О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4908
Гр. София, 30.10.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Наталия Неделчева
като изслуша докладваното от съдията Неделчева к. гр. дело №2054/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 66 ГПК.
С определение №3520/09.07.2024г. по молба вх. №6419/12.04.2024г. на Д. Е., чрез адв. Н. С. – Й. е открито производство за възстановяване на срок на осн. чл. 64 и сл. ГПК за изпълнение на задължителните указания на съда, дадени в определение №4190/19.12.2023г., постановено по настоящото дело.
Kасаторът моли да бъде възстановен срокът за внасяне на държавна такса в размер на 644 лв. за допуснатата му до разглеждане касационна жалба вх. № 24000/17.10.2022г., тъй като невъзможността да я заплати и да представи доказателства за това, се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее и не се дължи на субективен негов пропуск. Твърди, че съобщението за внасяне на дължимата държавна такса е било изпратено на съдебния адрес на жалбоподателя, като е върнато като неполучено с отбелязване, че адв. Ж. временно изпълнява длъжността кмет на район. След това съобщенията са били изпращани на личния адрес на жалбоподателя, на който той не живее от години. В последствие, той установил, че пълномощникът му -адв. Ж. е прекратил адвокатските си права с Протокол от 14.12.2023 ВАК, но адв.Ж. не го е уведомил лично и изрично за прекратяване на правомощията му като адвокат. В края на март, Е. решил да се свърже с адв. Ж. за да се информира за движението на касационната жалба, като едва тогава последният го уведомил, че към момента не упражнява адвокатска дейност. След справка, извършена от новия му адвокат, установили, че до молителя има изпратено съобщение от ВКС, което той лично получил от призовкар на 04.04.2024г. Съобщението съдържало Определение № 1123/13.03.2024г. по КТД №2054/23г. на ВКС, от което той узнал, че касационната му жалба е била допусната до разглеждане, но е пропуснал срока за внасяне на държавната такса в размер на 644 лева. Жалбоподателят твърди, че до 04.04.2024г. е бил в обективна невъзможност да изпълни указанията на ВКС, дадени с Определение № 4190 от 19.12.2023г. за внасяне на държавната такса, тъй като са настъпили извънредни обстоятелства, независими от неговата воля. Той най — добросъвестно е упълномощил адвокат за свой процесуален представител и го е посочил като свой съдебен адресат, именно защото е знаел, че не може да бъде намерен на постоянния си адрес в [населено място], на [улица]. Същевременно не е можел да предвиди обстоятелството, че процесуалният му представител ще прекрати дейността си като адвокат, за което няма да го уведоми незабавно така, че да може своевременно да организира защитата си по висящото съдебно производство пред ВКС. Счита, че изложените обстоятелства са непредвидими по смисъла на чл. 64 от ГПК, които не е могъл да преодолее, поради което моли срокът за внасяне на държавна такса и представяне на платежния документ да бъде възстановен. Към молбата е представено преводно нареждане за внесена по сметка на ВКС такса за касационна жалба в размер на 644.00 лв., както и протокол №15/14.12.2023г. В о. с.з. молбата се пидъдржа лично и чрез пълномощник
Насрещната страна – И. П., чрез адв. Сн. К. изразява писмено становище за неоснователност на молбата поради което счита, че съдът следва да откаже възстановяването на срока.
Т. Х. Т., Т. Н. Т., и В. С. О., чрез адв. Д. П. в подадения отговор и в о. с.з. изразяват становище за допустимост и основателност на молбата.
Ответникът В. К., чрез адв. П. в писмено становище и в о. с.з. също изразява становище, че са налице основания за възстановяване на срока.
За да се произнесе по молбата за възстановяване на срок, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:
С определение №4190/19.12.2023г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение №810/23.06.2022г. на ВОС на осн. чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса, формулиран в изложението към касационната жалба на Д. Е., като със същото жалбоподателят Е. е задължен в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 644.00 лв., както и в същия срок да представи по делото доказателства за внасянето на таксата, като е предупреден, че в противен случай жалбата ще бъде върната.
Съобщението, съдържащо горните указания, е изпратено на пълномощника на жалбоподателя - адвокат Ж., но е върнато като неполучено с отбелязване, че последният временно изпълнява длъжността кмет на район. Не е осъществена връзка и на посочения във въззивното производство телефонен номер на адвокат Ж. – съгласно доклад на деловодителя на състава от 26.01.2024г., на позвъняванията отговаря оператор „Виваком“, че ще предаде за обаждането. Ж. е потърсен и чрез кметството на Район „Приморски“, но оттам е получен отговор, че е в отпуск; въпреки молбата на деловодителя за обратно позвъняване от страна на Ж., такова не е върнато. На служебно установения от съда постоянен и настоящ адрес на Е. – [населено място], [улица], ет. 1, ап. № 1 /посочен и от страната пред предходните съдебни инстанции, и на който е било осъществено редовно връчване от районния съд/, е изпратено съобщение на 08.01.2024г., върнато в цялост с отбелязване, че по сведение на живущия в кооперацията Г. И., лицето е непознато. Предвид това, съдът е указал залепване на уведомление на същия адрес по реда на чл. 47 ГПК. Залепването е осъществено на 06.02.2024 г. на входната врата на входа, предвид липсата на достъп до пощенската кутия и апартамента. На залепеното уведомление Е. не се е отзовал, предвид което, с разпореждане от 27.02.2024г., съдът е приел, че последният следва да се счита уведомен по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, след което е постановил определението си от 13.03.2024г., с което касационната жалба е върната.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по чл. 64 ГПК е процесуален способ за защита на страната от настъпилите за нея неблагоприятни последици от пропускане на установен в закона или определен от съда срок, когато пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Този способ за защита е приложим, когато срокът е започнал да тече и страната, която иска възстановяването му по реда на чл. 64 ГПК, е пропуснала да извърши дължимото процесуално действие до неговото изтичане.
С молбата е приложен Протокол №15/14.12.2023г., видно от който на проведеното на същата дата заседание на Адвокатски съвет на ВАК е взето решение №298, с което се уважава подаденото заявление от 12.12.2023г. на адв. Ж. за отписването му от регистъра на адвокатите от ВАК, считано от 13.11.2024г. по негова молба.
От приобщената по делото разпечатка от сайта на Общинската избирателна комисия – В., е видно, че с решение №281/06.11.2023г. Н. Ж. е обявен за избран за кмет на район Приморски в [община].
В о. с.з са представени и медицински документи /болничен и амбулаторен лист, епикриза/, от които се установява, че в периода 02.03-21.03.2024г. Д. Е. е бил във временна неработоспобност в болничен и домашен режим поради претърпяна операция на жлъчните пътища.
Предвид така коментираните писмени доказателства следва да се приеме, че пропускането на срока за внасяне на дължимата държавна такса за касационно обжалване и представянето на доказателства по делото се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Адвокат Ж. е бил надлежно упълномощен адвокат /пълн. На стр. 229 от първ. дело/, който е представлявал молителя Е. още от началото на съдебното производство пред първоинстанционния съд. Всички съобщения, адресирани до Е., са били връчвани чрез него. Предвид подробно описаната по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че касаторът не е бил уведомен, че упълномощеният от него адвокат, се е отписал от регистъра на адвокатите към ВАК и вече не го представлява надлежно по делото. Пропускът на адв. Ж. да уведоми клиента си за тези обстоятелства не следва да рефлектира негативно върху правата на страната, която не е била длъжна да знае, че упълномощеният от нея адвокат вече не изпълнява адвокатските си задължения по делото. В същото време жалбоподателят по никакъв друг начин не е бил уведомен за задължението си да внесе държавна такса. Действително, не е бил намерен на регистрирания си и посочен по делото адрес, но в изпълнение на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК, Д. Е. е бил посочил по делото пълномощник, на който да бъдат връчвани съобщенията по делото и чрез който реално е бил призоваван в хода на производството пред районния и окръжния съд.
С оглед изложеното, съдът приема, че в случая пропускането на срока се дължи на непредвидено обстоятелство, за което страната не е знаела, и не е могла да преодолее. Поради което счита, че са налице предвидените в чл. 64 ГПК предпоставки за уважаване на направеното искане за възстановяване на срока за внасяне на дължимата държавна такса съобразно указанията, съдържащи се в определение №4190/19.12.2023г.
Предвид уважаването на молбата и доколкото с нея е представено доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 644 лв. за касационната жалба с платежно нареждане от 10.04.2024г., то касационната жалба на Д. Е. следва да се насрочи за разглеждане в о. с.з.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗСТАНОВЯВА срока за изпълнение на указанията на съда, съдържащи се в определение №4190/19.12.2023г., постановено по настоящото дело.
С платежно нареждане от 10.04.2024г. /стр. 201/ е внесена таксата за касационно обжалване в размер на 644 лв., съгласно определение №4190/19.12.2023г.
Касационната жалба вх. №24000/17.10.2022г. на Д. Е. срещу решение №810/23.06.2022г. на ВОС, допусната до касационно обжалване с определение №4190/19.12.2023г. следва да бъде докладвана на председателя на Гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: