О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2806София, 29. 10.2024 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 722/2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Я. Т. от [населено място] срещу решение № 615 от 17.11.2023 г. по в. гр. д. № 543/2021 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Благоевградски районен съд решение № 99 от 01.03.2023г. по гр. д. № 1857/2022 г., са уважени предявените от „Ю. Б. АД, [населено място] срещу касаторката положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземания на банката по договор за потребителски кредит № FL1130901 от 28.10.2020 г. за следните суми: 13 369.59 лв. - главница; 368.58 лв. - мораторна лихва за периода от 21.12.2021 г. до 06.02.2022 г.; 120.00 лв. - обезщетение за периода за периода от 05.01.2022 г. до 07.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда -17.02.2022 г. - до окончателното плащане на сумите, за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на 07.02.2022 г. по ч. гр. д. № 409/2022г. по описа на Благоевградски районен съд.

В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Релевирани са подробни оплаквания срещу извода за настъпила предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит на твърдяната от ищцовата банка дата – 21.12.2021 г. Според касаторката, решаващият състав необосновано е приел, че е налице забава при изпълнение на задълженията по кредита, без да обсъди всички заявени от нея доводи и възражения и без да вземе предвид събраните по делото доказателства, установяващи извършени плащания след 17.06.2021 г. – както на каса, така и чрез служебен превод на част от сумите, постъпили по нейна сметка в банката от трудовото й възнаграждение за периода от 25.11.2021 г. до април 2022 г. Изразила е несъгласие и с извода за надлежно връчване на изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, с твърдението, че е недопустимо връчване чрез частен съдебен изпълнител.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта, аргументирана с допуснатите процесуални нарушения и материална незаконосъобразност на същия, както и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на въпросите: „1. Ако към датата на завеждането на иска предявените суми вече са в държане на кредитора, който факт е безспорен по делото, може ли основателно да се обяви кредит за предсрочно изискуем и изначално допустим ли е процесът; 2. Предсрочно изискуем ли е банков кредит към дата, на която сумите за погасяването му са били събрани служебно от сметка на касаторката и са по сметките й в патримониума на банката-кредитор при положение, че до настоящия момент те не са върнати на длъжника“.

Ответникът по касация – „Ю. Б. АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения в писмен отговор от 29.03.2024 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че: На 28.10.2020 г. между „Ю. Б. АД, от една страна, и Д. Я. Т. и И. М. Б., от друга страна, е сключен договор за потребителски кредит, с който банката е предоставила на кредитополучателите сумата 16 512 лв. при конкретно уговорени условия за ползването й и задължение за връщането й в определен срок, съгласно погасителен план, на вноски с падеж 17-то число на месеца; С покана от 30.09.2021 г., връчена чрез ЧСИ М. К., рег. № 891, с район на действие Благоевградски окръжен съд, банката е направила изявление до кредитополучателката Т., че поради неизпълнение на вноска с падеж 17.06.2021 г. обявява кредита за предсрочно изискуем, без да прекратява действието на договора, считано от получаване на поканата, като й е предоставила срок от седем дни, в който да погаси задължението.

С оглед данните, отразени в констативен протокол от 22.12.2021г. за неколкократни посещения на посочения в договора адрес на ответницата Д. Я. Т. (който е настоящ и постоянен нейн адрес съгласно извършена служебна справка в НБД „Население“) и поради неоткриването й на същия, уведомлението до нея е счетено за връчено надлежно по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 21.12.2021 г., която дата е приета и за дата на предсрочната изискуемост.

Въззивният съд е преценил като неоснователно неконкретизираното от ответницата възражение за нищожност на договора за кредит поради неравноправност. Счел е за нищожна поради противоречието й с императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит единствено клаузата на чл. 2, ал. 2, касаеща заплащането на такса за управление на кредита.

Въз основа на приетите по делото заключения на счетоводната експертиза решаващият състав е определил размера на дължимите по процесния договор суми към датата на предсрочната изискуемост (21.12.2021 г.), към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК (17.02.2022 г.) и към датата на завеждане на иска по чл. 422 ГПК (05.08.2022 г.). По отношение погасените за периода от 25.11.2021г. до април 2022г. суми от сметката на ответницата в същата банка, по която е превеждано трудовото й възнаграждение, е посочил, че ще бъдат отчетени при събиране на вземането от ищеца и че нямат значение за предпоставките на настъпилата предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит поради неплащане на дължимата вноска с падеж 17.06.2021г. Приел е, че в производството по чл. 422 ГПК нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

С оглед на така направените изводи, въззивният съд е преценил исковете за основателни, като след отмяна на първоинстанционното решение е уважил същите (с изключение на претенцията за заплащане на таксата по чл. 2, ал. 2 в размер на 7 лв.).

Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК –очевидна неправилност на атакуваното решение, изразяваща се в явната му необоснованост, установима от мотивите на самия акт, предвид съдържащия се в тях напълно нелогичен извод, че погасените на 25.11.2021г. суми от сметката на ответницата са неотносими към предсрочната изискуемост, обявена на по-късна дата – 21.12.2021 г. – поради неплащане на дължимата вноска с падеж 17.06.2021г.

Допускането на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК изключва необходимостта от преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на поставените от касаторката въпроси.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 615 от 17.11.2023 г. по в. гр. д. № 543/2021 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Благоевградски районен съд решение № 99 от 01.03.2023г. по гр. д. № 1857/2022 г., са уважени предявените от „Ю. Б. АД, [населено място] срещу Д. Я. Т. положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземания на банката по договор за потребителски кредит № FL1130901 от 28.10.2020 г. за следните суми: 13 369.59 лв. - главница; 368.58 лв. - мораторна лихва за периода от 21.12.2021 г. до 06.02.2022 г.; 120.00 лв. - обезщетение за периода за периода от 05.01.2022 г. до 07.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда - 17.02.2022 г. - до окончателното плащане на сумите, за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на 07.02.2022 г. по ч. гр. д. № 409/2022г. по описа на Благоевградски районен съд.

УКАЗВА на Д. Я. Т. от [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 277.16 лв.

При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.

След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: