О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 226

София, 08.05.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова

Членове: Емил Марков

Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдия Петрова т. д. № 2991 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с пар. 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК ДВ бр. 86 от 27.10.2017г., образувано по касационна жалба на ответника Д. С. А. срещу Решение № 148 от 27.06.2017г. по в. т.д.№ 246/2017г. на АС Варна за потвърждаване на решението по т. д.№ 651/2015г. на ОС Варна в частта, с която е прието за установено, че касаторът дължи на [фирма], [населено място] сумата 99 980 евро, представляваща неиздължена главница по Договор за паричен заем от 16.02.2009г. и Анекси към него №№ 2, 3,4 и 5; сумата 21 560 евро, представляваща общ размер на възнаградителна лихва по чл. 5, ал. 1 от договора за периода 16.02.2009г.-16.02.2010г.; сумата 41 976.75 евро - договорна неустойка за периода 17.02.2011г.-27.01.2012г., на основание чл. 12 от договора, ведно със законната лихва от 27.10.2012г. - датата на подаване на заявлението, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 3 ГПК /договор за заем и анекси с нотариална заверка на подписите/ по ч. гр. д.№ 1132/2012г. на РС Варна.

Касаторът счита въззивното решение за недопустимо поради липса на тъждественост на сумите, предмет на заповедното производство и сумата, предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК, което води до недопустимост на претенцията поради липса на положителна процесуална предпоставка да воденето на...