Определение №780/21.10.2013 по търг. д. №23/2013 на ВКС, ТК, I т.о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 780

София, 21, 10, 2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т. о., в закрито заседание на 14 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева

Росица Божилова

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров

т. дело № 23 /2013 год.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. СГ Е.-В. Т. против решение № 91/23.07.2012 г. по в. гр. д. № 93/2012 г. на ВТОС, с което се потвърждава решение № 1034/17.11.2011 г. по гр. д. № 1142/2011 г. на ВТРС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на М. Т. М. от Г.О. сумите: 24 114.79 лв. главница, представляваща задължение по споразумение от 19.05.2008 г. ведно със законната лихва, 4 877.24 лв. лихва за забава и 2 006.38 лв. разноски.

Ответникът по касационната жалба М. е подал отговор, че същата не следва да се допуска, а е и неоснователна, като претендира за разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди следното: І.Въззивното решение е недопустимо, тъй като решението на първоинстанционния съд е недопустимо, защото е постановено по непредявен иск., ІІ. Въпросите: 1. Има ли равенство между задължението на работодателя за осигуряване служебен транспорт на работниците и поето задължение от работодателя да бъде заплатена на работника половината стойност на личен автомобил на работника, с който да ходи на работа? и Когато дадено лице е кредитор по договор за определена престация / в случая ищецът е бил длъжен да ходи на работа с личния си автомобил/, има ли основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД втори договор между същите лица, по който кредиторът...

Желаете да имате достъп до цялото съдържание на ExLege?
Абонирайте се сега! Можете да прекратите по всяко време.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...