О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 233

София, 04.05.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр. д. № 3424/2017 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 1807 от 30.03.2017 г. по в. гр. д. № 987/2016 г. на Окръжен съд - Благоевград е потвърдено решение № 2189 от 18.10.2016 г. по гр. д. № 399/2015 г. на Районен съд - Сандански в обжалваната му част, с която е признато за установено по отношение на А. П. И., че М. Г. Я., С. К. К., Р. К. К., Т. Г. А., Б. С. Ч. и В. С. Ч. са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с проектен идентификатор 65334.202.92, м. ”Сухо поле”, представляващ част от поземлен имот с идентификатор 65334.201.71 по КК и КР на „Промишлена зона”- [населено място], с проектна площ 2 168 кв. м, при описани в решението граници, и А. П. И. е осъдена да им предаде владението върху него.

В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от ответницата А. П. И. чрез нейния пълномощници адв. С. Р. и адв. Хр. Т.. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че докладът по чл. 146 ГПК не съдържа всички реквизити относно подлежащите на доказване факти и разпределяне на доказателствената тежест между страните, поради което при наведено изрично оплакване в този смисъл въззивният съд е следвало да извърши действията по чл. 146 ГПК,...