О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4917

гр. София, 30.10. 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П. 2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 1013 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. Н. С. против решение № 176/07.12.2023 г., постановено по гр. д.№ 321/2023 г. от състав на АС – Бургас.

Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение е уважен предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД.

Съдът е приел, че с влязло в сила решение по гр. дело № 1131/2019 г. на Районен съд Несебър, потвърдено с решение по в. гр. дело № 1401/2020 г. на Окръжен съд - Бургас, първият ответник е осъден да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 350 лв. Страните не спорят, че от момента на определяне на дължимата от ответника на ищцата месечна издръжка, ответникът е заплащал редовно и в срок издръжката и не е допускал закъснение при плащането.

Не е спорно, че с нот. акт първият ответник и неговата сестра са дарили на своите родители - втория и третия ответник, поземлен имот с площ от 125 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/ и сграда, разположена в поземлен имот със застроена площ от 81 кв. м., брой етажи: 2, с предназначение: друг вид сграда за обитаване.

Съдът е приел, че първият ответник, в качеството му на родител на малолетната ищца, съгласно чл.143, ал.2 СК, безусловно й дължи издръжка, до навършване на пълнолетие, независимо дали е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. Освен предвиденото в чл.143, ал.2 СК задължение за издръжка, в случая такава е присъдена на ищцата и с влязло в сила решение

В случая е прието, че процесната сделка е сключена след осъждане на ответника с влязло в сила решение по гр. дело № 1131/2019 г. на Районен съд - Несебър, потвърдено с решение по в. гр. дело № 1401/2020 г. на Окръжен съд Бургас, да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 350 лв, т. е. налице е знание у ответника като длъжник за увреждането, тъй като разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане. Доколкото сделката е дарение – безвъзмездна, по арг. от чл. 135, ал. 1, изр. второ 8 ЗЗД, без значение е дали и приобретателите по тази сделка са знаели за увреждането. Независимо от посочното, предвид обстоятелството, че приобретателите по сделката са родители на длъжника-прехвърлител, съгласно чл.135, ал.2 ЗЗД, знанието им се предполага. Това знание у родителите на ответника не само не е оборено от доказателствата по делото, но е и потвърдено от представеното решение № 48 от 13.02.2020 г. по гр. д.1131/2019 г. на Н., от мотивите на което (стр.3) се установява, че е майката на ответника е била свидетел по делото за издръжка на ищцата, т. е.приобретателите на имота са знаели фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане.

В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, без да се посочва в коя точно хипотеза попада произнасянето на съда по правните въпроси.

Първия правен въпрос е, има ли бащата по отношение на детето си качеството на длъжник, ако е осъден да заплаща издръжка, но я заплаща редовно и по отношение на него няма предприети принудителни действия по събираните й.

Трайна е практиката на ВКС, че задължението за издръжка води до наличието на качеството длъжник, като обстоятелството, че същата се заплаща редовно не води до противен извод, тъй като задължението е и занапред, те. качеството длъжник не се изчерпва със заплащането към момента на предявяването на иска, а следва от постановеното съдебно решение, както и от задължението за заплащането й, следващо от разпоредбите на СК.

Не се сочи основание по чл.280 ГПК, в каква насока произнасянето на съда е при наличието на предпоставките за допустимост на касационното обжалване, но извода на съда е съобразен с практиката на ВКС по посочения правен въпрос - решение № 320/2013 г., по гр. д.№ 1379/2012 г. на ІV гр. отд. на ВКС.

Втория въпрос е зададен хипотетично и касае евентуално бъдещи събития, като освен това не е бил предмет на произнасянето от страна на въззивния съд, поради което не води до наличие на касационно основание.

Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.

На основание чл.38 ЗЗД, в полза на процесуалния представител на малолетния ответник по касационната жалба следва да се присъди възнаграждение в размер на 500 лева.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 176/07.12.2023 г., постановено по гр. д.№ 321/2023 г. от състав на АС – Бургас.

ОСЪЖДА Х. Н. С. да заплати на основание чл.38 ЗЗД на адв. Д. К. сумата 500 /петстотин/ лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.