О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 328

гр. София, 02.03.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. ч. гр. д. № 442/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. А. К., в качеството му на управител на Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. Пазарджик, ул. Б. П. № 1 срещу определение № 463 от 12.12.2022 г. по в. ч. гр. д. № 537/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 482 от 05.10.2022 г. по гр. д. № 438/2022 г. на Пазарджишкия окръжен съд за прекратяване на производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, поради неотстраняване на нередовности на исковата молба в цялост.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното определение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата Д. Ж. Р. не взема становище по нея.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Етажната собственост на сграда, находяща се в [населено място], [улица], представлявана от управителя й Г. А. К., срещу Д. Ж. Р. за заплащане на обезщетение за причинени на сградата имуществени вреди от пожар, настъпил по вина на ответника на 09.05.2021 г. Претърпените вреди се изразяват в нанесени щети по южната и западна фасада на сградата, по входната врата и мазилката на стълбищната клетка, по входната врата на таванския етаж и мазилката в коридора на този етаж. С разпореждане № 776 от 01.09.2022 г. окръжният съд е оставил исковата молба без движение до посочване кои са етажните собственици, ищци по делото, като същите бъдат индивидуализирани чрез посочване на три имена, адрес и ЕГН, както и до уточняване обстоятелствата, на които се основава искът за имуществени вреди, като се наведат ясни твърдения за всеки един от етажните собственици каква сума претендира за обезщетение на лично причинените му вреди съобразно притежаваните от него проценти идеални части от общите части на сградата, както и да се индивидуализират вредите по вид, размер и време на настъпване. С молба вх. № 6485/30.09.2022 г. ищецът по делото е изпълнил една част от указанията на съда, като е уточнил щетите по сградата, за които се претендира обезщетение, но относно останалите указания е заявил, че няма да посочва етажни собственици с имена, ЕГН и адрес, тъй като в това отношение исковата молба е редовна. Съдът е приел, че исковата молба е останала нередовна, тъй като не са индивидуализирани ищците по делото, доколкото етажната собственост е неперсонифициран правен субект, като за вредите, причинени на етажните собственици от щети по общите части на сградата, легитимирани да предявят иска са самите етажни собственици, които се представляват от управителя на етажната собственост. Управителят на етажната собственост представлява собствениците в етажната собственост по искове, предявени от тях, но ищци по делото са самите собственици на самостоятелни обекти в сградата, поради което всеки от тях предявява иск и формулира петитум в какъв размер е претенцията му за обезщетение за вредите, лично понесени от него съобразно притежавания процент идеални части от общите части на сградата. В допълнение въззивният съд е посочил, че исковата молба е останала нередовна и в частта, касаеща точно и ясно индивидуализиране на претендираните вреди чрез посочване на същите по вид и размер.

Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1и ал. 2 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Необходимо ли е за редовност на исковата молба по чл. 129 ГПК пълно индивидуализиране на собствениците на етажната собственост с трите имена, ЕГН и адрес, евентуално фирма, Булстат, седалище, в исковата молба, предявена от управителя на етажната собственост срещу етажен собственик на основание чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС по иск за нанесени от него щети на етажната собственост.

Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от касатора въпрос, обуславящ изхода на спора.

Съгласно чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС председателят на управителния съвет (управителят, а при съобразяване на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС – лицето, с което е сключен договор, включващ възлагането на правомощието да представлява етажните собственици в съда) представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, както и предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. По искове срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание - чл. 23, ал. 4, изр. 2 ЗУЕС. С чл. 23, ал. 5 ЗУЕС е предвидено, че всеки собственик може да участва в делото, по което управителят представлява собствениците. Съпоставката на тези разпоредби с правилата по глава пета на ГПК налага извод, че чл. 23, ал. 4 ЗУЕС се явява специален закон относно регламентацията на процесуалното представителство на етажните собственици. Във връзка с воденето на определени видове дела, отнасящи се до облигационни права или задължения на етажните собственици, чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС регламентира представителство по закон, като представителната власт на председателя на управителния съвет (управителя) или лицето по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС произтича от избора по чл. 19, ал. 2 ЗУЕС, респ. – от договора, сключен при условията на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС (в този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 12 от 11.03.2021 г. по гр. д. № 1403/2020 г., II г. о., определение № 59 от 27.03.2019 г. по ч. гр. д. № 4776/2018 г., I г. о.). В определение № 508 от 16.07.2015 г. по ч. гр. д. № 2791/2015 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, също е прието, че при предявен иск за вземане във връзка с общите части на сградата, управителят на етажната собственост разполага с правомощие да представлява етажните собственици и не е необходимо изрично посочване на имената им.

При така дадения отговор на поставения въпрос частната касационна жалба се явява основателна.

В настоящия случай в исковата и уточняващата молба се твърди, че ответникът - етажен собственик дължи на ищците - също етажни собственици сумата 25 012 лв., представляваща обезщетение за причинени на общите части на сградата имуществени вреди от пожар, настъпил по вина на ответника на 09.05.2021 г. Предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗУЕС, която вменява в задължение на собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост да не причиняват вреди на други обекти и на общи части на сградата, следва да се приеме, че предявеният иск попада в обхвата на делата по чл. 23, ал. 4, предл. 1 ЗУЕС, по които етажните собственици се представляват от управителя, без за това да е необходимо изричното му овластяване от общото събрание. Поради това исковата молба по така предявения от управителя на етажната собственост иск неправилно е оставена без движение за посочване като ищци всички етажни собственици с трите имена, адреси и ЕГН, тъй като в случая той е техен представител по закон и не необходимо задължително участие на всеки собственик на самостоятелен обект в сградата. Що се отнася до другото указание на съда за индивидуализиране вредите по вид, размер и време на настъпване, същото е изпълнено с депозираната от управителя на етажната собственост молба от 30.09.2022 г. Следователно исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и сл. ГПК и е редовна, поради това определението за връщането й е незаконосъобразно.

Изложеното налага отмяна на обжалваното определение, както и на потвърденото с него определение за връщане на исковата молба, като вместо това делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

Д о п у с к а касационно обжалване на определение № 463 от 12.12.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 537/2022 г. на Пловдивския апелативен съд.

О т м е н я определение № 463 от 12.12.2022 г. на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него определение № 482 от 05.10.2022 г., постановено по гр. д. № 438/2022 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

В р ъ щ а делото на Пазарджишкия окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: