О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 141

София, 29.05.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова

ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков

Ирина Петрова

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………...…………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1248 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 47, ал. 1 т. 4 ЗМТА и чл. 47, ал. 2 ЗМТА.

Образувано е било по исковата молба с вх. № 3741/12.ІV.2018 г. на [фирма]-София срещу ответницата Й. И. Л. от [населено място] с предмет: отмяна на арбитражното решение от 12.ХІ.2015 г., постановено по вътрешно арб. дело № 416/2014 г. по описа на Арбитражния съд при Б., с което – като неоснователни и недоказани - са били отхвърлени предявените от тази кредитна институция срещу Л. при условията на обективно кумулативно съединяване шест осъдителни иска до размер на сумата от общо 172 367.78 лв. и в резултат банката е била осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да й заплати 4 000 лв. разноски по арбитражното дело.

Като поддържа, че искането й за отмяна на горното арбитражно решение е било „депозирано в установения законов срок”, банката ищец се позовава изрично на отменителното основание по т. 4 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА, сочейки, че нито е била уведомена за назначаване на арбитър, нито за провеждане на арбитражното производство и в резултат е била лишена от участие в същото. Алтернативно се твърди, че арбитражното решение следвало да бъде прогласено за нищожно – поради това, че с него се разрешавал...