Производството е по чл. 288 ГПК.

И. А. Д. е обжалвала въззивното решение на Русенския окръжен съд № 579 от 21.11.2011г. по гр. д.№ 864/2011г.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна и заинтересована страна, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Ответницата С. Д. Р. е подала писмен отговор по реда на чл. 287 ГПК, в който изразява становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК.

С обжалваното решение Русенският окръжен съд е отменил решението на Районния съд [населено място] № 49 от 27.06.2011г. по гр. д.№ 602/2008г. и е отхвърлил иска по чл. 30 ал. 1 ЗН.

В. съд е приел, че в тежест на ищцата е било да установи имотите, които се включват в наследството на наследодателя А. Р., починал през 2006г., респективно съдът не може да направи преценка за накърняването на запазената й част от това наследство. Обратното, доказателствата сочат, че тези имоти не са част от наследството, поради което и с разпореждането от страна на ответницата – наследник по завещание С. Р. в полза на трети лица, последната не е накърнила запазената част на ищцата.

В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК като поставените въпроси обобщено са следните: нарушено ли е правото на защита на страната при неосигуряването й от страна на съда на възможност и съдействие съгласно чл. 10 ГПК за установяване на фактите от значение за правния спор и длъжен ли е въззивният съд при констатирано нарушение на чл. 146 т. 4 и 5 ГПК служебно да го поправи като извърши нов доклад по делото.

Въпросът е относим към решаващите изводи на въззивния съд, който при уважен от въззивния съд иск по чл. 30ал. 1 ЗН е приел, че ищцата е била длъжна да установи, че имотите, описани в исковата молба са част от наследството на наследодателя А. Р., въпреки че указания за установяване на тези обстоятелства не са дадени нито от районния съд в доклада по чл. 146 ГПК, нито от въззивния съд.

Същевременно в цитираните от касаторката решения: № 700/2010г. по гр. д.№ 304/2010г., на ВКС, ІІІ г. о. и решение №110 /2011г. по т. д. 598/2010г. на ВКС, ІІ т. о., постановени по чл. 290 ГПК е прието, че въззивният съд е длъжен да следи за нарушаване на чл. 146 ГПК относно разпределяне на доказателствената тежест между страните и да повтори опороченото действие като извърши доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване. При констатираното противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС по чл. 290 ал. 1 ГПК в посочените решения е налице основанието по чл. 280 ал. 1 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне по въпроса допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение за делото, които районният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване и коя страна според правилото на чл. 154 ал. 1 ГПК е длъжна да ги установи, без да извърши нов доклад по делото по чл. 146 т. 4 и 5 ГПК.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд № 579 от 21.11.2011г. по гр. д.№ 864/2011г.

Указва на касаторката И. А. Д. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на Върховния касационен съд, в противен случай касационната жалба ще бъде върната

След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: