PAGE

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2758

София, 24.10.2024 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 1282 по описа за 2024 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Б. И. Д. - А. срещу решение № 375 от 01.04.2024г. по в. гр. д.№ 2474/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението по гр. д.№ 371/2022г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с правно основание 439,ал.1 ГПК, с който ищцата като длъжник по изпълнително дело № 345/2012г. по описа на ЧСИ Д. оспорва като погасено по давност правото на принудително изпълнение, основано на изпълнителен лист от 28.02.2012г. по ч. гр. д.№ 6411/2012г. по описа на СРС, по което е издадена и заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че поисканите и извършени изпълнителни действия след настъпилата по изпълнителното дело перемпция прекъсват давността. Твърди се, че прекратяването на изпълнителното производство е настъпило на 13.03.2015г., независимо, че по молба на взискателя то е било спряно на 13.03.2013г., поради което искането на взискателя за възобновяването му от 16.06.2015г. и искането за последващи изпълнителни действия, не може да породи правни последици. Твърдението е, че погасяването по давност на правото на принудително изпълнение е настъпило на 31.07.2020г. - преди датата на образуване на настоящото производство, доколкото със споразумение от 31.07.2015г. ищцата е признала задълженията си по изпълнителното дело. Оспорва се и правилността на извода, че релевантен за преценката за момента на изтичане на погасителната давност е този на подаване на исковата молба (15.11.2021г.) и правилността на съображенията на въззивната инстанция, че към този момент не е изтекла общата погасителна давност, считано от приетото от съда за последно валидно изпълнително действие от 17.05.2017г. (молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата). Касаторът счита, че по време на настоящото производство давността продължава да тече и това е факт, който съдът следва да вземе предвид на основание чл.235,ал.3 ГПК. Възразява, че ищецът, който оспорва чрез иск принудителното изпълнение не може да прекъсне погасителната давност, на която се позовава. Искането е за отмяна на решението и уважаването на иска със законните последици. Касаторът въвежда и оплакване за очевидна неправилност без посочени съображения. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“ с позоваване на практика на ВКС по чл.290 ГПК, постановена в периода 2012г.-2018г., а в условията на евентуалност се иска допускане на обжалването в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. 2/ „При предявен отрицателен установителен иск по реда на чл.439 ГПК, за съществуването на правото на принудително изпълнение, прилагат ли се последиците на разпоредбата на чл.116, б. „б“ и чл.115, б. „ж“ ЗЗД? Ако отговорът на въпроса е положителен, следва ли съдът да зачете изтеклата погасителна давност в хода на висящия съдебен процес по предявения отрицателен установителен иск, предявен от длъжника, съобразно разпоредбата на чл.235,ал.3 ГПК?“ Позовава се на решението по гр. д.№ 1762/2011г. на 3 г. о. на ВКС - за да породи действие разпоредбата на чл.115,б. „ж“ ЗЗД, искът следва да е предявен от кредитора срещу длъжника. В писмен отговор ответникът оспорва наличието на основанията за допускане на обжалването и основателността на подадената касационна жалба. Възразява, че след датата 26.06.2015г. и преди на изтече петгодишната погасителна давност е депозирана молба от взискателя за запор на трудовото възнаграждение на длъжницата и запорно съобщение е изпратено на 17.05.2017г. до работодателя й. Посочва, че вследствие на наложения запор, както и в резултат на доброволни плащания, по изп. дело № 345/2012г. регулярно постъпват плащания, последното от които е от дата 11.01.2024г. Възразява, че всяко от плащанията е резултат на валидно предприет изпълнителен способ и на свой ред прекъсва давността. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: В исковата молба ищцата се е позовала на образувано през 2012г. по молба на кредитора „ОББ“ АД изпълнително дело № 345/2012 по описа на ЧСИ Г.Д., по което й е връчена през декември 2012г. покана за доброволно изпълнение. По изпълнителното дело през 2018г. като взискател бил конституиран ответникът по иска - цесионерът „ЕОС Матрикс“ ООД. На 17.05.2017г. бил наложен запор върху трудовото й възнаграждение. Твърдението й е, че правото на принудително изпълнение на ответника е погасено по давност, тъй като от м. декември 2012г. - до 17.05.2017г. не са предприемани изпълнителни действия. Ответникът е оспорил иска с твърдения за регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи. Първоинстанционният съд е приел за установено, че след образуване на изпълнителното дело и до подаване на молба от 13.03.2013г. от взискателя за спирането му поради подписано споразумение за изплащане на задължението, не е налице бездействие на кредитора. Счетено е, че двугодишния срок по чл.433, ал.1,т.8 ГПК е изтекъл на 13.03.2015г. С възприемане на становището, че перемпцията не е от значение за давността, тъй като при направено ново искане за нов изпълнителен способ след настъпилата перемпция, съдебният изпълнител е длъжен да го изпълни и новото искане прекъсва давността, първоинстанционният съд е посочил, че такива изпълнителни действия са поискани и предприети многократно, с тях давността е прекъсната, от прекъсването тече нов погасителен петгодишен срок, който не е изтекъл към датата на сезиране на съда - 15.11.2021г., което е обусловило отхвърляне на иска. Във въззивната жалба длъжникът е посочил като правилни изводите на първоинстанционния съд, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 13.03.2015г. Поддържано е, че искането на взискателя за възобновяване на прекратеното по право изпълнително дело не произвежда действие, а от значение е споразумението от 31.07.2015г. с кредитора, с което тя е признала задължението си и от тази дата тече новата давност. Поради това въззивницата е поддържала, че погасено по давност на 31.07.2020г. е правото на принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист. В отговора на въззивната жалба ответникът е поддържал, че по изпълнителното дело изпълнителни действия и до сега се извършват периодично и прекъсват давността, поради което исковата претенция е неоснователна. Въззивният съд е приел, че фактите по делото не са спорни - изпълнително дело е образувано по молба от 02.04.2012 г. на „Обединена българска банка“ АД срещу солидарни длъжници, единият от които ищцата Б. Д.-А. въз основа на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 6411/2012 г. на СРС, 32 с-в, издаден по силата на заповед за изпълнение от 28.12.2012 г., с която Б. Д. - А. и поръчителят Б. А. са осъдени солидарно да заплатят на кредитора суми по договор за кредит. На 09.04.2012г. са наложени запори на трудово възнаграждение, банкови сметки, покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника Б. Д.- А. на 19.04.2014 г.; ищцата е уведомена за насрочен на 05.05.2012 г. опис на движими вещи. На 13.03.2013 г. е подадена молба от взискателя за спиране на изпълнителното производство на осн. чл.432,ал.1, т.2 ГПК, поради подписано споразумение с длъжниците и изпълнението е спряно на същата дата. Молба за подновяване на изпълнителните действия е подадена на 16.06.2015 г., с твърдение, че длъжниците не са изпълнили споразумението за плащане съобразно договорката за разсрочване на задължението, и едновременно с това са посочени изпълнителни способи - налагане на запор на имущество, публична продан. Нови запори са наложени от ЧСИ с постановление от същата дата. На 18.08.2015 г., по искане на взискателя, е спряно производството по делото на същото основание и е възобновено на 01.02.2016г. отново по негова молба, с налагане на запори върху леки автомобили, собственост на длъжниците. Молба за запор на трудови възнаграждения на ищцата е подадена от взискателя на 23.05.2017г. и запорно съобщение е изпратено на 17.05.2017 г. до работодателя на Б. Д. - А. „О. А. ООД. На 28.02.2018 г. взискателят „ОББ“АД е уведомил съдебния изпълнител, че вземането по изпълнителния лист е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 31.01.2018 г. и постъпващите суми по изпълнителното дело ще следва да бъдат разпределяни в полза на цесионера. На 17.07.2018г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал конституирането като взискател по делото. От правна страна въззивната инстанция е приела, че с отмяната на РРBC

№ 3/18.11.1980г., висящността на изпълнителното дело вече не е определяща за давността, а прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност. Счетено е, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, дори ако е настъпила перемпция, поради което доводите за настъпило прекратяване по право на изпълнителното дело са правно ирелевантни към предмета на производството. Обсъдено е, че съгласно ТР № 3 от 28.03.2023г. по тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност относно вземания по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на тълкувателно решение № 2 по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС започва да тече от 26.06.2015г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Мотивирано е, че по настоящия спор давността е спряла да тече с образуване на изпълнителното дело на 02.04.2012г. до 26.06.2015г. По отношение счетения за релевантен период от 26.06.2015г. до депозиране на иска – 15.11.2021г., е прието, че давността многократно е прекъсвана, прекъсната е и на 17.05.2017г. с искането за налагане запор върху трудово възнаграждение на ищцата, последвано от изпращане на запорно съобщение до работодателя й „О. А. ООД, от който момент е започнало течението на нова 5-год. давност, която не е изтекла към 15.11.2021г, когато съдът е сезиран с иска по чл.439 ГПК. Неоснователността на искането за допускане на обжалването по първия въпрос произтича от даденото разрешение в т.3 на ТР № 2 от 04.07.2024г. по тълкувателно дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС - Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Част от съображенията са, че след като е предприето изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. При перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителните способи, които са били осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от прекратяването на делото. Те са осъществени и приключени като отделни процеси. Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника – чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. След отмяната на ППBC № 3/18.11.1980 г., неговата висящност вече не е определяща за давността, а прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност. За изпълнителния процес чл. 116, б. „б” от ЗЗД не се отнася. Изводите на въззивната инстанция за значението по отношение прекъсването на погасителната давност на изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция, се явяват съобразени с разясненията, дадени в посоченото тълкувателно решение. Те не влизат в противоречие с тях дори при възприемане на тезата за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК на възприетата от първоинстанционния съд дата 13.03.2015г. Ако прекратяването на изпълнителното дело е настъпило на посочената дата, от нея (13.03.2015г.), а не от 26.06.2015г. ще тече срокът на новата погасителна давност (съгласно мотивите към т.3 на посоченото тълкувателно решение). Това обстоятелство не може да обуслови различен правен резултат, тъй като прекратяването на делото на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК не прегражда възможността след 26.06.2015г. и при действието на ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, да се иска отново принудително изпълнение, като новото писмено искане, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение; Предприемането на всяко действие за принудително изпълнение след 26.06.2015г. по силата на ТР №2/26.06.2015г. и предвид неговото темпорално действие, прекъсва давността и слага началото на новия давностен срок. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността – ТР № 2/04.07.2023г. по тълкувателно дело № 2/2023г., а такива действия на взискателя въззивната инстанция е приела за многократно обективирани при действието на ТР №2/26.06.2015г. – насрочен за 29.07.2015г. опис на движимо имущество на ищцата; искане от 18.07.2016г. за налагане на запор върху лек автомобил на ищцата; искане за налагане на запори върху трудово възнаграждение от 23.05.2017г., налагане на запора от 17.05.2017г., искане за налагане на запори върху сметки в банки от 03.11.2017г. В молбата за конституиране на нов взискател от 17.07.2018г. „ЕОС Матрикс“ се съдържа и искане за извършване на опис на движими вещи на задълженото лице. Не намира опора в приетата за установена по спора фактическа обстановка твърдението на касатора за неизвършване на изпълнителни действия след 31.07.2015г. - датата на споразумението с кредитора, с което тя е признала задължението си и твърдението за изтичаща на 31.07.2020г. погасителна давност. Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по втория въпрос произтича от две обстоятелства: На първо място касаторът не е сезирал надлежно съдилищата с произнасяне по втория въпрос. Довод, че давността тече и по време на настоящия процес и, че това е обстоятелство, което съдът е длъжен да съобрази по реда на чл.235,ал.3 ГПК, страната е въвела едва в писмените си защита пред въззивния съд, а той не се е произнасял и не е дължал отговор на този въпрос. На второ място по делото е безспорно и е видно от приложеното изпълнително дело, че след налагането на запора върху трудовото възнаграждение на ищцата от 17.05.2017г., по сметката на ЧСИ постъпват преводи на суми от работодателя. Изпълнителното дело е приложено в копие със съдържанието, което е имало към момента на приобщаването му - септември 2022г., и видно от материалите последното постъпление на суми, преведени от работодателя „О. А. , е от август 2022г. Съгласно мотивите към т.3 на тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024г. по тълк. дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, „прекратяването на изпънителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК .... не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран...“. Същото виждане е застъпено и в решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о на ВКС: Двугодишният срок за перемция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. при постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря - след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото изпълнение. Перемция не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ, в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, ако през това време се е осъществявал поисканият от него предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност има ли нужда от друг способ. След като въззивното решение не е в противоречие с обсъдената задължителна практика на касационната инстанция и практиката по чл.290 ГПК, изключено е приложното поле на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Основанието за осъществяване на касационния контрол „очевидна неправилност“ - чл.280,ал.2, предл. последно ГПК подлежи на обстойно аргументиране от обжалващата страна, а не на служебно установяване от касационната инстанция. В случая касаторът не обосновава нито една от проявните форми на този съществен порок, поради което касационното обжалване не може да бъде допуснато и на тази директна предпоставка.

При недопускане на касационното обжалване касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба от юрисконсулт, които съдът определя в размер на 100 лв.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 375 от 01.04.2024г. по в. гр. д.№ 2474/2023г. на Софийски апелативен съд.

Осъжда Б. И. Д.-А. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 100лв. разноски за производството.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: