О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 690

[населено място], 15.10.2013 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД

, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч. т.д. № 3413/2013 год. по описа на съда, приема за установено следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Обжалвано е определение 1676 от 8.08.2013г., постановено по гр. д.№ 824/2013г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на [фирма] – [населено място] за допускане на обезпечение на предявените от ищеца искове по чл. 258, ал. 1 ЗЗД в размер на 226 387.72 лв. и по чл. 86 ЗЗД в размер на 30 453.62 лв. против [община] чрез налагане на обезпечение в посочените размери върху банковите сметки на О. Септември. Жалбоподателят иска отмяна на определението като неправилно и се позовава на определение на Пловдивския апелативен съд за наложен запор върху банковите сметки на [община], с изключение на банковите сметки, средствата по които са постъпили от държавния бюджет като субсидия.

Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна.

Изключенията, при които обезпечение не може да се допусне, са дефинирани от законодателя в разпоредбата на чл. 393 ГПК. Изключенията визират недопустимост на обезпечение на иск за парично вземане срещу определена категория субекти – държавата, държавни учреждения, общините и лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ / чл. 393, ал. 1 ГПК/. В чл....