№ 144

С. 03.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. ЧЛЕНОВЕ: И. П. М. Р.

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 531 по описа за 2018г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от прокурор в А. П. [населено място] против въззивно решение № 211 от 6.11.2017г. по в. гр. д. № 406/2017г. на Апелативен съд П., с което изцяло е потвърдено решение № 384 от 4.04.2017г. по гр. д.№ 1279/2016г. на Пловдивски окръжен съд като е осъдена Прокуратурата на РБ, на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 З. да заплати на Р. А. Ю. сумите от 5 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 3 389.33лв., обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение/, в резултат на неправомерно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 234 ал. 2 т. 3, вр. с ал. 1 НК и взета мярка за неотклонение „задържане под стража” за периода 17.02.2014г. до 22.07.2014г., което наказателно производство е приключило с постановление за прекратяване на досъдебно производство № 71/2015г. на „КП” при ОДМВР [населено място], ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.05.2016г., като в останалата част до претендираните 50 000лв. за неимуществените вреди и за разликата до 3 963лв. за имуществените вреди, исковете за обезщетение за отхвърлени.

Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормите на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, като поставя въпросите: за дължимостта на обезщетението за неимуществени вреди при наличие на причинна връзка между реално причинените вреди и незаконното обвинение, който счита, че е разрешен в противоречие с приетото в ТР № 3 от 22.04.2005г. по т. д.№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС и решения с № 449/17.06.2009г. по гр. д. № 3696/2007г. на ІV г. о./без задължителен характер/ и за начина на определяне на размера на обезщетение, който твърди, че е разрешен в противоречие с т.ІІ от ППВС №4 от 23.12.1968г., т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010г., както и с приетото в решения № 832/10.12.2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г. о., № 5/13.03.2013г. по гр. д. № 638/2012г. на ІІІ г. о., № 25/11.02.2014г. по гр. д. № 5302/2013г. на ІІІ г. о., № 115/5.04.2012г. по гр. д. № 593/2011г. на ІV г. о. и № 186/20.06.2013г. по гр. д. № 306/2013г. на ІІІ г. о.

Срещу подадената от касационна жалба е постъпил отговор от другата страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.

Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, на основание чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, с оглед цената на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди от 3 963лв., я намира за недопустима в посочената част - цената на предявения иск, определена при условията на чл. 69 ал. 1 т. 1 ГПК е под законово определения минимален размер от 5 000лв. В тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство - прекратено.

Относно иска за обезщетение за неимуществени вреди:

При преценка на размера, до който иска е основателен, въззивният съд е съобразил спецификата на вида и характера на деянието, за което е било повдигнато обвинение /по чл. 234 ал. 2 т. 3, вр. с ал. 1 НК, за това че на 14.02.2014г., в [населено място] е държал акцизни стоки без бандерол/, наложената тежка мярка за неотклонение „задържане под стража” за период от пет месеца и пет дни, след което е определена „парична гаранция” в размер на 5 000лв., сравнително кратката продължителност на производството /около година и половина, от 15.02.2014г., когато е привлечен като обвиняем до 15.10.2015г., когато е прекратено наказателното производство, т. е. съдебно производство въобще не е водено/, приетите две заключения на съдебно-медицински експертизи, вещите лица, по които са единни и категорични, че не може да се установи еднозначно и категорично наличие на причинна връзка между повдигнатото обвинение и настъпилото четири месеца след освобождаването му от ареста влошяване на здравословното състояние на ищеца /за периода 4.11.2014г.-6.11.2014г. е бил приет в болница, където му е поставена диагноза: И.. Д. коронарна болест. Н. положителен, с придружаващо заболяване АХІІст. Д./. В. съд е съобразил и установените с гласни доказателства реално причинени вреди, свързани с преживения стрес и притеснения от евентуално неоснователно осъждане.

При тези мотиви, поставеният въпрос за дължимостта на обезщетението за неимуществени вреди и начина на определянето му, независимо, че е свързан с решаващите мотиви на съда, не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, както се твърди в подадената жалба. В горепосочената практика са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая въззивният съд е изпълнил задължението си да вземе пред вид всички конкретно установени обективно съществуващи обстоятелства, от значение за неговата преценка, които той подробно е описал при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. Съгласно горецитираното Постановление №4 от 23.12.1968г. – всеки отделен случай е специфичен, дължимата преценка е индивидуална, тъй като във всеки случай обстоятелствата, които се отчитат са различни. В този смисъл, цитираната от касатора многобройна съдебна практика, е несъотносима /и не може да обоснове специалното основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК/, защото е постановена при други конкретни факти и релевантни обстоятелства.

В конкретния случай въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразил всички релевантни обстоятелства, включително и тези, на които касаторът е акцентирал досежно липсата на установено причинна връзка между обвинението и здравословното състояние на ищеца и установените с гласни доказателства неимуществени вреди. По същество касаторът не е съгласен с правните изводи на съда, като твърди необоснованост на постановения акт, от който „не може да се установи по какъв начин” съдът е достигнал до присъдения размер на обезщетение и „по какъв начин за всяка една от претърпените вреди е определи адекватно и справедливо обезщетение”, включително и дали са съобразени „обективните икономически условия /критерии/ в страната”. Тези доводи, обаче настоящият съдебен състав не може да обсъжда в производството по допустимост, в което се проверява само наличието на изчерпателно посочените предпоставки по чл. 280 ал. 1 ГПК. Поставените от касатора въпроси, изискват преценка по съществото на спора, свързани са с обсъждане на ангажираните по делото доказателства и като такива не могат да са предмет на разглеждане /вж. т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/

Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице посоченото от касаторите специално основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от прокурор в А. П. [населено място] против въззивно решение № 211 от 6.11.2017г. по в. гр. д. № 406/2017г. на Апелативен съд П. в частта досежно предявения иск, с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 З., за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 211 от 6.11.2017г. по в. гр. д. № 406/2017г. на Апелативен съд П. в частта досежно предявения иск, с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 З., за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.