№ 396

гр.София, 25.05.2018 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на девети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Светла Димитрова

Членове: Геника Михайлова

Даниела Стояноваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 572 по описа за 2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение от 18.10.2017 г. по гр. д. № 243/ 2017 г., с което Окръжен съд – Монтана е отменил решението от 28.12.2016 г. по гр. д. № 486/ 2015 г. на Районен съд – Берковица и е отхвърлил исковете на А. В. К. срещу П. И. А., М. П. И., Г. П. И. и Р. И. М., както следва:

· за прогласяване на нищожността на договор по н. а. № 163/ 26.03.2011 г., том I, рег. № 928, н. д. № 78/ 2011 г. на нотариус О. К. на основание чл. 26, ал. 2, пр. посл. ЗЗД (главен иск) и

· за обявяването на същия договор за недействителен по отношение на А. В. К. на основание чл. 135 ЗЗД (евентуален иск).

Решението се обжалва от А. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси: 1. Наследникът на продавача има ли интерес да обжалва съдебното решение, когато по иск на трето за договора за покупко-продажба лице сделката е прогласена за нищожна? и 2. Когато министърът на правосъдието не е издал заповед по чл. 73 ЗКИР, правилно ли е при решаване на правния спор съдът да се позове на предвиденото в чл. 6, ал. 2 ЗКИР? С първия въпрос касаторът обосновава вероятната недопустимост, евентуално - неправилност на решението. Позовава се на това, че нищожният договор не поражда правни последици, а при уважаване на главния иск имотът е актив в наследството на продавача и уголемява...