Производството е по негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС.

Ищецът Ц. Ц. Д. твърди, че е собственик въз основа на нотариален акт от 1987г. на 52, 23 % и. ч. от УПИ *, кв. 13, м. Г. Б., целият с площ 960кв. м., заедно с изградените в него масивна жилищна сграда с площ от 51, 60 кв. м., с помощни постройки и гараж. Имотът има обща регулационна линия с парцел *, кв. 13 на кв. Г. Б., притежаван от ответниците Б. К. Е. и Й. П. Е. (първоначално като ответник е посочен само Б. Е., но в първото заседание пред районния съд е конституирана и Й. Е., за която е установено, че е съсобственик на имота). Ищецът твърди, че ответниците са изградили в близост до общата регулационна линия на имотите септична яма, а върху нея и масивна пристройка, с надстроен върху нея втори етаж с балкон и прикрепена желязна стълба. Според него отстоянието на тази пристройка от неговия имот е с 20 сантиметра по-малко от изикуемото такова от 3 метра, с което са нарушени нормите на ЗУТ.Зпретендира премахването й, тъй като тя пречи на правото му на собственост, понеже засенчва земята в имота му, което оказва въздействие върху пълноценното му ползване.

Пред първоинстанциониня съд е приета техническа експертиза, която дава заключение, че жилищната сграда на ответниците и пристройката към нея се намират на изискуемите от закона (ЗУТ) отстояния от страничната регулационна линия с имота на ищеца. Вещото лице опровергава тезата на ищеца, че дъното на парцела на ответниците е към имота на ищеца, в който случай би било необходимо отстояние от 5 метра, а потвърждава, че двата имота имат обща странична регулационна граница, в който случай изискването е за отстояние от 3 метра. По съображения, че липсва нарушение на отстоянието и съответно засягане правото на собственост на ищеца, районният съд е отхвърлил иска против ответника (без в диспозитива си да посочи имената на двамата ответници).

Преди да пристъпи към решаване на спора въззивният съд в съдебно заседание на 30.05.2019г. е уважил искането на въззивника - ищец за назначаване на техническа експертиза със задачи във въззивната жалба. Вещото лице е извършило измерване на разстоянията от външната застроителна линия до вътрешната застроителна линия на основния строеж и на процесния строеж; посочило е как е разположена вътрешната строителна линия на процесния строеж и каква е дължината на лицето на парцела ответниците *. Експертът сочи, че разстоянията на сградата към вътрешната застроителна линия, граничеща с УПИ *, обозначена по букви Д-Е-Ж, са: 3, 80м., 4, 10м. и 2, 80м. Измерванията не са абсолютно точни, защото са правени с рулетка, а и има специфика на терена. Освен това, на място оградата между двата имота е нестабилна, полегнала в някои участъци и следва имотните граници, докато разстоянията на скицата, приложена от ищеца на л. 4 от въззивното дело, са измервани графично по парцелни граници, което обосновава наличието на известни разлики. При приемането на експертизата ищецът е възразил, че не е поставял такива задачи (при все, че това са буквално неговите задачи) и е поискал нова експертиза, която да отговори на неговите въпроси. Съдът му е предоставил възможност да формулира задачи към вещото лице. Такива са били формулирани, но в следваща молба са поставени други задачи, при което съдът е дал последна възможност за формулиране на конкретни задачи - виж разпореждане от 22.06.2020г. По-късно, с разпореждане от 08.07.2020г. въззивният съд е оставил исковата молба без движение за уточняване конкретните пречки, които постройките в имота на ответниците създават за пълноценното ползване на съответната част от имота на ищеца. С молба от 25.09.2020г. ищецът е заявил, че пречката се състои в засенчване на земята, тъй като постройката е разположена на югоизток спрямо регулационната линия, което оказва въздействие за пълноценното ползване на земята. След това уточнение, в съдебно заседание на 09.12.2020г. ищецът е поискал назначаване на експертиза, която да отговори дали процесната постройка е разположена от югоизточна страна и каква е височината й. Това искане въззивният съд е отхвърлил по съображения, че събирането на тези доказателства не е необходимо за правилното решаване на делото.

При постановяване на съдебния акт за отхвърляне на иска въззивният съд е изложил съображения, че съгласно чл. 50 ЗС собственикът на един имот не може да извършва действия в своя имот, които да създават пречки за упражняване правото на собственост на съседния имот, по-големи от обикновеното, както и че нормативно установените строителни правила и норми определят съдържанието на пречките по смисъла на чл. 50 ЗС като такъв характер има и нормата на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, на която ищецът се позовава. Когато изискванията на строителните норми не са спазени следва да се прецени как отклоненията от тях се отразяват върху упражняването на правото на собственост. За уважаване на иска по чл. 109 ЗС следва да се установи освен неоснователното действие, каквото може да бъде отклонението от тези правила, то и как това се отразява върху собственика-ищец по негаторния иск. Позовал се е и на ТР № 4/06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което се приема, че само по себе си съществуването на незаконна постройка в съседен имот не е достатъчно, за да се приеме, че предявеният по реда на чл. 109 ЗС иск е основателен и постройката да бъде премахната. Посочил е, че е необходимо предявилото иска лице да посочи в исковата си молба по какъв начин тази постройка пречи на пълноценното ползване на неговия имот, тъй като именно около това негово твърдение следва да бъде съсредоточено събирането на доказателствата по делото и ответникът следва да има възможност да организира защитата си. В тази връзка е приел, че макар ищецът да е заявил конкретно твърдението си, че сградата на ответниците, която се намира на 2, 80 м. при допустимо отстояние от 3 м., влошава качеството на земята в съсобствения му парцел, то той не е ангажирал никакви доказателства за установяване на това си твърдение. Отчел е факта, че доказателствените искания на ищеца в процеса са били съсредоточени единствено в установяване наличие на нарушение нормите на ЗУТ. Според съда твърдението за засенчване на почвата също не е установено, тъй като в имота на ищеца липсва застрояване до страничната регулационна линия. А защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля /в какъвто смисъл Решение № 115 от 30.11.2020 г. по гр. дело №3769/2019 г. на I ГО на ВКС/. Накрая е заключил, че при липса на проведено доказване на факта, че процесната сграда пречи на упражняване правото на собственост на ищеца, както и доколко за пълноценното ползване на имота му се налага нейното цялостно или частично премахване, то предявеният иск по чл. 109 ЗС е неоснователен. Следва да се отбележи, че в решението на въззивния съд не се съдържа каквото и да е обсъждане на приетите експертизи - първоначалната и тази пред въззивния съд - горните интерпретации на установеното от експертизите е направено от настоящия състав.

При преценка на поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на решението настоящият състав приема, че такива са налице по повдигнатия от касатора процесуален въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да допусне експертиза, дори и служебно, когато във въззивната жалба са наведени оплаквания за процесуално нарушение, довело до неизясняване на спора от фактическа страна или до необоснованост на фактическите изводи. Следва да се прецени дали е допуснато отклонение от указанията в Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, т. 3 в настоящата хипотеза при която, исковата молба е била оставена без движение от въззивния съд и експертизата е била поискана за обстоятелства, които са правно релевантни и са били наведени за първи път с уточнението на иска; съдът е отказал назначаване на експертиза, а в решението си приел, че не са ангажирани доказателства за тези обстоятелства. Основанието за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261536 от 09.03.2021г. по гр. д. № 16726/2018г. на Софийски градски съд по касационната жалба на Ц. Ц. Д..

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50 /петдесет/ лева.

При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: