Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Г. К и Ко „ЕООД против решение № 260146/09.12.2021 г. по т. д.№ 558/2020 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 52/24.07.2020 г. по т. д.№ 156/2018 г. на Окръжен съд - Варна, С потвърденото решение са отхвърлен предявените от касатора против „Дженерали застраховане „ АД искове, с правно основание чл. 405 ал. 1 вр. с чл. 386 КЗ и чл. 409 ал. 1 КЗ вр. с чл. 86 ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 198 929, 53 евро – обезщетение за претърпени имуществени вреди на застраховано имущество, по застрахователна полица № 0700170099002223/18.09.2017 г. в причинност с настъпил застрахователен риск – пожар на товар на 21.09.2017 г., в е д н о със законната лихва върху същата сума от датата на исковата молба до окончателното й заплащане, Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано. Касаторът сочи, че противно на дадените от първоинстанционния и въззивния съд указания, между които не са били такива във връзка с оспорвана от ответника материално-правна легитимация на ищеца да получи застрахователното обезщетение, с въззивното решение искът е отхвърлен именно и само на това основание. По този начин страната счита, че е нарушено правото й на защита. Съдът се е позовал на CIP условията за доставка на товара, вписани във въпросника – предложение към застрахователната полица по застраховка „ Товари по време на превоз“, без да изследва чий е застрахователният интерес и чие благо се явява накърнено от настъпилия застрахователен риск, в аспект на запазеното от продавача право на собственост върху товара до заплащане на продажната цена. Така съдът е игнорирал, че по застрахователното правоотношение ищцовото дружество има ясно обозначено качество на „ застраховащ „ и „ застрахован „, респ. няма изрично отбелязване на сключването му в полза на трето лице - купувача на превозвания товар, поради което решението е в противоречие с чл. 398 ал. 2 КЗ. Касаторът обосновава приложимост на Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки, респ. се позовава на чл. 31 от същата, който допуска страните да уговарят отклонения от разпоредбите й, в който смисъл намира за законосъобразно договореното с купувача на превозваната стока отлагане придобиването на собствеността до заплащането на пълната й стойност. Като е споделил този извод, но същевременно е приел, че застрахователният договор е сключен в полза на купувача, притежаващ застрахователен интерес, съдът е постановил вътрешно противоречиво решение, а също и в противоречие с принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.Упоменаването на правилата INCOTERMS 2000 във въпросника – предложение, противно на действителното договаряне между купувача и продавача, според касатора, съдът е следвало да съобразява само в относимост към „ неточно обявяване на обстоятелства“ и доколко същите са оказали въздействие на настъпването на застрахователния риск или върху обхвата на вредите, в съответствие с чл. 362 ал. 3 КЗ,

Ответната страна - „Дженерали застраховане „АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване,, по съображения относими към правилността на постановеното въззивно решение, Акцентира на обстоятелството, че застрахователят не е страна по сключения между ищеца и купувача на превозвания товар договор и клаузите на същия не са му противопоставими, а от друга – на факта, че въпросника – предложение, съответно дадените от застраховащия отговори съставляват неразделна част от застрахователния договор. Позовава се на чл. 345 ал. 5 КЗ вр. с чл. 398 ал. 1 изр. второ КЗ, според които разпоредби третото ползващо се лице може да не е точно определено, но определяемо, какъвто правилно въззивният съд е намерил, че е процесният случай.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното:

Ишецът „Г. К и Ко„ЕООД предявява срещу „Дженерали застраховане„ АД иск за заплащане обезщетение за претърпени имуществени вреди в причинна връзка с пожар от 21.09.2017 г. / покрит застрахователен риск /, при който е унищожен целия превозван от превозвач „Зани „ ЕООД товар – корен от жълта тинтява, цвят от синчец, цвят липа и цвят червен мак. Превозваният товар се твърди собственост на ищцовото дружество, независимо от вече сключен към момента на превоза договор за покупко-продажбата му с Н. К. Г., предприемач от [населено място], Беларусия. Според споразумението със същия, собствеността върху товара преминава върху купувача след пълното заплащане на продажната цена, каквото и до момента на пожара не е сторено, а и не е било изискуемо, тъй като е уговорен срок за плащането – 14 дни от доставката. Ищецът твърди, че след сключен на 10.09.2017 г. договор за превоз със „Зани „ЕООД е предприел застраховане на товара / 17 068 кг. разпределени в 340 чувала от юта / при ответното дружество, като на 18.09.2017 г. е сключен договор – полица № 0800170099002223 – застраховка стоки при пътуване, при застрахователна сума 241000 евро, с начална дата на застрахователно покритие 18.09.2017г.. За превоза е съставена Международна товарителница CMR. Ищецът твърди отказ на застрахователя да плати исканото обезщетение, с мотив, че от доклада на авариен комисар, назначен от него, след микроскопски анализ на взетите проби от погиналия товар, не се установява идентичност на същия със застрахования. В тази насока са всички наведени от ответника възражения, респ. доводи на ищеца в отговор на същите / нарушения в процедурата по вземане на проби, поради което е неустановима идентичност на изследваните с части от товара, без участие на представител на ищеца, необоснованост на констатациите на извършената в Университета по медицина и фармация „К. Д „ – Букурещ експертиза и пр.., Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, намирайки възражението на ответника за основателно, но въззивният съд не е споделил изводите му, Приетото от него, относно идентичността на застрахования с превозвания и пострадал товар, не е обект на касационни доводи в настоящото производство. Въззивният съд, обаче, е приел, че легитимиран да получи застрахователното обезщетение е купувачът по сключения с ищеца договор за покупко-продажба на превозваната стока.

В отговора на исковата молба, наред с останалите възражения, ответникът се е позовал на съдържанието на въпросника – предложение към застрахователния договор, негова неразделна част, в което са посочени от застраховащия ищец условия на доставка съгласно INCOTERMS 2000 CIP, според които задължение на продавача е да сключи договор с превозвача, да заплати навлото, да задейства митническите формалности по износа на стоките, да ги предаде на превозвача и да сключи застрахователен договор, като застраховката в този случай е в полза на купувача и следва да е с минимално застрахователно покритие. Това обстоятелство застрахователят не обвързва с възражение за липса на активна материално-правна легитимация на ищеца да претендира обезщетението, като изрично признава същата въз основа на договорните клаузи, а в обосноваване съмненията си относно застрахователна измама, доколкото застраховката е сключена с максимално застрахователно покритие, за каквото не е имало нужда и не в полза на легитимираното според условията на доставката лице. Въззивният съд, обаче, го е зачел като възражение срещу активната материално - правна легитимация на ищеца и е потвърдил отхвърлянето на иска, считайки я за успешно оспорена от доказателствата – застрахователната полица и въпросника – предложение с дадените от застраховащия ищец отговори, като неразделна част от застрахователния договор, Съдът приема, че упоменаването, в отговорите във въпросника – предложение, на условия на доставката INCOTERMS 2000 CIP, е достатъчно да обоснове, че застрахователният договор е сключен в полза на трето лице – купувача по договора за покупко-продажба на превозвания товар. Съдът не оспорва, че с оглед договорната свобода и тъй като правилата INCOTERMS го позволяват, между продавача и купувача на товара е сключен валиден договор за покупко-продажба със запазване собствеността от продавача до заплащане на продажната цена. Но независимо от това и признатия по-горе в мотивите застрахователен интерес за този който носи риска от погиването на товара, намира, че страните по спора, в качество на застраховащ и застраховател, са сключили договор в полза на трето лице – купувача. Счел е, че с отговорите си във въпросника – предложение и съобразно чл. 398 ал. 5 ТЗ, ищецът е обявил за легитимиран да получи обезщетението купувача.

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ При уговорка в договора за покупко-продажба, че собствеността върху застрахованите вещи остава у продавача, докато не получи продажната цена, продавачът или купувачът има качеството на застрахован по смисъла на пар. 1 т. 1 от ДР на КЗ? ; 2/ При уговорка в договора за покупко-продажба, че собствеността върху вещите остава у продавача, докато не получи продажната цена, за продавача или за купувача са настъпили вреди? ; 3/ При уговорка в договора за покупко-продажба, че собствеността остава у продавача, докато не получи продажната цена, счита ли се застрахователният договор за сключен в полза на трето лице, при положение, че е посочено условие на международна продажба CIP? ; 4/ Обвързан ли е застрахователят от посоченото в договора за покупко-продажба и от това, че страните, на основание чл. 9 ЗЗД са дерогирали чл. 31 от Конвенцията на ООН относно договорите за международната продажба на стоки? ; 5/ Сключен ли е застрахователният договор в полза на трето лице при положение, че като застрахован е посочен собственикът на стоката и за него са настъпили вредите от застрахователното събитие? - допълнителният селективен критерий по поставените въпроси се обосновава в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с приетото в решения по т. д.№ 1015/2010 г. на ІІ т. о., т. д.№ 1948/2015 г. и т. д.№ 667/ 2009 г. на І т. о. на ВКС ; 6/ Чрез тълкуването си по отношение на въпроса, че продавачът не е легитимиран да получи застрахователно обезщетение, въззивният съд изменил ли е договорно установеното и създал ли е права за купувача на договора, каквито страните не са уговаряли? ; 7/ Може ли съдът чрез тълкувателната си дейност да изменя договорно установеното и да създава права, каквито страните по договора не са уговорили? ; 8/ Следвало ли е въззивният съд да тълкува застрахователния договор, предложението за сключването му, както и договора за покупко-продажба, за да установи дали са сключени в полза на трето лице, при положение че чл. 398 ал. 2 КЗ постановява, ако не е посочено в застрахователния договор изрично, да се счита че застрахован е застраховащият? – въпросите са обосновавани в идентична хипотеза, поради противоречие с приетото в решения по т. д.№ 666/2010 г. на І т. о., т. д.№ 558/2012 г. на ІІ т. о. и гр. д.№ 10/2018 г. на І г. о. на ВКС; 9/ Купувачът или продавачът е легитимиран да получи застрахователно обезщетение в случай, че договорът за застраховка е сключен при условия CIP, но в самия договор за продажба изрично е уговорено, че застрахованата стока е собственост на продавача и именно за него са настъпили вреди от застрахователното събитие? ; 10/ Има ли качеството на застраховано лице продавачът, при сключена застраховка с посочени CIP условия, при положение, че именно той е собственик на стоката към момента на застрахователното събитие и вредите са настъпили за него? ; 11/ Следва ли да бъде посочено изрично в застрахователния договор, че се сключва в полза на трето лице, както и третото лице да бъде определено или определяемо, за да се приеме, че то е застрахован по смисъла на пар. 1 т. 1 от ДР на КЗ? ; 12/ Ако в застрахователния договор не е изрично отбелязано, че договорът е сключен в полза на трето лице, на основание чл. 398 ал. 2 КЗ смята ли се, че договорът се сключва в лична полза на застраховащия, който и е посочен в него като застрахован? - въпросите се обосновават в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, поради липса на формирана в отговор на същите съдебна практика на касационна инстанция; 13/ Следвало ли е съгласно чл. 146 ал. 1 т. 5 ГПК първоинстанционният съд да посочи в доклада по делото, че собствеността върху стоките и правото на ищеца да получи застрахователно обезщетение е правнорелевантен факт и подлежи на доказване от ищеца и да укаже, че съгласно чл. 146 ал. 2 ГПК ищецът не сочи доказателства за него? ; 14/ След като въззивният съд е направил нов доклад по делото след направено с въззивната жалба на ищеца възражение за неправилен такъв от първоинстанционния съд, следвало ли е да посочи в него, че собствеността върху стоките и правото на ищеца да получи застрахователно обезщетение е правнорелевантен факт и подлежи на доказване от ищеца и да укаже, че съгласно чл. 146 ал. 2 ГПК ищецът не сочи доказателства за него? ; 15/ Правилно ли въззивният съд е приел, че ищецът няма право да получи застрахователно обезщетение, като по делото нито пред първата, нито пред въззивната инстанция са били давани указания, че той следва да докаже този факт? - допълнителният селективен критерий по въпроси 13-15 се обосновава в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие с решения по гр. д.№ 2460/2015 г. на ІV г. о., гр. д.№ 1919/2010 г. на ІV г. о., гр. д.№ 4808/2018 г. на ІІ г. о., гр. д.№ 1578/2017 г. на І г. о. и гр. д.№ 304/2010 г. на ІІІ г. о. на ВКС; 16/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди при постановяване на решението си всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им? ; 17/Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви? – въпросите обосновавани в идентична хипотеза – чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие с решения по гр. д.№ 166/2011г. на ІV г. о. и т. д.№ 805/2011 г. на ІІ т. о. на ВКС. Касаторът поддържа и очевидна неправилност, на основание чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК, която обосновава с нарушение на принципите на чл. 8 ГПК / състезателното начало / и чл. 9 ГПК / равенството на страните / от съда, както и поради прилагане правните последици на „неточното обявяване на обстоятелства “ според КЗ, без изрично да се обосновава със същото и без да обосновава предпоставките за тяхното прилагане, Счита, че решението му противоречи на принципа да не се допуска неоснователно обогатяване, доколкото според логиката на въззивния съд обезщетяване се дължи не на лицето, действително понесло щетите от застрахователното събитие. Очевидна неправилност се обосновава и с приложението на чл. 398 ал. 5 КЗ, вместо ал. 2 на същата разпоредба, кореспондираща на фактическата обстановка. Последното касаторът квалифицира като недопустимо тълкуване на застрахователния договор.

Първите четири въпроса по същество търсят отговор следвало ли е застрахователят да се съобрази със сключения между продавач и купувач на превозвания товар договор, относно момента на преминаване собствеността и риска. С това си съдържание въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като съдът е съобразил договора за покупко-продажба и уговореното в него, но счел, че с упоменаването на условията INCOTERMS 2000 CIP самият ищец, в отклонение от договореното, е сключил застраховката в полза на купувача, т. е. че самото упоменаване на това обстоятелство във въпросника – предложение материализира волята му за сключване застраховката в полза на трето лице. С оглед последното, несъответен на решаващия извод на съда е и петият формулиран въпрос, тъй като изхожда единствено от предпоставката, че полицата сочи за „застрахован“ ищеца, а не и от придаденото от съда значение на упоменатото във въпросника – предложение.

Следващите три въпроса – 6-8 вкл. - също не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, като формулирани в относимост към извършено от съда тълкуване. Същото е дейност по установяване действителната воля на страните и формално относимо към установяване действителната воля на страна по договор, за сключването му в полза на трето лице, В конкретния случай, обаче, съдът не е приел, че се касае за неяснота относно волята на ищеца, като застраховащ, в чия полза сключва договора – своя или на трето лице, нито страните са повдигали въпрос относно такава неяснота.Счел е, че посоченото във въпросника – предложение ясно и недвусмислено посочва сключване на договора в полза на трето лице, Поради това не се касае за осъществена от съда тълкувателна дейност, което само по себе си би предпоставило мотивиране с конкретни тълкувателни способи,

Девети и десети въпроси включват невярната предпоставка – че застрахователният договор е сключен при условия CIP, докато се касае единствено за посочени условия на доставка на превозваната стока. Предвид това, а и по изложените вече съображения във връзка с 1 - 4 въпроси, и тези въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като решаващият извод на съда не е основан на уговореното относно собствеността и риска в договора за покупко–продажба, нито е отречена валидността му, а на въвеждането му в съдържанието на застрахователния договор от самия застраховащ, възприето като воля за договаряне в полза на трето лице – купувача.

Единадесети и дванадесети въпроси по същество се свеждат до това как следва да бъде изразена волята на застраховащия, за сключване на застраховката в полза на трето лице и как се кумулират предвидените в чл. 398 ал. 2 вр. с ал. 1 КЗ изисквания – уговорката да е изрична, но в полза на определяемо застраховано лице. Въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд е приложил спорен начин за извеждане волята на застрахования – от упоменаване на обстоятелства, счетени от застрахователя за относими към застрахователния риск, от значение да въздействат за настъпването му или за увеличаване на вредите от настъпването му, доколкото относно тези конкретни обстоятелства е формулирал питане. Обоснован е и допълнителният селективен критерий, в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, доколкото не е даван отговор кои са възможните критерии за определяемост на третото ползващо се лице, по смисъла на чл. 398 ал. 1 пр. второ КЗ.

Процесуалноправните въпроси също не удовлетворяват общия селективен критерий по следните съображения: 1/ Тринадесетият въпрос е отнесен до задълженията на първоинстанционния съд, които не са обект на тук осъществявания инстанционен контрол; 2/ Четиринадесетият въпрос не кореспондира със съдържанието на въведените от въззивника – ищец по спора доводи за непълнота на доклада, изготвен от първоинстанционния съд, в съответствие с които се е произнесъл въззивния съд. Противно на спорните обстоятелства, за пръв път с въззивното решение съдът е приел въведено в спора възражение срещу материалноправната легитимация на ищеца, което е предпоставяло въпрос относно приложението на принципа на диспозитивното начало – чл. 6 ал. 2 ГПК; 3/ Петнадесети въпрос изисква директен отговор за правилността на въззивното решение, дължим в друга фаза на касационното производство – чл. 290 ГПК, Не може да се трансформира във въпрос, с общозначим отговор, независимо от конкретиката на спора, тъй като крайният резултат не е еднозначно предпоставен от въведеното във въпроса процесуално нарушение, ако би се установило ; 4/ Шестнадесети и седемнадесети въпроси не кореспондират с допуснати от въззивния съд процесуални нарушения от посочения във въпросите вид, в обусловеност от които да е формираният правен резултат.По същество касаторът се позовава на превратно възприети от съда доказателства по делото, но не и на пропуснати от същия доводи и възражения на страните, във връзка с оспорена материално-правналегитимация на ищеца, Не би и могло, след като възражение срещу същата въззивният съд е приел за въведено в предмета на спора за пръв път с решението си.

Не се обосновава очевидна неправилност, като основание за допускане на касационното обжалване, в хипотезата на чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК. Налице ли е нарушение на изрично посочените от касатора или изводими от доводите му принципи на процеса и изобщо процесуални нарушения, при това от естество да променят правния резултат, е невъзможно да се установи единствено въз основа на мотивите на съдебния акт, независимо от действителното съдържание на осъществените от съда и страните процесуални действия и съдържанието на доказателствата по делото.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260146/09.12.2021 г. по т. д.№ 558/2020 г. на Апелативен съд – Варна.

УКАЗВА на „ Г. К и Ко“ЕООД в едноседмичен срок от уведомяването си да представи доказателства, за платена по сметка на ВКС държавна такса от 7 782 лева.

След представяне доказателство за плащането или изтичането на срока, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване или на състава - за прекратяване,

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: