О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№50106

ГР. София, 27.02.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение в закрито заседание на 25.01.2023 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №2817/22 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр. д. №2398/21 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение по предявения от касатора срещу К. А. иск по чл. 49 СК е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им има ищецът и е определен режим на лични отношения между него и малолетното им дете А. Г., род. през 2015 г. Упражняването на родителските права за детето е предоставено на майката К. А. и местоживеенето на детето е определено при нея в [населено място], Германия. Касаторът е осъден да заплаща издръжка на малолетното дете, чрез неговата майка и законен представител в размер на 267 евро месечно, както и да заплати издръжка за минало време, за периода 4.11.19- 4.03.20 г., в размер на 894 евро.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но е допустима само срещу въззивното решение, с което въззивният съд се е произнесъл по спора с пр. осн. чл. 59, ал. 2, вр. с чл. 143 и 149 СК. В останалата част – срещу въззивното решение по брачния иск за развод, касационната жалба е недопустима на осн. чл. 280, ал. 3 ГПК и следва да остане без разглеждане.

За допускане на обжалването на въззивното решение в подлежащата на обжалване част касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК/ недопустимост...