О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 318

гр. София, 01.03.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

А. Ц.

като разгледа докладваното от съдия А. Ц. ч. гр. д. № 460/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. П. С., чрез процесуалния представител адв. М. Т., срещу определение № 721/22.12.2022 г. по в. ч. гр. д. № 588/2022 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 260201/04.11.2022 г. по гр. д. № 468/2018 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отказано освобождаването й на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от внасяне на държавни такси и разноски в производството.

В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска да бъде отменено.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение жалбоподателят твърди, че въззивният съд в отклонение от практиката на ВКС - допълнително основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, се е произнесъл по следните въпроси: 1/. „Длъжен ли е съдът, който е сезиран с искане за освобождаване от държавна такса и разноски, да изследва и извърши преценка доколко доходите на молителя, материалното и имущественото му състояние, семейното му положение и здравословното му състояние, съпоставени с размера на държавната такса и разноските за производството, позволяват тяхното заплащане?“; 2. „Допустимо ли е съдът да откаже освобождаване от такси и разноски, мотивирайки се с предположения за евентуални доходи на молителя, които могат да се получат от възбраненото и невъзбранено имущество?“.

С писмения си отговор КПКОНПИ, чрез процесуалния представител П. О., излага становище за неоснователност на частната касационна жалба.

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен.

За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че към момента на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК е събран почти целият доказателствен материал, който страните са посочили и поискали да бъде приет по делото, поради което единственото задължение на ответницата по делото е да заплати сумата от 639.50 лв., представляваща възнаграждение на вещо лице, във връзка с поставена допълнителна задача по допусната СИЕ, като дори и при неблагоприятно за С. решение, същата няма да дължи предварителното внасяне на държавна такса при подаване на въззивна жалба. Констатирано е, че тя упражнява родителски права само по отношение на едно малолетно дете, като има вземания за издръжка от бившия й съпруг - лична и в полза на малолетното дете, които се твърди, че не са удовлетворени. Посочено е, че притежава недвижими имоти, част от които не са възбранени чрез наложените по делото обезпечителни мерки. Прието е, че макар и със здравословни проблеми, ответницата е трудоспособна и полага труд по трудово правоотношение, за което получава чисто месечно трудово възнаграждение в размер на 1 305 лв. На нея е предоставено за ползване и семейното жилище и при неизпълнение на задължението за предоставянето му от бившия й съпруг, същата има съответните процесуални възможности за защита. Формиран е решаващ правен извод, че С. има доходи и имущество, които ще са достатъчни, за да може да заплати конкретно дължимата сума за разноски по делото в размер на 639.50 лв.

По основанията за касационно обжалване:

Поставените от частния жалбоподател въпроси са релевантни за изхода по спора, защото са обусловили решаващата воля на въззивната инстанция относно преценката на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК и неоснователността на искането за освобождаване от внасяне на такси и разноски по делото, но са изцяло съобразени с константната практика на ВКС. Трайно в практиката на ВКС се приема, че по молба по чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение не само на конкретно законоустановено задължение за внасяне на държавна такса и разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство като цяло. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дали тя разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази и данните от представената декларация за имуществено състояние. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на дължимата държавна такса и разноски, и въз основа на това да прецени дали молителят разполага с достатъчно средства към момента на искането. Притежаваното от страната имущество не може да бъде игнорирано при преценката на съда само защото върху него са наложени обезпечителни мерки по специалния закон за отнемане на незаконно придобито имущество, щом в този закон е предвидена възможност мерките да бъдат вдигнати и част от това имущество да се използва при неотложна необходимост - чл. 40 ЗОПДНП /отм/. Налагането на обезпечителни мерки означава, че това имущество е налично и съществуващо, а не имагинерно, хипотетично и констатирано само въз основа на предположения. В случая, съдът е подложил на преценка релевантните за искането на ответницата обстоятелства, доходите и наличието на имущество, което да послужи за удовлетворяване на изискването за заплащане на дължимата сума за разноски, съобразявайки и че държавна такса в това производство не се дължи предварително, а се присъжда с решението, съобразно изхода на спора. Невъзможността да бъдат заплатени разноски за допълнителен депозит за вещо лице е опровергана от данните по делото за налично достатъчно имущество, от което може да се осигурят средства за заплащането.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от АС - Варна определение № 721/22.12.2022г. по ч. гр. д. № 588/2022г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ допуска касационно обжалване на определение № 721 от 22.12.202г. по ч. гр. д. № 588/2022г. по описа на Апелативен съд – Варна, 1 състав.

ВРЪЩА делото на ОС - Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: