ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 780

София, 21, 10, 2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т. о., в закрито заседание на 14 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева

Росица Божилова

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров

т. дело № 23 /2013 год.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. СГ Е.-В. Т. против решение № 91/23.07.2012 г. по в. гр. д. № 93/2012 г. на ВТОС, с което се потвърждава решение № 1034/17.11.2011 г. по гр. д. № 1142/2011 г. на ВТРС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на М. Т. М. от Г.О. сумите: 24 114.79 лв. главница, представляваща задължение по споразумение от 19.05.2008 г. ведно със законната лихва, 4 877.24 лв. лихва за забава и 2 006.38 лв. разноски.

Ответникът по касационната жалба М. е подал отговор, че същата не следва да се допуска, а е и неоснователна, като претендира за разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди следното: І.Въззивното решение е недопустимо, тъй като решението на първоинстанционния съд е недопустимо, защото е постановено по непредявен иск., ІІ. Въпросите: 1. Има ли равенство между задължението на работодателя за осигуряване служебен транспорт на работниците и поето задължение от работодателя да бъде заплатена на работника половината стойност на личен автомобил на работника, с който да ходи на работа? и Когато дадено лице е кредитор по договор за определена престация / в случая ищецът е бил длъжен да ходи на работа с личния си автомобил/, има ли основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД втори договор между същите лица, по който кредиторът...