О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 305София, 28.02.2023 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3787 от 2022 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№3383/01.07.2022г., подадена от Д. П. И. от [населено място] чрез процесуалния представител адв.И. Г. Ц. от САК срещу решение №68, постановено на 26.05.2022г. от Великотърновския апелативен съд по в. гр. д.№57/2022г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. П. И. срещу „В. С. ЕООД ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че Д. П. И. е съсобственик на 24.462% идеални части от нововъзникнала сграда на мястото на сгради с идентификатори ...............и ...............и чрез застрояване на площта от поземления имот между тези две сгради, намиращи се в ПИ с идентификатор ..............по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ на целия ПИ от 372 кв. м., с адрес: [населено място], [улица] и да бъде осъден ответникът да й предаде фактическата власт и владението върху посочените идеални части от тази сграда, както и предявеният от Д. П. И. срещу „В. С. ЕООД негаторен иск по чл. 109 ЗС да бъде осъден ответникът да премахне частта от нововъзникналата сграда, изградена извън обема и допуснатото съгласно разрешение за строеж №98/28.08.2019г. на главния архитект на [община] за „Реконструкция на съществуваща жилищна сграда с идентификатор ..........за магазин с офис в ПИ с идентификатор .........., парцел............, ........., ..........., .........., кв. ........по плана на [населено място]“, която част е с площ от 33 кв. м., заключена между сграда с идентификатор ..........и сграда с идентификатор ..........., която незаконна част пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост в ПИ с идентификатор .........., да стопанисва и обслужва собствените си обекти в сграда ............, включително общите части на тази сграда, както и възможността да реализира каквито и да било инвестиционни намерения относно бъдещо застрояване в имот, в който е реализиран незаконен строеж.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че първоначално сградите с идентификатори .............и .............били разрушени и на тяхно място чрез свързването им и усвояване на незастроената част от парцела била построена нова сграда с различен обем, предназначение, конструкция и юридическа характеристика и при тази фактическа обстановка е предявен искът по чл. 108 ЗС, но след предявяването на иска ответното дружество извършило промяна в строителството, изразяваща се в премахване на връзката между двете сгради като на мястото на първоначално усвоената част от парцела между двете сгради останала една обща бетонна плоча с изградена в нея обща за сградите канализация и дъждоприемна шахта. Твърди, че тези промени не били отразени в доклада на първоинстанционния съд, нито залегнали в доклада на въззивната инстанция, като въззивният съд неправилно не уважил и искането по чл. 204 ГПК. Поддържа също така, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не разгледал и не анализирал подробно съдебно-техническата експертиза и не съобразил, че в случая липсва процедура по заснемане на строежа (старата сграда) съгласно чл. 145, ал. 5 ЗУТ, както и че не е съобразил, че реконструкция се разрешава само на законни сгради, т. е. сгради с валидни строителни книжа, каквито в случая не са налице и че в случая чрез реконструкция се заобикаля законът като на мястото на търпим, незаконен и без постоянен устройствен статут строеж се построи нов законен строеж вместо предвиденото по действащия ПУП-ПРЗ. Счита, че неправилно въззивният съд не е възприел, че става дума за качествено нова вещ и нова юридическа характеристика, възникнала след пълно погиване на старата вещ.
Поддържа, че сграда с идентификатор ...........е без строителни книжа, т. е. е незаконен строеж, при наличието на който е издадено разрешение за строеж през 2019г. в нарушение на чл. 148, ал. 7 ЗУТ, както и че на фасадата на тази сграда за монтирани 5 броя стойки за климатици и две климатични тела, каквито не са предвидени в част енергийна ефективност към инвестиционния проект и не е доказана тяхната шумобезопасност и отводняването им при заледяване, което тя като собственик не е длъжна да търпи. Навежда довод, че с действията си ответникът е нарушил санитарно-хигиенните правила и норми. Твърди, че при реализираното строителство не може да се реализиран по проект северозападната фасада на сграда с идентификатор ..........., което също засяга нейните права на собственост.
В изложението към касационната жалба касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като навежда довод, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси:
1.За ролята на въззивната инстанция като решаващ съд, а не като проверяващ доказателствените изводи на първоинстанционния съд, както и за задължението на въззивния съд при формиране на вътрешното си убеждение да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност, както и да спази правилата за формалната логика, опита и научното знание.
Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС №7/1965г.; т. 19 от ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС; решение №124 от 2010г. по гр. д.№3872/2008г. на IV г. о. на ВКС; решение №331/2010г. по гр. д.№257/2009г. на IV г. о. на ВКС; решение №217/2011г. по гр. д.№761/2010г. на IV г. о. на ВКС; решение №700/2010г. по гр. д.№91/2010г. на IV г. о. на ВКС; решение №60208/04.01.2021г. по гр. д.№126/2021г. на III г. о. на ВКС, предвид съдържащите се в касационната жалба оплаквания, че въззивният съд не е допуснал нито едно от доказателствените искания, направени с въззивната жалба, при което нито в доклада на въззивната инстанция, нито в мотивите на атакувания съдебен акт посочил защо счита, че наравените искания по доказателствата са недопустими или неотносими към правния спор.
2.При реконструкция и поради извършена промяна в предназначението на съществуващия обект с оглед конструктивните му изменения, е създаден нов обект на правото на собственост, различен от предишния, който е бил собственик на ответника по делото и предвид липсата на съгласие на останалите съсобственици в мястото, последните придобиват права и върху този нов обект по силата на приращението, съразмерно с правата им в дворното място.
Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №81 от 17.03.2009г. по гр. д.№134/2008г. на II г. о. на ВКС и решение №137 от 17.08.2010г. по гр. д.№3954/2008г. на IIг. о. на ВКС предвид съдържащите се в касационната жалба оплаквания, че въззивният съд не е разгледал и анализирал подробно съдебно-техническата експертиза, която според касатора категорично е установила промяна в конструкцията, фасадата, архитектурното разпределение, вложените материали при новия строеж, различни по вид и характеристика спрямо съществувалото на място, както и смененото предназначение на обекта.
Поддържа също така, че по този въпрос въззивното решение е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
3.Строителното разрешение има правно значение само за законността на извършеното строителство с оглед спазването на установените към момента на построяването строителни правила и норми, но не и за принадлежността на правото на собственост върху построеното.
Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №270 от 18.10.2011г. по гр. д.№1232/2010г. на II г. о. на ВКС; решение №950 от 22.10.2008г. по гр. д.№2/2007г. на III г. о. на ВКС и решение №598 от 12.06.1991г. по гр. д.№362/1991г. на I г. о. на ВКС предвид съдържащите се в касационната жалба доводи, че след като строежът е изграден съгласно влязлото в сила разрешение за строеж за реконструкция на съществуваща сграда, то съдът априори е приел, че изграденото по вид и същност не е нов обект без самостоятелно да анализира новата физическа и юридическа характеристика на вещта.
Поддържа също така, че по този въпрос въззивното решение е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
4.Когато естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем – например такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот.
Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №4 от 06.11.2017г. по тълк. д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС, като счита, че в този смисъл обжалваното решение е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК предвид съдържащите се в касационната жалба доводи, че е предявила иск за премахване на всичко, което е незаконно изградено върху процесния имот, за което ответникът няма облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут и твърденията, че в тази връзка следва да се разгледа дали изграденото съгласно строително разрешение №98/28.08.2019г. е нов обект, направен под формата на реконструкция, като е допусната реконструкция на сграда в режим на търпимост с промяна на конструкцията, което твърди, че е в противоречие с императивната норма на §53, ал. 2 ПЗР към ЗИД ЗУТ (ДВ, бр. 101 от 2015г.), както и че е допуснато застрояване в нарушение на чл. 183 ЗУТ и нарушение на чл. 154 ЗУТ. Навежда довод, че съдът въобще не е разбрал, че след завеждане на делото връзката между двете сгради е прекъсната и твърдението за наличието на такава връзка не се поддържа от ищцата.
5.Относно задължението на съда да осъществи съдебен контрол върху разрешението за строеж за съответствие на административния акт със строителните правила и норми във връзка с предявения иск по чл. 109 ЗС и каква е допустимата защита на третото лице, което не е участник в незаконния строеж, съответно не е страна в административното правоотношение, но е собственик на имота, върху който е реализирано незаконното строителство, ако не може да търси защита чрез иск по чл. 109 ЗС.
Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №31 от 06.02.1985г. на ОСГК на ВС; решение №401 от 21.07.2009г. по гр. д.№2* по описа за 2008г. на V г. о. на ВКС и решение №324 от 21.06.2010г. по гр. д.№1320/2009г. на II г. о. на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба „В. С. ЕООД чрез процесуалния си представител адв.Ц. А. от АК-Л. изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
Д. П. И. е предявила срещу „В. С. ЕООД по реда на чл. 108 ЗС иск за признаване правото на собственост и предаване на владението върху посочените в исковата молба 24/462% ид. части он нововъзникнала сграда на мястото на сгради с идентификатори ...........и ..........по КККР на [населено място] и чрез застрояване на площта между тези сгради, както и по реда на чл. 109 ЗС иск за премахване на частта от нововъзникналата сграда, изградена извън обема и допуснатото съгласно разрешение за строеж №98 от 28.08.2019г. с твърдението, че е съсобственик на недвижим имот с идентификатор .........., от който притежава 91/372 идеални части, докато ответникът притежава 83/372 идеални части от имота и две сгради в индивидуална собственост, а именно сграда с идентификатор ...........и .............. Поддържа, че след придобиване правото на собственост върху тези имоти ответникът предприел в съсобствения имот строителни работи, като вместо да изпълни разрешеното строителство съгласно разрешение за строеж №98 от 28.08.2019г. по същество разрушил съществуващите в поземления имот сгради с идентификатори ..........и ..............и на тяхно място чрез свързването им и усвояване на незастроената площ от парцела между тези сгради построил нова сграда на около 103 кв. м. с различен обем спрямо предходните две, с различно предназначение и конструкция, която представлява нов обект на право на собственост с по-голяма застроена площ, различно функционално предназначение и юридическа характеристика. Счита нововъзникналата сграда за приращение към поземления имот и тъй като е изградена без учредяване на право на строеж от съсобствениците, поддържа, че като съсобственик е придобила претендираните идеални части от тази сграда. Поддържа също така, че тази сграда е незаконен строеж извън разрешеното по разрешението за строеж и недопустим по ПУП ПРЗ като нарушаващ плътността и начина на застрояването, изменящ външното очертание в хоризонтално и вертикално отношение на бившите сгради и без постоянен устройствен статут. Твърди, че интензитетът на засягане на нейното право на собственост върху поземления имот е изключително сериозно, тъй като от една страна поземленият имот е застроен с нова сграда без надлежно учредяване на право на строеж, но е и принудена да търпи незаконен строеж, съответно да понесе негативите и санкциите на закона за това.
В молба от 12.01.2021г. уточнява, че самото съществуване на незаконния строеж върху имота представлява като интензитет най-тежкото засягане на нейното право на собственост; че в резултат на незаконното строителство е нарушена плътността и интензивността на застрояването на имота и като съсобственик е лишена от каквито и да било възможности за реализира строеж на допълващо застрояване в имота; че осъщественото незаконно свързано застрояване със сграда с идентификатор ............, в която тя притежава самостоятелен обект, прави невъзможен достъпът до сграда 4 (до външната фасада); че незаконното свързано застрояване нарушава такива строителни правила и норми, че застрашава живота и здравето на живущите (липса на каквото ида било отстояние и въздушна обтегаемост между сградите), че са нарушени нормите на противопожарна защита, не са предвидени и спазени нормативните изисквания във връзка с отвеждането на дъждовните води, които се оттичат в основите на сграда ............
В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК „В. С. ЕООД изразява становище, че така предявеният иск е неоснователен, оспорвайки твърдението за съществуването на новопостроена сграда с параметрите, посочени в исковата молба. Твърди, че е извършено законно преустройство на сграда с идентификатор .......... ссъ застроена площ от 74 кв. м. въз основа на издадено разрешение за строеж №98 от 28.08.2019г. в същия обем, застроена площ и височина, като при извършването на строителството са премахнати части и материали от старата сграда, без които действия не може да се изпълни предвиденото преустройство, но сградата при това не е преставала да съществува и собствеността на дружеството не се е погасявало. Твърди, че не е извършвано свързване на двете сгради, които са напълно самостоятелни, както и че не е извършвано усвояване на незастроена площ от поземления имот, която да е била включена към сградата. Оспорва и твърденията, че възможността на ищцата да упражнява правото си на собственост е нарушено.
В молба от 28.06.2021г., подадена след провеждане на първото открито съдебно заседание ищцата посочва, че след разпределянето на доказателствената тежест и обявения за окончателен доклад от ответника са извършени промени и преобразования, които ще бъдат установени от вече допуснатата по делото СТЕ. Представя снимков материал, който да бъде използван при събиране на гласните доказателства и при разпита на вещото лице за установяване на фактите и обстоятелствата, за които са допуснати тези доказателства.
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че с н. а.№....., том ..., рег.№.........., дело №........../06.04.2017г. и н. а.№........, том ...., рег.№..........., дело №........../06.04.2017г. Д. П. И. е придобила собствеността върху 91/372 идеални части от ПИ с идентификатор ..........по КККР на [населено място], целият с площ от 372 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ........., заедно с принадлежащите към него съответни идеални части от общите части на сграда №4 и правото на строеж върху имота.
Прието е, че с н. а.№..., том ..., рег.№......., дело №..../24.11.2011г. П. С. П. е придобила собствеността върху 83/372 идеални части от ПИ с идентификатор .........., както и реално построените в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ..........със застроена площ от 71 кв. м. по скица и друг вид сграда за обитаване, едноетажна с идентификатор .........със застроена площ от 9 кв. м., след което по реда на чл. 73, ал. 2 ТЗ е апортирала този имот в капитала на „В. С. ЕООД, както и че освен страните по делото права върху ПИ имат и Ц. И. Л., притежаващ правото на собственост върху 1/2 идеална част, както и Д. П. И. и В. П. В. като носители на правото на строеж.
Взето е предвид, че с разрешение за строеж №98 от 28.08.2019г. на П. С. П. е разрешено за извърши реконструкция на съществуваща жилищна сграда с идентификатор ..........за магазин и офис, като с Акт за приемане на конструкцията от 07.04.2020г. и удостоверение с изх.№Уд-Т.-КР-168/14.05.2020г. на [община] се установява, че реконструкцията е завършена в груб строеж.
Посочено е, че по делото е представено и копие от инвестиционния проект „Реконструкция на съществуваща жилищна сграда с идентификатор ........за магазин и офис“ в УПИ .........., ..........., ..........., ..........в кв. 73 по плана за регулация и застрояване на [населено място]-ЦГЧ и документацията към него, както и че от писмо изх.№ЕО-639(1)/15.06.2021г. на кмета на [община] се установява, че инвестиционен проект №82/12.08.2019г. предвижда реконструкция на съществуващата двуетажна жилищна сграда с идентификатор ..........с площ 74 кв. м., каквато е и изградената на място сграда; че към момента строителството е завършено на етап „груб строеж“, за което е съставен Акт обр. 14 от 07.04.2021г. и издадено удостоверение изх.№Уд-Т.-КР-168/14.05.2020г. Взето е предвид, че според това писмо новата сграда е нанесена в кадастралната карта на [населено място] с функционално предназначение: сграда за търговия с площ 74 кв. м., 3 етажа и с обособени самостоятелни обекти в нея, както и че сграда с идентификатор ...........с площ от 9 кв. м., описана в н. а.№..., том .........., дело №.........../2011г. с предназначение: друг вид сграда за обитаване, е била премахната, като на нейно място върху бетонова площадка е изградена нова сграда с размери 3.75/2.65м. с керамични тухли с дебелина на зида 12 см., бетонов пояс и дървена едноскатна покривна конструкция в височина от 2.55м. до 3.15 м. в най-високата част, покрита с ондулин. Посочено е, че според това писмо твърдението на г-жа И., че чрез свързване и усвояване на незастроената площ между сгради ..........и ...........е построена нова сграда на около 103 кв. м. с различен обем спрямо предходните две, с различно предназначение и конструкция“ е невярно, както и че според писмото строителството на новата сграда ........е извършено без разрешение за строеж и е незаконно по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и поради това ще започне административно производство по реда на чл. 225а ЗУТ за премахване на строежа.
Взето е предвид, че от заключението на изслушаната СТЕ се установява, че изградената на място сграда се състои от два надземни и един подземен етаж, като първият етаж е предназначен за магазин за промишлени стоки (дрехи, обувки и др.) и е на две нива. Посочено е, че според експертизата на кота +0.00 е разположена основната зала на магазина, че второто ниво е оформено като галерия с неправилна форма, която е пространствено свързана със залата на първо ниво, че подпокривното пространство се състои от офис и санитарен възел, а в съществуващия сутерен е бил изграден нов санитарен възел, предназначен за персонала, докато останалата част от сутерена е била предназначена за склад към магазина. Взето е предвид, че според заключението на СТЕ всички нива в сградата са свързани със стоманобетонна стълба; че сградата е завършена в груб строеж и в момента на огледа в нея се извършвали довършителни работи; че сградата е изпълнена в съответствие с одобрения инвестиционен проект №82/12.08.2019г., разрешение за строеж №98/28.08.2019г. и дадените в заповедната книга предписания и разрешения за изменения; че сграда с идентификатор ............е сграда на основно застрояване, а сграда с идентификатор ..............е сграда на допълващо застрояване, като според вещото лице ако под нововъзникнала сграда се има предвид сградата, построена на мястото на сграда с идентификатор ............., то тя също е сграда от допълващо застрояване. Посочено е, че според вещото лице обстоятелството, че по делото няма представени строителни книжа за сграда с идентификатор ..............и сграда ................не означава, че такива изобщо не е имало към датата на построяването им, а само че трудно биха били намерени като се има предвид годината на построяването им (около 1912-1920г.), а за новата сграда, построена на мястото на сграда с идентификатор ...............няма издадени строителни книжа. Съобразено е, че според заключението на вещото лице преди издаването на разрешението за строеж на сграда с идентификатор ..............ищцата е имала същия достъп, какъвто има и сега до свободното пространство между сграда с идентификатор ............и сграда с идентификатор ............., тъй като на мястото на сграда .............сега е построена нова сграда, която също е долепена до сградата на ищцата, както и предишната и по никакъв начин не е променена възможността за достъп, като ищцата има достъп до дворното място, което се владее и ползва от Ц.Л. през вратата, която се вижда вляво на снимки 2 и 4 от приложението, откъдето в момента може да се достигне до дворното място, затворено между сгради с идентификатори ..........., .............и ....................
Посочено е, че според заключението на СТЕ извършеното строителство не влияе на устройствените показатели като определената по ЗИЗРП етажност и височина на сградата с идентификатор ..........са спазени. Съобразено е също така, че според вещото лице сградата е била завършена в груб строеж преди 07.04.2020г., като в процеса на изграждане на предвидената реконструкция на сградата са съставени всички актове и протоколи, които се изискват по Наредба №3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и са описани в акт обр. 14 за приемане на конструкцията, както и че са описани и мерките за защита от пожар и отвеждането на дъждовните води.
Взето е предвид, че според показанията на св.Ц. Л., собственик на северната половина от жилищната сграда, представляваща самостоятелен жилищен обект (сграда с идентификатор ..........), съгласието му не било искано за продажбата на частта на имота на П. П. и бил изненадан от започналия ремонт; че попитал архитекта, когото познавал, за предприетите действия, при което му било обяснено, че продадената част от сградата ще бъде консервирана, но според него това не е така – частта на ответника била „срязана“ и всичко до неговата стена било премахнато, „заедно с двете големи греди на тавана и двете големи греди в мазето“; че ходел редовно да наблюдава строежа; че старата сграда е била с гредоред, а новата-с бетонови плочи; че от неговия двор не е можело да се отиде в другия двор и че Д. не е имала достъп до вътрешната част от дворното място, а от имота на П. не можело да се влиза в имота на ищцата; че според този свидетел сградата е строена през 1912г.
Съобразени са и показанията на св.Т. Й. Н., който е извършил строителните работи по проекта за реставрация на сградата, която описва като къща-близнак и заявява, че всичко е изпълнено съгласно проекта; че при ремонта е съборена само стената на къщата на ответника, тъй като нямало обща стена и са махнати гредите в съответната част; че през цялото време били извършвани проверки от различни органи-РДНСК, охрана на труда, полиция и др.; че покривите със съседната сграда съвпадат, фасадите са на една линия отпред и отзад, основите на същите и не са правени нови, всичко е правено върху съществуващата сграда. Посочено е, че малката сграда свидетелят описва като лятна кухня, която е използвана от работниците по време на ремонта като склад и за почивка, че била изградена от тухли, с бетонна плоча и ламарина върху нея и всичките били изгнили; че имало баня и тоалетна, но била опасна за работниците и затова е реновирана като след намесата на строителен надзор е извършена промяна на покрива с по-лека конструкция, както и че сградата си е на същото място, само че в по-добър вид. Взето е предвид, че според този свидетел сградите не са свързани по никакъв начин и никога не са били свързани, като циментовата замазка в двора е направена след приключване на строежа с цел подравняване на терена, за да се осигури отводняване на имота и да се направят отвори за включване на водосточни тръби от съседни сгради и сифон, който да събира водата, за което е предвиден и наклон към сифона.
Взети са предвид и показанията на св.К. И. М., който е заявил, че реконструкцията на голямата страда е извършена съгласно проекта, а сграда №2, която била силно увредена и опасна за ползване от работниците, била обновена, с нов покрив и укрепена. Съобразено е, че според показанията на този свидетел първоначално покривът на сграда №2 бил удължен до къщата, но без да се обляга в нея, но след подаден сигнал и проверка от органите тази част е премахната; че между сграда №1 и сграда №2 винаги е имало около метър разстояние; че в двора е направена замазка и канализация, за да се отвежда дъждовната вода, защото преди това имало кал и водата се оттичала в съседната сграда (собственост на ищцата).
От правна страна въззивният съд е изложил съображения, че уважаването на иск с правно основание чл. 108 ЗС предпоставя установяване наличието на право на собственост в патримониума на ищеца спрямо процесния имот, упражнявана фактическа власт от ответника и липса на противопоставими права, въз основа на които да владее същия. Прието е, че съдържащите се в исковата молба твърдения за придобиване правото на собственост върху процесния имот по силата на приращението не са доказани, доколкото според заключението на изслушаната по делото СТЕ сградата с идентификатор ...........е изпълнена в съответствие с одобрения инвестиционен проект и разрешение за строеж за реконструкция на старата сграда, а на мястото на старата сграда с идентификатор ..........., която е на допълващо застрояване, поради недоброто и техническо състояние е изградена нова, но твърдяната от ищцата нова сграда на мястото на сгради с идентификатори ..........и ................не е налице. Посочено е, че това се установява и от показанията на св.Т. Н. и Ц. Л..
Посочено е, че изложените във въззивната жалба съждения за незаконосъобразността на реконструирането на съществуващата сграда, нейната търпимост, касаят законосъобразността на издаденото разрешение за строеж, което като необжалвано е влязло в сила, но не касаят настоящето производство по разглеждания иск по чл. 108 ЗС.
По тези съображения предявеният по реда на чл. 108 ЗС иск е приет за неоснователен.
За неоснователен е приет и предявеният по реда на чл. 109 ЗС иск, като са взети предвид и обсъдени твърденията и исканията, формулирани в исковата молба, вкл. за начина, по който сградите пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху притежавания от нея самостоятелен обект в сграда с идентификатор .............
За недоказано е прието твърдението на ищцата, че поради строежа достъпът до външната фасада на сградата станал невъзможен; че извършеното строителство застрашава живота и здравето на живущите поради липса на отстояние между сградите; че са нарушени нормите на противопожарна защита; че не са предвидени и спазени нормативните изисквания във връзка с отвеждането на дъждовни води в основата на сградата. При това е взето предвид заключението на изслушаната по делото СТЕ, според което на мястото на сгради с идентификатори ............и .................няма изградена нова сграда и че ответникът не е надхвърлил площта на притежаваните от него сгради, както и че извършената реконструкция на сграда с идентификатор .............е изпълнена в съответствие с одобрения инвестиционен проект и даденото строително разрешение и не е в противоречие със строителните правила и норми. По тези съображения твърдението, че между сгради с идентификатори ................и ..............има нововъзникнала сграда е прието за недоказано. Посочено е, че такова е било разположението на имотите и към момента на придобиване от ищцата на идеалните части от съсобствения имот и жилището в сграда ..............., които по този начин са били нанесени в кадастралната карта, като единствената разлика е, че сградата с идентификатор ................., която и преди това е съществувала и е била долепена до сградата с идентификатор ...............при реконструкцията е била премахната и изградена наново, но обемът не е увеличен (изградена е върху съществувалата на място постройка), както и в изградената бетонна площадка между трите сгради.
Прието е, че не се установява ищцата да търпи действия, с които ответникът да е надхвърлил учредените му вещни права и с които да нарушава правото на собственост, като е отбелязано, че обстоятелството дали се касае за незаконно строителство в случая е ирелевантно, доколкото не се установява смущаване правото на собственост на ищцата.
Прието е, че и твърденията, че в резултат на незаконно свързано застрояване ( каквото е посочено, че реално няма) са застрашени живота и здравето на живущите, както и че е нарушена плътността и интензивността на застрояването и че ищцата е лишена от възможността да реализира строеж на допълващо застрояване, са останали недоказани.
Така изложените съображения изцяло съответстват на трайно установената практика на ВКС.
На първо място следва да се отбележи, че при произнасянето си по направените с въззивната жалба доказателствени искания въззивният съд е взел предвид доколко същите касаят очертания от исковата молба и отговора спорен предмет, както и доколко са направени своевременно, съобразявайки установените в ГПК и в практиката на ВКС правила за настъпването на процесуалната преклузия. При това следва да се вземе предвид, че според практиката на ВКС недопускането на определени доказателства от въззивния съд само по себе си не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Такова основание би било налице само ако поради това делото е останало неизяснено от фактическа страна, т. е. когато са останали недоказани факти, които биха имали значение за основателността на предявените искове и то само ако тези факти и обстоятелства са били своевременно въведени в спорния предмет, но са останали недоказани поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила (решение №95/15.02.2016г. по гр. д.№5592/2015г., I г. о. на ВКС). Подобна хипотеза обаче в настоящия случай не е налице, което въззивният съд е съобразил при произнасянето си по направените доказателствени искания – твърденията за първоначална свързаност на двете постройки, както и на последващата промяна са били въведени в производството пред първоинстанционния съд и за установяването им са били ангажирани съответните доказателства, които първоинстанционният съд е допуснал и събрал. И именно тези доказателства са взети предвид от въззивния съд при произнасянето по основателността на предявените искове. Пропускът на страната да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си своевременно не може да обоснове допускането на нови доказателства в производството пред въззивния съд, освен в хипотезата на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, каквато въззивният съд в постановеното по делото определение №105 от 18.03.2022г. е приел, че не е налице. В това определение въззивният съд е изложил съображенията си по всички направени с въззивната жалба доказателствени искания, поради което следва да се приеме, че съдържащите се в касационната жалба и в изложението твърдения не съответстват на данните по делото.
В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е обсъждал всички доказателства в тяхната съвкупност и е преценявал изслушаната по делото СТЕ вкл. чрез съпоставяне на съдържащите се в нея данни с показанията на разпитаните по делото свидетели (решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр. д.№ 30/2013 г., ВКС, І г. о. и решение №91/27.08.2015г. по гр. д.№321/2015г., I г. о. на ВКС). Мотивите към обжалваното решение са изчерпателни и съдържат обсъждане на всички събрани по делото доказателства, както и изводи за правните последици на установените в хода на производството факти и обстоятелства.
Поради това следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по първия, поставен в изложението правен въпрос.
Следва да се отбележи, че макар при произнасяне по дела, касаещи възстановяване право на собственост върху отчуждени недвижими имоти, ВКС е приемал, че когато един обект е бил разрушен и след това построен отново, не се касае до нов обект на правото на собственост (решение №82/16.03.2011г. по гр. д.№688/2010г. на І г. о. на ВКС). Преустройството, колкото и значително да е то, не променя обекта на собственост (решение №382/31.10.2011г. по гр. д.№841/2010г. на І г. о. на ВКС). Промените, свързани с функционалното предназначение на обекта, са без правно значение за собствеността и реалното му съществуване и запазване (решение №160/8.12.2015г. по гр. д.№4389/2014г. на I г. о. на ВКС). В основата на тези разрешения стои правилото, че реконструкцията и преустройството не водят сами по себе си до създаването на нова вещ, когато се касае за недвижим имот. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил.
Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че и двете спорещи страни притежават идеални части от дворното място, както и в индивидуална собственост самостоятелни сгради с право на строеж, което дава на носителя си правото при погиване на сградата в 5-годишен срок да я възстанови в същия обем (арг. от чл. 66, ал. 2 ЗС). В подобна хипотеза установеният в чл. 92 ЗС принцип на приращението не намира приложение. Само ако собственикът на сградата след разрушаването излезе извън обема на правото на строеж, което притежава, и построеното извън обема на правото на строеж представлява самостоятелен обект на право на собственост, новопостроеното ще бъде придобито от собственика на терена по силата на чл. 92 ЗС (решение №118/16.11.2016г. по гр. д.№766/2016г., II г. о. на ВКС; решение №61/13.02.2012г. по гр. д.№291/2011г. на І г. о. на ВКС; решение №151/03.06.2014г. по гр. д.№890/2014г., І г. о. на ВКС; решение №105/04.10.2019г. по гр. д.№818/2019г., II г. о. на ВКС и др.). Ако в акта за учредяване на правото на строеж не е уговорено друго, лицето, което притежава сграда, построена въз основа на право на строеж, при нейното погиване (включително когато самият той я разруши, ако е станала негодна) може да я построи отново и да стане собственик на построеното. В този смисъл решение №178 от 09.07.2012г. по гр. д.№972/2010г. на I г. о. и решение № 50 от 04.03.2009г. по гр. д.№4471/2007г. на III г. о. на ВКС). Упражнявайки правото си да възстанови или реконструира сградата, нейният собственик запазва правата си върху сградата, ако е извършил възстановяването, респ. реконструкцията в рамките на първоначално учреденото право на строеж, каквато е и настоящата хипотеза – по делото не се установява при реконструкцията на сградата с идентификатор ...............и при възстановяването на сградата с идентификатор ..............ответникът да е излязъл извън основите на сградите, които е придобил по силата на извършения апорт. И доколкото по делото не е установено да е възникнал нов обект на право на собственост вследствие на реконструкцията и възстановяването, следва да се приеме, че изводите на въззивния съд изцяло съответстват на трайно установената практика на ВКС. Основание за допускане на касационно обжалване по втория, поставен от касатора правен въпрос, не е налице.
Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване и по третия, поставен в изложението правен въпрос.
Сочените от касатора решения на тричленни състави на ГК на ВКС касаят съвършено различни хипотези.
В решение №270 от 18.10.2011г. по гр. д.№1232/2010г. на II г. о. на ВКС е разгледана хипотеза, при която в съсобствено дворно място е построена сграда от един от съсобствениците въз основа на издадено в негова полза разрешение за строеж, но без надлежно учредено в негова полза право на строеж. Настоящата хипотеза е съвършено различна, тъй като както касаторът, така и ответникът, са придобили право на собственост върху самостоятелни обекти в дворното място, заедно с правото на строеж за тези обекти, макар дворното място да е съсобствено. Наличието на право на строеж и за двете спорещи страни в случая е безспорно и категорично установено, поради което даденото в решение №270 от 18.10.2011г. по гр. д.№1232/2010г. на II г. о. на ВКС разрешение не може в настоящия случай да намери приложение. В същия смисъл са и решение №950 от 22.10.2008г. по гр. д.№2/2007г. на III г. о. на ВКС и решение №598 от 12.06.1991г. по гр. д.№362/1991г. на I г. о. на ВС, в които се приема, че построената в съсобствена земя сграда би била съсобствена, дори и да е построена от един от съсобствениците, но само ако надлежно не е оборено законното предположение на чл. 92 ЗС. В настоящия случай установената в чл. 92 ЗС презумпция е оборена, поради което тази практика на ВС и ВКС не може да обоснове наличието на поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване и по четвъртия, поставен в изложението правен въпрос.
Както ОСГК на ВКС приема в соченото в изложението ТР №4 от 06.11.2017г. по тълк. д.№4/2015г., уважаването на предявения по реда на чл. 109 ЗС иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Обстоятелството, че извършеният в съсобствено дворно място строеж е незаконен само по себе си според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС не може само по себе си да има за последица уважаването на този иск, ако по делото не е доказано този строеж да пречи на ищеца да упражнява пълноценно и в пълен обем правото си на собственост с оглед въведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения (постановеното след приемането на ТР №4 от 06.11.2017г. по тълк. д.№4/2015г. решение №139 от 10.01.2020г. по гр. д.№4222/2018г. на II г. о. на ВКС). В случая въззивният съд е приел от фактическа страна, че твърденията на ищцата по предявения по реда на чл. 109 ЗС иск, вкл. че са застрашени животът и здравето на живущите, са останали недоказани и съответно не е отрекъл принципно възможността искът да бъде уважен, ако бъде установено извършено нарушение от вида на поддържаните в обстоятелствената част на исковата молба. Поради това тезата за произнасяне в противоречие с посоченото тълкувателно решение не може да бъде споделена.
Не е налице и поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по петия, поставен в изложението правен въпрос.
Действително в посоченото в изложението ТР №31/84г. от 06.02.1985г. по гр. д.№10/1984г. на ОСГК на ВКС е прието, че в случаите на извършен строеж без разрешение или в отклонение на издаденото разрешение и/или на други строителни книжа заинтересованият собственик (съсобственик) не е длъжен да търпи и понася ограниченията, които произтичат за неговото право на собственост от създаденото състояние, което е нетърпимо според закона. Това разрешение обаче намира приложение само в хипотеза, при която по делото е установено, че строежът пречи на предявилото иска лице да упражнява правото си на собственост (съсобственост) в пълен обем. Само в този случай съдът следва да осъществи контрол върху строителното разрешение според въведените в исковата молба твърдения. В настоящия случай обаче, както е прието в обжалваното решение, съдържащите се в исковата молба твърдения за засягане правото на собственост на ищцата, не са доказани по делото. Поради това тезата на касатора за произнасяне в противоречие с посоченото тълкувателно решение и останалите решения на тричленни състави на ГК на ВКС не може да бъде споделена.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че обжалваното решение е очевидно неправилно.
Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на поддържаната от страните защитна позиция, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. В настоящия случай подобни констатации от прочита на мотивите към обжалвания съдебен акт не могат да бъдат направени. В сътветствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти съм приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправни норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №68, постановено на 26.05.2022г. от Великотърновския апелативен съд по в. гр. д.№57/2022г.
ОСЪЖДА Д. П. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Визия сторе“ ЕООД с ЕИК 202206545, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] сумата от 4320лв. (четири хиляди триста и двадесет лева), представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: