№ 152/14.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиева

като разгледа докладваното от съдия Рубиева ч. гр. д. № 2998 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца Фондация „Добрите феи“, чрез пълномощник, срещу въззивно определение № 319/27.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 151/2025 г. по описа на Окръжен съд-Ямбол, с което е потвърдено разпореждане /наименовано „определение“/ № 753 от 14.04.2025 г., постановено по гр. д. № 1130/2025 г. по описа на Районен съд - Ямбол, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба на Фондация „Добрите феи“.

Касаторът моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1.Допустим ли е иск с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК за установяване неистинността на разписка за връчване на наказателно постановление по отношение на датата за връчване на същото?

2.Може ли този иск да бъде предявен в отделно производство, различно от производството, в което той е представен, в случай, че е бил надлежно оспорен?

Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по тълк. дело № 5/2012 г.

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд.

Въззивният съд е констатирал, че производството пред Ямболския районен съд е било образувано по искова молба на Фондация „Добрите феи“- [населено място], против „Български пощи“ ЕАД - клон [населено място], с която е предявен иск по чл. 124 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че информацията, въведена в интернет сайта на дружеството, както и на известието за доставяне на пратка с № ЕВ029735785BG, с която Наказателно постановление № Т- 8 от 21.03.2024 г. на Директора на ОДБХ - Ямбол е било изпратено на ищеца, е била получена не на 27.03.2024 г. в 14:17:58 часа, а на 30.03.2024 г. Въззивният съд е посочил, че ищецът обосновава правния си интерес със следните твърдения: Фондация „Добрите феи“ е подала жалба против наказателното постановление, която с разпореждане № 525 от 19.04.2024 г. по АНД № 370/2024 г. по описа на Районен съд-Ямбол е била оставена без разглеждане като просрочена, тъй като съдът е констатирал, че наказателното постановление е било връчено на представляващия фондацията на 27.03.2024 г. и срокът за обжалването му е изтекъл на 10.04.2024 г.; разпореждането на Районен съд-Ямбол е било обжалвано пред Административен съд-Ямбол, който с определение № 757 от 07.06.2024 г. не е уважил доказателствените искания свързани с направеното оспорване и е отхвърлил жалбата; установяването на обективната истина – действителната дата на връчване на наказателното постановление би дала възможност на ищеца да защити правата си срещу незаконосъобразния административен акт. В обжалваното определение въззивният съд е възприел като правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд. В допълнение е посочил, че разписката, установяваща датата на връчване на наказателното постановление, е била приложена към административно-наказателното производство във връзка с издаденото против жалбоподателя наказателно постановление. Посочил е, че в това производство в качеството си на жалбоподател той е изложил доводите и възраженията си относно датата на връчване на наказателното постановление, респ. допустимостта на жалбата си, които не са били намерени за основателни от съда, който с влязъл в сила съдебен акт е оставил жалбата против наказателното постановление без разглеждане като недопустима-подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване на наказателното постановление. Въззивният съд е направил извод, че правно недопустимо е чрез самостоятелен иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК лицето, спрямо което е било издадено наказателното постановление, да установява неистинността на разписката за връчване на наказателното постановление по отношение на датата на връчване. Допълнил е, че спора е бил вече разрешен в производството по обжалване на наказателното постановление и е недопустимо пререшаването му. С оглед тези съображения е потвърдил обжалвания първоинстанционен акт.

Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Касационното обжалване не следва да се допуска, въпреки че повдигнатите въпроси са обусловили изхода на делото. При постановяване на определението е съобразена съдебната практика, че съществуването на документа и неговата истинност представляват факти с правно значение, поради което могат да бъдат установявани в самостоятелно производство, различно от това за правоотношението, за което са от значение само в изрично предвидените от закона случаи - чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК. По отношение на факта на установяване истинността на документа, то съгласно установената практика, намерила израз в решение № 52/15.02.2013 г., постановено по гр. д. № 1184/2012 г. и решение № 238/03.07.2014 г., постановено по гр. д. № 891/2014 г., двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., същата се проверява от съда, в производството по което е представен при направено от насрещната страна валидно оспорване. При липсата на такова оспорване съдът е задължен да счете документа за истински, а при наличието му съдът е длъжен да извърши съответната проверка по реда на чл. 193 и чл. 194 от ГПК. В настоящия случай, истинността на официалния удостоверителен документ е била оспорена от ищеца в друго производство, възраженията на ищеца относно невярното установяване датата на връчване на наказателното постановление са били предмет на проверка от две съдебни инстанции в процедурата по обжалването му, като с влязъл в сила съдебен акт жалбата на Фондацията е била оставена без разглеждане като просрочена.

Не е налице твърдяното от частния жалбоподател противоречие с ТР № 5 от 14.11.2012 г. по тълк. дело № 5/2012 г. Тъй като с твърденията си ищецът не аргументира нито хипотезата по т. 1 от същото, тъй като липсват твърдения за висящ процес, за решаване на спора по който процесния документ е от значение и е пропуснат срока по чл. 193 ГПК, нито по т. 3 от тълкувателното решение, тъй като не се твърди и да е постановено решение, което да е основано на неистинския документ /евентуална предпоставка по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК/.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 319/27.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 151/2025 г. по описа на Окръжен съд-Ямбол.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.