ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 418

София, 10. май 2018 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 795 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 207/02.11.2017 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 451/2017, с което е потвърдено решение № 547/04.05.2017 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2679/2015, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск за съществуване на вземане в размер на 30.000 лв. по договор за продажба на основание чл. 200 ЗЗД.

Недоволен от решението е касаторът [фирма], П., представляван от адв. Г. Н. от АК - П., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за възможността във въззивното производство да се събират нови доказателствата, които не са били представени пред първоинстанционния съд и кога настъпва преклузията по чл. 266 ГПК, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Позовават се на противоречие с практика на ВКС: решение № 42/05.03.2014 на ВКС по гр. д. № 5488/2013; решение № 284/21.07.2010 на ВКС по гр. д. № 378/2009.

Ответницата по жалбата С. Г. Т., представлявана от адв. С. М. от ПАК, я оспорва като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и решението не следва да се допуска до касационното обжалване. Претендира направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Върховният...