О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 323София, 28.05.2018 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 478/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 2233 от 31.10.2017 г. по т. д. № 1526/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав решение № 212 от 31.01.2017 г. по т. д. № 1703/2015 г., за начална дата на неплатежоспособността на същото дружеството е определена датата 20.09.2014 г.

В касационната жалба се поддържа, че в атакуваната му част, въззивното решение е неправилно, тъй като при определяне на началната дата на неплатежоспособността на дружеството-длъжник решаващият състав е приложил презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, без да отчете, че същата е оборена от събраните по делото доказателства и по-конкретно от заключението на изслушаната икономическа експертиза, установяващо извършени плащания към неговите кредитори през периода от 20.11.2011 г. до 31.12.2015 г. Според касатора, въззивният съд не е съобразил задължителната съдебна практика при определяне датата на неплатежоспособността да вземе предвид цялостното икономическо състояние на длъжника, като в съответствие с въведеното в чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ служебно начало да събере доказателства в тази насока. Освен това, счита за лишено от правна и житейска логика, а така също и от нормативна опора, становището на съдебния състав, че при изчисляване на коефициентите за ликвидност от краткосрочните активи на дружеството следва да бъдат изключени вземанията, които не са събрани в 1-годишен срок от настъпване на падежа им.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т....