Въззивното решение не е постановено в отклонение, а е в съответствие с установената съдебна практика, като въззивният съд е съобразил горепосочените правни разрешения. С оглед на събраните по делото доказателства е обосновал извод за доказаност на проявена от работника груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ - пострадалият се поставил в ситуация на повишен риск, застрашавайки живота и здравето си, изключително в резултат на собственото си поведение, грубо нарушавайки основните правила за безопасна работа, в т. ч. самонадеяното пренебрегване на изричната забрана /за която е бил инструктиран/ да не се предприема почистване на лентата, без да е спряно движението й. Предвид конкретните обстоятелства и механизма на настъпване на злополуката, обективният принос на работника в съпричиняването на вредоносния резултат е определен на 50 %. От обстоятелствата е било несъмнено ясно, че действията на работника могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, но въпреки това са били предприети от него в нарушение с установените технологични правила и правилата за безопасност, както и с проведените от работодателя инструктажи за работа /ако Д. беше слязъл, за да почисти лентата от натрупания инертен материал, след преустановяването движението на последната, то злополуката не би настъпила/. Следователно по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касация.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по деветия от поставените въпроси касаещ приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в производството по иск с правно основание чл. 200 КТ и за задължението на съда да съобрази установените по делото обстоятелства. Същия е обусловил правните изводи на съда, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Относно това кои обстоятелства са от значение за преценката на съда при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука, с ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания на съдилищата относно критериите за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, които са съобразени от въззивния съд. Разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от увреждането безспорно е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в нормата на чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерий настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. Въззивният съд е разгледал всички относими към спора доказателства, свързани с реално претърпените морални вреди от ищците в резултат от смъртта на техния наследодател, починал при трудова злополука. Въззивното решение е мотивирано, като съдът в съответствие с правомощията си е извършил анализ на доказателствата и е формирал свои фактически и правни изводи по спора, относно това кои обстоятелства счита за установени и за относими при определяне на справедливо обезщетение. С оглед на това не е налице правно разрешение, което да е в противоречие с трайно установената практика на ВКС във връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Вложеният в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обществен критерий за справедливост не е абстрактно понятие, а справедливото обезщетяване, каквото изисква тази норма на закона на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията с оглед конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай. В случая както се посочи, въззивният съд е извършил такава преценка, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер за неимуществените вреди, не е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като необосноваността е основание за касиране, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, която проверка не може да се извърши в рамките на производството по селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. От мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице очевидна необоснованост, доколкото от обсъдените в мотивите към решението доказателства следват, по правилата на формалната логика /законът за причинността/, фактическите изводи на въззивния съд.
Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението в обжалваната му част.
С оглед изхода на делото разноски за касаторите не се следват, но същите следва да заплатят на ответника по жалбата разноски в размер 14400 лв. Искането за присъждането им е заявено своевременно с отговора на касационната жалба; договореното адвокатско възнаграждение е в размер 14 400 лв. с ДДС – съгласно договора за правна защита и съдействие, като същото е реално изплатено по банков път съгласно представените по делото доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 548/17.10.2023 г., постановено по в. гр. д. № 860/2021 г. по описа на Окръжен съд - В. Т. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА П. Г. С., с ЕГН [ЕГН], И. С. Д., с ЕГН [ЕГН], Д. Д. С., с ЕГН [ЕГН] и С. Д. С., с ЕГН [ЕГН] да заплатят на „СТРЕЛА – 92 ВТ” ООД гр.В. Т. с ЕИК[ЕИК] разноски за настоящата инстанция в размер 14400 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.