Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от [община] срещу решение № 175 от 24.11.17г. по в. гр. дело № 480/17г. на Варненския апелативен съд в частта, с която потвърдено решение № 162 от 9.08.17г. по гр. дело № 53817г. на Окръжен съд – Търговище и същата страна е осъдена да заплати на А. А. И. сумата 25 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 49 ЗЗД.

В приложеното изложение се поддържа, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1.При направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, длъжен ли е съдът да анализира всички доказателства по делото или е достатъчно да обоснове липсата на съпричиняване с плащането на данъци от страна на ищцата; 2.Може ли ищецът да черпи права от неправомерното си поведение, като в зимна обстановка се движи по пътното платно, а не по тротоара.

В отговор по чл. 287 ГПК ответницата по жалбата А. И. чрез пълномощник адв.Р.М. счита, че не са налице основания по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК,приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 1.02.17г. около 19.00 ч. ищцата се е прибирала от пенсионерския клуб, находящ се на [улица]в [населено място], като е преминавала по [улица]и завивала към нейния блок – сграда № 14 на [улица].За да стигне до блока, в който живее, е трябвало да пресече улицата, при което е паднала на средата на пътното платно, което е било заледено.Установено е, че пътното платно на [улица]е част от уличната мрежа на [населено място], както и обстоятелството, че [община] е възложила на ОП”Б.-Т.” поддържането на улиците в зимния период на 2016/2017г. От свидетелските показания съдът е приел, че м. януари и м. февруари на 2017г. са били снежни и студени, като [улица]въобще не била почиствана.Когато се случил инцидента с ищцата, на улицата имало дебел слой лед на големи коловози.

При тези данни по делото съдът е приел, че следва да се ангажира отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД в качеството й на възложител на фирма да изпълни задълженията й по чл. 31 ЗП и чл. 48 т. 2 ППЗП за поддържане на общинските пътища, за снегопочистване като условие за безопасна експлоатация на пътната настилка.Прието е, че е налице противоправно поведение от страна на фирмата, на която е възложена работата – [улица]не е била почистена от падналия сняг и е било образувано заледяване; налице е вреда – ищцата е паднала и счупила бедрената шийка на левия крак, както и пряка причинно-следствена връзка между непочистването на улицата и причинената вреда.При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид, че А. И. е търпяла болки и страдания през продължителен период от време, които търпи и до момента при натоварване на крака.Претърпяла е операция за смяна на ставата.Интензитетът на страданията е бил много голям в първите месеци, с хоспитализация, много силни болки, обездвижване, нужда от чужда помощ, травмата е с доживотни последици.За репариране на вредите от неимуществен характер съдът е счел, че сумата от 25 000 лв е съобразена с критерия за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД.

Във връзка с възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на ищцата, съдът е изложил съображения, че е неоснователно, тъй като ищцата не се е движила по пътното платно, а го е пресичала; не е проведено доказване в близост да е имало пешеходна пътека, или почистен пътен участък, който да прави пресичането възможно.

Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените въпроси, които не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.По въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, в рамките на оплакванията във въззивната жалба, има практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК,която е съобразена от въззивния съд./ р. № 503 от 16.01.13г. по гр. дело № 168/12г. на ІV г. о.; р.№ 125 от 29.05.12г. по гр. дело № 534/11г. на ІV г. о.; р.№ 98 от 20.05.13г. по гр. дело № 520812г. на ІV г. о. и др./В обжалваното решение въззивният съд е обсъдил възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата и е изложил съображения защо счита, че е неоснователно.

Преценката на доказателствата може да доведе до необоснованост на решението, което обаче не е основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, а подлежи на проверка по реда на чл. 281 т. 3 ГПК.

Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 175 от 24.11.17г. по гр. дело № 480/17г. на Варненския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.