Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение №670 от 1.07.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 271/ 1.06. 2010 г. по гр. д.№ 293/2010 г. на Благоевградски окръжен съд, с което ищците са признати за собственици на един гараж от 22 кв. м. в [населено място] и ответникът- [община] е осъдена да им предаде владението му.

Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие на въззивното решение с решение № 67 от 15.01. 1980 г. по гр. д.№ 1833/ 79 г. на ВС, І г. о. по въпроса за вида на завещателното разпореждане, направено в полза на общината от наследодателя на ищците - дали се касае за завещание с тежест или завещание под отлагателно условие, обвързано със срок.

В касационната жалба на [община] се поддържа, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с материалния закон, като ответникът намира, че в случая е налице завещание с тежест, по силата на което той е станал собственик на имота.

За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

Ищците са наследници на Т. Д. Т.- бивш собственик на процесния гараж, който той оставил със саморъчно завещание в полза на „Дневен център за деца с интелектуални и физически затруднения” към Общината Б.. В текста на завещанието освен това е записано, че в двумесечен срок от откриване на наследството гаражът следва да бъде продаден на лицето Й. С. С., а средствата от продажбата да отидат в полза на същия център.

В решение № 67 от 15.01. 1980г. по гр. д.№ 1833/ 79г. на ВС, І г. о е прието, че завещаването на определена парична сума, с което завещателят възлага да се направят дарения и да му се изгради надгробен паметник, представлява завещание с тежест.

За да се определи какъв по вид е модалитетът на едно завещание, то следва да се тълкува съобразно текста и общото му съдържание. Когато завещателното разпореждане е извършено под условие, неговото действие зависи от настъпването или не на едно бъдещо и несигурно събитие, поради което условието може да бъде отлагателно или прекратително, като при несбъдване на отлагателното условие се счита, че завещание въобще не е имало. При завещанието с тежест, на лицето, в полза на което е направено едно завещание, се възлага да извърши след откриване на наследството определени действия, като неизпълнението им обаче не води до унищожаване на самото завещание, а поражда само право на заинтересованата страна да иска изпълнението им - чл. 18, ал. 2 ЗН.

От тази гледна точка за легитимацията на ищците като наследници по закон на завещателя по настоящото дело е от значение да се установи, дали завещанието е произвело действие или се счита, че такова не е било направено. Поради разликата в последиците при неизпълнение когато има съмнение дали се касае за условие или тежест, завещанието е неясно и действителната воля на завещателя следва да се установи чрез тълкуване по правилото на чл. 20 ЗЗД, като се изхожда от целта на завещанието, обичаите и добросъвестността и отделените клаузи да се тълкуват във връзката им една с друга и с целия текст на завещанието.

С оглед на изложено в настоящия случай следва да се приеме, че при определяне вида на модалитета е правилно разрешението, дадено в р.№ 67 от 15.01. 1980т по гр. д.№ 1833/ 79г. на ВС, І, а именно че се касае за завещание с тежест, а не завещание под отлагателно условие, свързано със срок, както е приел въззивният съд. В същия смисъл са и решения № 67 от 15.I.1980 г. по гр. д. № 1833/79 г. и р.№ 745/ 13.01.2011 г. по гр. д.№ 79/ 2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., последното постановено в производство по чл. 290 ГПК и затова представляващо задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Този извод се налага преди всичко от текста на завещанието, с което на ползващото се лице - Дневния център, респ.Общината, на които се завещава гаража, се възлага и едно задължение / тежест/ за извършване на правно действие - а именно да се продаде гаража, а получените суми да се използват за нуждите на същия център. Желанието на завещателя да облагодетелства тази институция се вижда и от другите клаузи на завещанието, с които той завещава на центъра движимите си вещи и два парични влога в Д. и Пощенска банка. На законните си наследници / племенници/ завещава апартамента в Б., а на трето лице едно бунгало в местността „П.”. От текста на разглежданата клауза освен това се установява, че предмет на завещанието е гаражът, който след смъртта на завещателя остава в собственост на центъра за деца, със задължението / тежестта/ този гараж след откриване на наследството да се продаде на определено лице. Обстоятелството, че за означаване на това задължение завещателят е използвал термина „условие” и че за продажбата е даден срок от два месеца от откриване на наследството, не придава на клаузата характер на отлагателно условие, обвързано със срок, тъй като по същността си това е една тежест, която се вменява в задължение на лицето, в полза на което се завещава гаражът. Завещанието би било нищожно само ако тежестта е невъзможна, но такива доводи по делото не са навеждани. Съгласно чл. 18, пр. 2 ЗН неизпълнението на тежестта не влече след себе си унищожаване на самото завещателно разпореждане, поради което следва да се приеме, че общината Б., към която е Центърът за деца, е станала собственик на гаража и ответниците следва да й предадат владението му.

По изложените съображения следва да се приеме, че решението на въззивния съд, което е в противния смисъл и с него гаражът се предоставя на законните наследници, е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и затова подлежи на отмяна съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК, като се постанови ново решение по съществото на спора с отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС, тъй като по изложените съображения гаражът не е преминал в собственост на законните наследници на наследодателя Т. А. Т., а по силата на направеното саморъчно завещание е станал собственост на Общината Б..

Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

РЕШИ

ОТМЕНЯ решение № 271/ 1.06. 2010 г. по гр. д.№ 293/2010 г. на Благоевградски окръжен съд и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Д. Ц. Т.- ЕГН [ЕГН], Ю. А. Т.- ЕГН [ЕГН], Ц. А. Т.- ЕГН [ЕГН], Л. Н. Т.- ЕГН [ЕГН], С. И. Т.- ЕГН, Н. И. Т. ЕГН [ЕГН], Й. И. Т.- ЕГН [ЕГН] и К. Й. Т.- ЕГН [ЕГН], против Общината [населено място] за признаване на ищците за собственици и предаване владението на една сграда - гараж, с идентификатор 04279.612.140.9 по действащия кадастрална карта на [населено място], [улица], разположен в поземлен имот с идентификатор 04279.612.140.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: