О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 145

Гр. София, 28.02.2023 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. Х. ч. т. д. № 263/2023 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Е. М. К. от [населено място], чрез процесуалния пълномощник, против определение № 2138 от 15.08.2022 г. по в. ч. гр. д. № 2309/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 263299 от 16.05.2022 г. по гр. д. № 7358/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, I-16 състав. С последното по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е допълнено в частта за разноските постановеното по първоинстанционното дело определение № 262008 от 28.03.2022 г. за прекратяване на производството поради пълен отказ от исковете, като настоящият частен касатор е осъден да заплати на „Ю. Б. АД на основание чл. 78, ал. 4 ГПК възнаграждение за адвокат в размер на 4 693.99 лв., депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 350 лв. и депозит за допълнителна съдебно-счетоводна експертиза в размер на 500 лв.

В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Твърди се, че с прекратителното определение на СГС от 28.03.2022 г. е сложен край на делото, поради което не може след неговото постановяване ответникът да предяви валидно искане за присъждане на разноски с посочване на техния размер, което би могъл да стори само до приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Счита и, че видно от отговора на исковата молба, другите писмени изявления на ответника по делото и протоколите от о. с. з., ответникът изобщо не е направил искане за присъждане на разноски преди постановяване на определението на СГС за прекратяване на производството по делото, т. е. няма как съдът валидно да бъде сезиран с молба по чл. 248, ал. 1, предл. 1 ГПК. По тези съображения моли за касиране на въззивното определение.

Допускането на касационно обжалване се основава на наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор поставя следния процесуалноправен въпрос, за който се поддържа, че е включен в предмета на делото и е обусловил изхода му: Допустимо ли е да бъдат присъдени разноски на ответник за първа инстанция по гражданско дело, при положение че той е направил искане за присъждането им и е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК след постановяване на съдебен акт на първоинстанционния съд за прекратяване на делото поради направен от ищеца отказ от иска?

В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. първо ГПК жалбоподателят се позовава на следната задължителна съдебна практика – т. 11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в противоречие с разрешенията по която счита, че се е произнесъл въззивният съд.

В условията на евентуалност се поддържа, че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – допълнителен селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по частната касационна жалба – „Ю. Б. АД, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител, излага съображения за липса на основания за допускане на касационен контрол, а по същество – за неоснователнст на жалбата и правилност на обжалваното въззивно определение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди обжалваното определение, съставът на въззивния съд е посочил, че с определение от 28.03.2022 г. по гр. д. № 7358/2017 г. на СГС на основание чл. 233 ГПК е прекратено производството по делото поради направен от ищцата пълен отказ от предявените искове. Ответникът по делото – „Ю. Б. АД, е получил определението за прекратяване на 31.03.2022 г., като с молба вх. № 278519/01.04.2022 г. е поискал на основание чл. 78, ал. 4 вр. чл. 78, ал. 2 ГПК да му бъдат присъдени разноски и е представил списък с разноските, инкорпориран в молбата, както и заверени копия от фактура за адвокатския хонорар № [ЕГН] от 26.09.2017 г. и преводно нареждане за извършеното плащане от 17.10.2017 г., платежен документ за заплащането на депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 350 лв. с молба вх. № 26256/25.02.2019 г. и платежен документ за депозит за допълнителна съдебно-счетоводна експертиза в размер на 500 лв. с молба вх. №125517/15.10.2019 г.

При тази фактическа обстановка, съставът на Апелативен съд – София е приел, че разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда правото на ответника на разноски при прекратяване на делото, като законът не установява краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда, и приложение следва да намери общото правило, че страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до приключване на устните състезания пред съответната инстанция, както е прието и с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В същия срок следва да бъдат представени и доказателствата за реално извършените разноски. Ответникът не е длъжен да включи такова искане в отговора на исковата молба по арг. от чл. 131, ал. 2 ГПК, нито да представи с отговора доказателства за извършени разноски, което е логично с оглед на обстоятелството, че част от разноските могат да бъдат извършени след постъпването на отговора в съда (пр. – разноски за експертизи, за събиране на гласни доказателства, разноски за защита по делото и т. н).

Решаващият състав на въззивния съд е намерил за неоснователно становището, че не са налице условията на чл. 78, ал. 4 ГПК за присъждане на разноски в полза на ответника по делото, по съображения, че производството по гр. д. № 7358/2017 г. на СГС е прекратено поради отказ от иска и следователно – в хипотеза на прекратяване на производството, която не е свързана с процесуалното поведение на ответника. Изложил е, че искането за прекратяване на производството е редовно направено от ищцата и препис от молбата за прекратяване на производството не е връчван на ответника, доколкото съгласието му за прекратяването на делото в тази хипотеза не е необходимо. Следователно – ответникът не е разполагал с възможност да изрази становище по искането и да заяви претенцията си за присъждане на разноски, както и да представи доказателства за реалното им извършване. Същият обаче е получил препис от исковата молба и е упражнил правото си на отговор в предвидения от закона срок преди постъпване на изявлението за отказа от иска и без да бъде уведомен за това изявление.

При това положение, въззивният съд е заключил, че разноските в производството пред първоинстанционния съд са сторени от ответника по повод подадената срещу него искова молба и следва да му бъдат присъдени, като ответникът може да представи доказателства за сторените по делото разноски до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, а в случая на прекратяване на производството по искане на ищеца в хипотезата на отказ от иска – и след постановяване на определението, с което делото е прекратено. В случая, ответникът е представил с молбата за присъждане на разноски фактура и преводно нареждане, както и списък на разноските, в който са включени направените преди молбата на ищцата за прекратяване на делото разноски, поради което същите, според въззивната инстанция, са правилно присъдени от първоинстанционния съд.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.

Поставеният процесуалноправен въпрос осъществява общата предпоставка за селекция на частната касационна жалба, доколкото е включен в предмета на спора относно дължимостта на разноски на ответника при предпоставките на чл. 78, ал. 4 ГПК и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. В случая обаче отсъства поддържаният допълнителен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Отговор на поставения от жалбоподателя въпрос, който се свежда до процесуалноправния въпрос за крайния момент, до който страната може да поиска присъждане на направените от нея разноски при прекратяване на съдебното производство на основание чл. 233 ГПК и да представи доказателства за реалното им извършване, се съдържа в последователната съдебна практика на ВКС, вкл. задължителна такава, формирана с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, и постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК: определение № 455 от 12.11.2010 г. по ч. гр. д. № 405/2010 г. на ВКС, II г. о., определение № 101 от 12.03.2012 г. по ч. гр. д. № 102/2012 г. на ВКС, II г. о., определение № 66 от 07.04.2017 г. по ч. гр. д. № 49/2017 г. на ВКС, I г. о. и определение № 38 от 27.01.2020 г. по ч. гр. д. № 86/2020 г. на ВКС, IV г. о. Съгласно приетото в така цитираните актове, правото на ответника на разноски при оттегляне на /отказ от/ иска възниква и при прекратяване на делото съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, доколкото същият е направил своевременно искане за присъждането им. След като разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК не установява краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда, респективно – да бъдат представени доказателства за извършването им, то ответникът може да стори това до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, а ако производството по делото е прекратено по искане на ищеца, в хипотеза на оттегляне или отказ от иска, преди провеждане на първото съдебно заседание по делото – горните действия могат да се предприемат и след постановяване на определението, с което производството е прекратено. Когато основанието за прекратяване на делото е по причина извън поведението на ответника, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК.

Обжалваното въззивно определение е постановено в пълно съответствие с цитираната трайно установена съдебна практика на ВКС. Въпреки проведените в първоинстанционното производство две открити съдебни заседания (на 20.03.2019 г. и 09.10.2019 г.), не е слаган край на устните състезания, поради което отправеното след постановяване на определението, с което производството е прекратено, искане от ответника за присъждане на разноски и представяне на доказателства за извършването им, са своевременно предприети.

Наличието на практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване, изключва и твърдяното от частния касатор допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделениеОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2138 от 15.08.2022 г. по в. ч. гр. д. № 2309/2022 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: