№ 223 София, 02.05. 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 273/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] [населено място], срещу въззивното решение № 1209 от 17.10.2017 г. по в. гр. д. № 1911/2017 г. на Пловдивския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и е насочена срещу въззивно решение, което не е изключено от касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е допустима.

Ответникът по касация Общината [населено място] поддържа становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 1768 от 31.05.2017 г. по гр. д. № 13686/2016 г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора искове за признаване правото на собственост върху два поземлени имота, находящи се в [населено място]: първият с идентификатор 56784.518.500 и площ 557 кв. м., и вторият - 415/475 ид. ч. от имот с идентификатор 56784.518.1500, целият с площ от 475 кв....