Публикувано: Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1964 г., С., Наука и изкуство, 1965 г.

КОГАТО ШОФЬОРЪТ ИЛИ СЕРВИЗНИЯТ РАБОТНИК НАПУСНЕ ПРЕДПРИЯТИЕТО ИЛИ УЧРЕЖДЕНИЕТО И ИМА ПРЕРАЗХОДИ, ОЩЕТЕНОТО ПРЕДПРИЯТИЕ СЛЕДВА ДА ОСЪЩЕСТВИ ПРЕТЕНЦИЯТА СИ ПРОТИВ НЕГО ЗЗД НАНЕСЕНАТА ЩЕТА ПО РЕДА НА ЧЛ. 95 И 99 КТ, А АКО ПРЕРАЗХОДЪТ Е РЕЗУЛТАТ ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ - ПО О. И. РЕД. В. О. НА ИЗДАДЕНАТА ЗАПОВЕД ПО РЕДА НА ЧЛ. 99 КТ ОТ ДИРЕКТОРА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО ИЛИ РЪКОВОДИТЕЛЯ НА УЧРЕЖДЕНИЕТО НЕ МОГАТ ДА СЕ ПРАВЯТ УДРЪЖКИ НА РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ, КОЙТО Е НАПУСНАЛ.ТОВА ПРЕДПРИЯТИЕ, ОТ ТРУДОВОТО МУ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ В ДРУГОТО ПРЕДПРИЯТИЕ ИЛИ УЧРЕЖДЕНИЕ, В КОЕТО Е ПРЕМИНАЛ.НА РАБОТА. В. О. НА ЗАПОВЕДТА ПО ЧЛ. 99 КТ, КОГАТО ТЯ НЕ Е ОСПОРЕНА ОТ РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ, КОЙТО Е НАПУСНАЛ ПРЕДПРИЯТИЕТО ИЛИ УЧРЕЖДЕНИЕТО, НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗДАВА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ ПО РЕДА НА ЧЛ. 237 ГПК. ЗЗД ДА ОСЪЩЕСТВИ СВОЕТО ВЗЕМАНЕ ОТ ПРЕМИНАЛ НА РАБОТА В ДРУГО ПРЕДПРИЯТИЕ ИЛИ УЧРЕЖДЕНИЕ РАБОТНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ И КОГАТО ЗАПОВЕДТА ПО ЧЛ. 99 КТ НЕ Е ОСПОРЕНА, АДМИНИСТРАЦИЯТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО ИЛИ УЧРЕЖДЕНИЕТО, НА КОЕТО Е НАНЕСЕНА ЩЕТА ОТ ТОЗИ РАБОТНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ, ТРЯБВА ДА ОТНЕСЕ СПОРА ЗЗД РАЗРЕШАВАНЕ ОТ ПОМИРИТЕЛНАТА КОМИСИЯ И СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА РЕШЕНИЕТО НА СЪЩАТА ИЛИ ПРОФКОМИТЕТА, РЕСП. СЪДА, ДА СЕ СНАБДИ С ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ В. О. НА ЧЛ. 57 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗЗД РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ТРУДОВИТЕ СПОРОВЕ, РЕСП. ЧЛ. 237, Б. "А" ГПК. ПО СЪЩИЯ РЕД ПРЕДПРИЯТИЕТО ИЛИ УЧРЕЖДЕНИЕТО ТРЯБВА ДА О. Т. СВОЕ ВЗЕМАНЕ И СРЕЩУ НАПУСНАЛ.РАБОТНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ, КОЙТО НЕ РАБОТИ ИЛИ Е ПЕНСИОНЕР

Чл. 95 КТ

Чл. 99 КТ

т. 22 от Инструкцията за плащане премии за реализирани икономии в автотранспорта

Министърът на правосъдието на основание чл. 17 ЗУС е направил предложение да се издаде тълкувателно решение във връзка с приложението на т. 22 от Инструкцията на Министерството на транспорта и съобщенията за плащане на премии за реализирани икономии в автотранспорта по следните въпроси: 1. По кой ред (общия исков ред, по реда на чл. 237 ГПК или по реда на чл. 99 от Кодекса на труда) следва да бъде осъществена претенцията на ощетените предприятия за допуснати виновно преразходи. 2. Когато е издадена заповед по чл. 99 КТ срещу служител, който е напуснал. предприятието (учреждението, службата), може ли въз основа на тази заповед да се правят удръжки от възнаграждението му в другото предприятие, в което работи. 3. Как ще се приведе в изпълнение такава заповед срещу лице, което не работи или е пенсионер.

Върховният съд на НРБ, Общо събрание на гражданската колегия, за да се произнесе по поставените въпроси, взе пред вид: Съгласно т. 22 от Инструкцията за заплащане на премии за реализиране икономии в автотранспорта, издадена от Министерството на транспорта и съобщенията, обнародвана в "Известия" на Президиума на Народното събрание, бр. 91/962 г. "в случаите, когато шофьорът или сервизният работник напусне предприятието (учреждението или службата) и има преразход "по вина", преразходът се урежда по реда на чл. 95 до чл. 100 от Кодекса на труда или чл. 45 до чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. По същия начин се постъпва и когато шофьорът или сервизният работник премине на друга длъжност в същото предприятие, за която няма възможност да реализира икономии." Този текст се намира в раздел IV на инструкцията, който е озаглавен "Установяване и уреждане на липсите, преразходите и пр. (по елементите гориво, гуми и ремонт), причинени по вина на работниците и служителите, имащи право на премия по тази инструкция". Въпреки че в заглавието освен преразходите са посочени и липси, в нито един текст от този раздел не се говори за липси, а само за преразходи. А щом като се касае до допуснати преразходи по вина на работниците или служителите при изпълнение на възложената им работа, с които са нанесени щети на предприятието или учреждението, от тези работници или служители може да се търси само намалена отговорност по реда на чл. 95 и 99 КТ. В случая е без значение обстоятелството, че работникът или служителят впоследствие е напуснал. предприятието или учреждението. Щом като щетата е била причинена от него виновно при изпълнение на възложената му работа, от него може и следва да се търси само намалена имуществена отговорност по реда, предвиден в чл. 95 и 99 КТ. Ощетеното предприятие или учреждение може да осъществи по общия исков ред своята претенция за нанесените му виновно от работниците или служителите щети при изпълнение на възложената им работа само в случаите, когато щетата е резултат на престъпна дейност. Точка 22 от Инструкцията има пред вид случаите, когато шофьорът или сервизният работник напусне предприятието (учреждението или службата) или когато е преминал на друга длъжност в същото предприятие, но на която няма възможност да реализира икономии. Когато шофьорът или сервизният работник е преминал на друга длъжност в същото предприятие или учреждение и за допуснатия от него преразход директорът на предприятието или ръководителят на учреждението въз основа на чл. 99 КТ издаде съответна заповед и тя не е оспорена в предвидения в този текст срок, касиерът на предприятието или учреждението въз основа на тази заповед ще направи удръжки от трудовото възнаграждение на шофьора или сервизния работник. Ако шофьорът или сервизният работник оспори основателността или размера на удръжката, тя не се извършва, а съгласно чл. 99 КТ и т. 18 от Инструкцията за приложение членове 95-100 КТ администрацията трябва да отнесе спора за разрешаване пред помирителната комисия в двуседмичен срок от оспорването. В противен случай претенцията се покрива с давност.

В чл. 99 КТ обаче не е изрично указано как трябва да се осъществи претенцията на ощетеното предприятие или учреждение, когато работникът или служителят е напуснал. предприятието или учреждението и не е оспорил в предвидения в този текст срок заповедта на директора на предприятието или ръководителя на учреждението. Може ли въз основа на тази заповед ощетеното предприятие да си събере по принудителен ред вземането чрез удръжки в новото предприятие или учреждение, в което е преминал на работа работникът или служителят, или пък да се снабди с изпълнителен лист по реда на чл. 237 ГПК. Заповедта по чл. 99 КТ на ръководителя на ощетеното предприятие или учреждение един вътрешен административен акт, който може да се приложи само в това предприятие или учреждение от неговите органи. С неоспорването на заповедта от страна на работника или служителя фактически той дава съгласието си предприятието да му удържи от трудовото възнаграждение фиксираната в заповедта сума и тази заповед се адресира до касиера да извърши тези удръжки. Следователно тя няма характер на един титул с изпълнително основание, който да е задължителен за другото предприятие или учреждение, в което се е преместил на работа работникът или служителят. Щом като е така, това предприятие или учреждение не може да извършва удръжки от трудовото възнаграждение на работника или служителя въз основа на тази заповед. Въз основа на такава заповед ощетеното предприятие или учреждение не може да се снабди с изпълнителен лист по реда на чл. 237 ГПК. Тази заповед не е от категорията на документите, предвидени в чл. 237, букви "в" и "ж" ГПК, нито е от категорията на постановленията на административните органи, посочени в буква "г" на същия текст от закона, тъй като в Кодекса на труда не е предвидена такава възможност. За да може ощетеното предприятие или учреждение да осъществи своята претенция срещу работника или служителя, който е преминал. другаде на работа и когато не е оспорил заповедта по чл. 99 КТ, на директора на предприятието остава единствената възможност да отнесе въпроса до помирителната комисия и след влизане в сила на решението на същата, респективно на профкомитета или на съда, да се снабди с изпълнителен лист въз основа на чл. 57 от Правилника за разглеждане на трудовите спорове, респ. на основание чл. 237, б. "а" ГПК. По същия ред ощетеното предприятие или учреждение следва да осъществи претенцията си и срещу шофьор или сервизен работник, който е напуснал предприятието или учреждението и не работи или е пенсионер. Срещу неработещия съдебноизпълнителните органи не могат да пристъпят към изпълнителни действия само въз основа на заповедта по чл. 99 КТ на ръководителя на предприятието или учреждението. Съгласно чл. 323 ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересуваната страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Както се изясни по-горе, заповедта по чл. 99 КТ е един вътрешен административен акт и когато не е оспорена от работника или служителя, с нея се разпорежда касиерът на предприятието или учреждението да извърши съответни удръжки от трудовото възнаграждение на този работник или служител. Тя не може да се изпълнява вън от предприятието или учреждението, от което е издадена. Следователно и в този случай, когато заповедта не е била оспорена от шофьора или сервизния работник, за да може ощетеното предприятие да си осъществи вземането, следва да отнесе въпроса до помирителната комисия, за да може въз основа на влязлото в сила решение на същата комисия, на профкомитета или съда да се снабди с изпълнителен лист, след което да поиска от съдебноизпълнителните органи да пристъпят към изпълнителни действия.