О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
Гр. София, 14.01.2026 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 10.12.2025 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Т. д. № 2006/2025 г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. Г. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, против решение № 959 от 07.07.2025 г. по в. гр. д. № 2188/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което – след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 986 от 22.02.2024 г., постановено по гр. д. № 13648/2021 г. по описа на Софийския градски съд – е отхвърлен искът на касатора срещу ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 12.07.2021 г., за разликата над присъдените 24 000 лв. до претендираните 150 000 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение страда от материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано. В резултат на посочените пороци неправилно е определено обезщетението за претърпените от касатора неимуществени вреди, което е в занижен размер, неправилни са и изводите, че той е допринесъл за собственото си увреждане. Моли се в обжалваните отхвърлителни части решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде уважен в пълния предявен размер, с присъждане на законната лихва, считано от 24.10.2021 г., както и на сторените разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставени са следните въпроси: „1/. Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия?; 2/. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не?; 3/. Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за приложението на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия във връзка с приложението на т. 7 от ППВС № 17/1963 г.?“. Поддържа се, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 11 от ППВС № 4/1968 г., даденото разрешение по втория въпрос противоречи на Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а по третия въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с указанията по т. 7 от ППВС № 17/1963 г.
Ответникът по касация - ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, в срока по чл. 287 ГПК е изразил писмено становище както за неоснователност на искането за селектиране на касационната жалба, така и за нейната неоснователност по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да достигне до обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е приел следното от фактическа страна: На 12.07.2021 г. около 14 ч. е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от К. А. А. като водач на лек автомобил „Шeвролет“ с рег. [рег. номер на МПС] , по бул. „Д-р П. Д. с посока от [улица]към [улица]и на 20 м. след кръстовището с [улица], при което е пострадал ищецът, пресичащ платното за движение на бул. „Д-р П. Д. отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила. Според САТЕ причината за настъпване на произшествието е несвоевременното възприемане на пешеходеца, пресичащ пътното платно, от страна на водача К. А., която при управлението на автомобила със скорост около 30 км/ч в района на и след кръстовището на бул. „Д-р П. Д. с [улица]е била длъжна да бъде достатъчно бдителна и внимателна към уязвимите участници в движението. Според вещото лице, при своевременна реакция от страна на водача А. и ако тя бе избрала скорост, с която да се движи, съобразявайки се с другите участници в движението, то произшествието не би настъпило. Същевременно вещото лице пояснява, че причина за възникване на процесното ПТП е и навлизането на пешеходеца на платното за движение на автомобили на място, което не е предназначено за пресичане и не е обозначено като такова, без да се убеди, че няма други участници в движението по платното, като същият, предприемайки пресичане на бул. „Д-р П. Д. , е следвало да се увери, че с поведението си не се поставя в опасност. Ищецът е пресичал на около 10 метра след кръстовището на бул. „Д-р П. Д. с [улица], на място, където е поставена кофа за боклук, ситуирана на пътното платно и на същото разстояние преди пешеходната пътека, водеща към спирка на трамвай. Експертът установява, че ударът е бил лек и е настъпил с предната част на лекия автомобил в тялото на пострадалия, в резултат на което тялото полита напред и пада. Тройната САТЕ потвърждава изводите на единичната и допълва, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме пешеходеца, намиращ се зад контейнера на пътя, с оглед ръста на последния. На водача е наложено и административно наказание за нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП с НП на СДВР – отдел „ПП“.
Като безспорни, обявени за ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните, съдът е приел обстоятелствата за настъпването на ПТП на 12.07.2021 г., при което е пострадал ищецът, и наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД относно л. а. „Шевролет“, модел „О.“ с рег. [рег. номер на МПС] , валиден към датата на ПТП (този извод следва и с оглед частичното влизане в сила на първоинстанционното осъдително решение).
От медицинските документи и заключението на СМЕ е изяснено, че при произшествието ищецът е получил контузия на главата с разкъсно-контузни рани в дясна челна област, разкъсноконтузна рана на дясно ухо, като изброените увреждания са с медикобиологична характеристика - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, и контузия на главата с остър епидурален хематом в лява челна област, като това увреждане е с медикобиологична характеристика - временно разстройство на здравето, опасно за живота. Експертът счита, че за разкъсноконтузните рани на кожата на главата болките и страданията са в първите 24-72 часа, като възстановяването е 30-45 дни, а за разкъсноконтузните рани на ушната мида болките и страданията са в първите 24-72 часа, като възстановяването е 54-60 дни, тъй като тя е хрущял и кръвоснабдяването й е по-слабо, което води до по-бавно зарастване. Мнението на вещото лице е, че в конкретния случай обемът на острия епидурален хематом е много малък и компресията, която упражнява, е минимална, респ. при тези размери болките и страданията са съизмерими с тези на получените при същата травма контузни рани на меките тъкани – тоест 24-48-72 часа. Освен това колекцията на хематома е над твърдата мозъчна обвивка, а не в мозъка, в зоната на челото, където мозъкът няма жизненоважни зони и дори по-големи лезии с изявена компресия не водят до съществени огнищни белези в неврологичния статус. Доказателство за това е доброто състояние на ищеца след травмата, отразено в документите на БМП и Спешно отделение, както и бързото му възстановяване в клиниката по неврохирургия. Установено е, че хематомът се е редуцирал без хирургическа намеса. Вещото лице коментира и обстоятелството, че ищецът има увредено телосложение отпреди ПТП – променена симетрия на тялото с наклон надясно и призната инвалидност от ТЕЛК - 99 % без чужда помощ. Категоричното му заключение е, че пострадалият е без остатъчни последствия от претърпените от процесното ПТП увреждания, но е възможно спондилопатията (ошипяването на гръбнака и сколиотичните промени), от която страда ищецът, да се е усложнила вследствие на падането на пътното платно. Основните обстоятелства, които се извеждат от показанията на водача на процесното МПС – свид. А., са, че пострадалият е изкочил внезапно на пътното платно зад кофа за боклук, когато тя се е намирала на около 10 м. преди кофата и не е успяла да спре автомобила.Твърди, че кофата не е била в улея за кофите за боклук, а е била изнесена напред и се е намирала на пътното платно.
От показанията на свид. Г. – майка на ищеца, се изяснява, че поради хемипареза ищецът не се движи като нормален човек, а неговият ход е забавен, затруднен, той внимава къде стъпва и не може да се затича. Сочи, че след инцидента при лечението е акцентирано на наблюдение на хематома на челото, който е получил, за да не се отключат старите му епилептични проблеми, но това не е станало. Останалата част от показанията й, отнасящи се до това, че ищецът е имал нужда от обгрижване в болницата и след изписването от нея, защото не е можел сам да става от леглото и др., съдът е намерил за непотвърдени от медицинската документация и заключението на вещото лице, поради което не ги е кредитирал.
След като е взел предвид, че спорът пред въззивната инстанция е концентриран върху определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от пострадалия, под формата на болки и страдания в резултат на травмите от процесното ПТП, и свързаното с него възражение за съпричиняване и степента на същото, съдът е приел следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД, за да се извърши справедливо възмездяване на претърпените от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на неимуществените вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие, интензитетът, степента и продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане за справедливост на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
За да приеме, че е справедливо ищецът да получи обезщетение в размер на 30 000 лв., съставът на въззивния съд е отчел следните обстоятелства - че обичайният период на възстановяване за част от травмите е кратък, като единствено разкъсноконтузната рана на ушната мида е имала период на възстановяване от 54-60 дни, но само поради по–бавното зарастване на хрущялната тъкан, от която е изградена, а не поради това, че се касае за тежко травматично увреждане; че продължителността на търпените болки, които не са били силни, е била 24-48-72 часа; кратък е бил и периодът за възстановяване на разкъсно-контузните рани на кожата на главата - 30-45 дни, като отново този период не е бил съпроводен с болки, освен първаначалните такива. Посочената малка продължителност на физическото страдание съдът е съобразил съвкупно и с установената от вещото лице обективна възможност ищецът да се обслужва и да бъде самостоятелен в ежедневието си, взел е предвид и това, че емоционалното страдание на пострадалия е било краткотрайно и стресът е напълно преодолян от него.
Възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е намерено от съда за основателно. За да формира този извод въззивният съд се е позовал на показанията на свид. А., че ищецът е предприел пресичане на пътното платно, като е излязъл внезапно иззад кофа за боклук; както и на експертните заключения по САТЕ, че в участъка, в който е настъпило произшествието не е имало както пешеходна пътека - тя е била на разстояние 10 м., така и мислено продължение на тротоар на кръстовище. При тези обстоятелства съдът е намерил, че ищецът обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като се е поставил в предвидим риск, доколкото в такъв участък за движение водачите на МПС не очакват пешеходци на пътното платно и вниманието им е насочено към автомобилния трафик. Същевременно пресичането е предприето от ищеца внезапно, без предупреждение със знак или по друг начин, иззад кофа за боклук, което е затруднило визуалното му възприемане от водача. Поради установеното заболяване ищецът се е движел по–трудно и е следвало да бъде по–предпазлив, поради по–ниския си капацитет за реакция. При отчитане на съдебната практика, според която пешеходците са по–незащитените и уязвими участници в движението по пътищата, поради което е завишено изискването към водачите на МПС да ги пазят при позиционирането на пешеходците на пътното платно, както и при съвкупната преценка на горните обстоятелства за влиянието на поведението на водача и на пешеходеца върху настъпването на ПТП, решаващият съдебен състав е приел, че приносът на последния в увреждането е в размер на 20 %.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Съобразно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от наличието на изрично формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото (а именно такъв, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда за постановения краен резултат), но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В цитирания акт на нормативно тълкуване е изяснено, че касационният съд няма правомощия сам да извежда значимия за разрешаването на спора правен въпрос от оплакванията и доводите в касационната жалба, както и е направено разграничение между основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, касаещи съществото на касационната жалба, и основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, относими към селективната фаза на касационното производство, което следва да се съблюдава както от съда, така и от страните. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос съставлява достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване. При наличие на правен въпрос, съответстващ на общото изискване за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът следва да докаже, че по отношение на същия са изпълнени и някои от допълнителните селективни предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, съответно посочени и обосновани от него.
В случая формулираните въпроси са със смесен – процесуалноправен и материалноправен – характер, но независимо от това съдът намира, че са годни да удовлетворят общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По първия поставен в изложението въпрос, свързан с приложението на чл. 52 ЗЗД, не се констатира отклонение от задължителната практика – ППВС № 4/68 г. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил коректно доказателствата, както и поотделно и в съвкупност - всички конкретно установени по делото обстоятелства от значение за обема на понесените от касатора неимуществени вреди, като в частност е съобразил степента, броя и характера на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение (консервативно, без оперативни интервенции), както и интензитета и продължителността на търпените от пострадалия болки и страдания; отчетено е и пълното възстановяване на касатора от получените травми, без негативни последици за здравето му.
Вторият формулиран от касатора въпрос също не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК. Въззивният съд се е произнесъл като решаваща, а не контролно-отменителна инстанция, самостоятелно е преценил събраните по делото доказателства и установените от тях факти и е изградил собствени правни изводи, както и се е произнесъл по релевираните от страните доводи и възражения. Въпросът е свързан с оплакването, че изводите на съда по възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД са основани на показанията на виновния водач за внезапно изскачане на пешеходеца на платното, което с оглед основното му заболяване е било невъзможно, а съдът не е отчел този наведен пред него факт. В тази връзка следва да се отбележи, че и при игнориране на гласните доказателства обективните данни по делото сочат, че приносът на пострадалия не може да бъде изключен, тъй като той е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата (чл. 32 ЗДвП), намиращо се в пряка причинно-следствена връзка с причиненото увреждане.
Третият формулиран въпрос е свързан с втория и особено с изложеното по-горе, касаещо уваженото възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. По него отново не се установява противоречие с цитираната от касатора задължителна съдебна практика – ППВС № 17/1963 г. В т. 7 от Постановлението е посочено именно, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Въззивният съд не е формирал правни изводи в противен смисъл, видно от мотивите на обжалвания съдебен акт.
В обобщение съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение намира, че по делото не се доказва наличието на допълнителното селективно основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените от касатора правни въпроси, поради което искането за допускане на въззивното решение до касационен контрол е неоснователно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 959 от 07.07.2025 г. по в. гр. д. № 2188/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд в обжалваните от А. С. Г. части.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: