7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 119

гр. София, 14.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1556 по описа за 2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Народно читалище „И. В. 1912“, [населено място] срещу решение № 119 от 05.03.2025 г. по в. т. д. № 22/2025 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което след отмяна на решение № 1542 от 11.11.2024 г. по т. д. № 2386/2023 г. на Софийския градски съд, TO, VI-2 състав е прекратено на основание чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗНЧ Народно читалище „И. В. 1912“, [населено място], учредено с протокол от учредително събрание от 17.06.1997 г. и решение от 17.11.1997 г., вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел под № 6410, том № 54, стр. 6 по ф. д. № 9604/1997 г. на Софийски градски съд, открито е производство по ликвидация на прекратеното читалище, П. Й. е назначен за ликвидатор на прекратеното читалище и е определен срок за извършване на ликвидацията от шест месеца.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално - неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на въззивното решение, тъй като предявеният иск е основан само на твърдения за наличието на предпоставката по чл. 27, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗНЧ, а именно – читалището не развива дейност за период от две години. Касаторът поддържа, че атакуваното решение е недопустимо, доколкото съдът е постановил прекратяването на читалището на незаявени основания – по чл. 27, ал. 1, т. 2 и т. 3, пр. 1 ЗНЧ. Счита, че е недопустимо по пътя на тълкуване на съдебното решение да се направи извод дали съдът би уважил предявения иск само на въведеното основание - по чл. 27, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗНЧ. Касаторът твърди, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е обсъдил доводите му, както и събраните по делото доказателства за намаляване и ограничаване на дейността на читалището поради състоянието на сградата, в която се помещава и която е общинска собственост. Навежда доводи за необоснованост на въззивния акт, тъй като в него се пренебрегва фактическия и доказателствен материал по делото за осъществявана от читалището в исковия период макар и по-ограничена читалищна дейност. Касационният жалбоподател моли въззивното решение да бъде обезсилено, евентуално – отменено.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 ГПК. Касаторът твърди, че въззивното решение е вероятно недопустимо по вече обсъдените съображения за произнасяне на въззивния съд извън въведеното основание за прекратяване на читалището ответник по иска. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. относно задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните; 2. Дали наличието на обективни пречки за осъществяване на читалищна дейност, дори същите да са с продължителност от две години, следва да се считат като задължителна предпоставка по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗНЧ за прекратяване на читалището, когато е видно, че ръководството му дори е ангажирано за отстраняване на тези пречки?“ Касаторът твърди, че по първия въведен процесуален въпрос въззивният акт противоречи на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Вторият въпрос определя като значим за точното прилагане на закона, тъй като по него липсва съдебна практика и становище в доктрината.

Не е постъпил отговор на касационната жалба от Прокуратурата на РБ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на касатора и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че срещу Народно читалище „И. В. 1912“ е предявен иск с правно основание чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗНЧ за прекратяването му, който се основава на наведени доводи за съществуване на една от алтернативно установените с тази разпоредба предпоставки за прекратяване на читалищата, а именно – липса на осъществявана дейност за период от поне две години.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и извършена справка в ТРРЮЛНЦ въззивният съд е установил, че ответното читалище е учредено с протокол от учредително събрание от 17.06.1997 г. и решение от 17.11.1997 г. и е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на СГС по ф. д. № 9604/1997 г., както и в регистъра на народните читалища на Министерство на културата; народно читалище „И. В. 1912“ не е представяло в Министерство на културата информационни карти за дейността и състоянието си, които се изискват по силата на чл. 11 от Наредба № 2 от 01.07.2019 г. за реда за водене на регистъра на народните читалища и на читалищните сдружения

Съдът е обсъдил справки за състоянието и дейността на ответното читалище, депозирани пред СО, Район П., съгласно които към края на 2021 г. читалището декларира, че не осъществява основна дейност, а отдава под наем 80 кв. м., а към края на календарните 2022 г. и 2023 г. - не развива дейност. В атакуваното решение е анализиран и изготвен в отговор на писмо на СО, Район П. доклад от проверка на комисия върху дейността на настоятелството, председателя и секретаря на читалището, изготвен през месеците март-април 2023 г. Съдът е посочил, че съгласно този доклад, изготвен в изпълнение на чл. 18, ал. 3 ЗНЧ: приходите на читалището през 2021 г. и 2022 г. са от субсидия за заплащане на заплати и от отдаване под наем /около 30-40 лв. на месец/ за ползване на помещение от физическо лице, без подписан договор, и с начало м. ноември 2021 г. ползване на помещение от Ансамбъл „Здравец“ /300 лв. месечно/; разходите за 2021 г. и 2022 г. са формирани основно от заплати, заплащане на електроенергия, периодично закупуване на канцеларски материали, ползване на транспорт и мобилни услуги и адвокатски услуги /480 лв., заплатени през месец ноември 2022 г./. В доклада е констатирано, че сградата на читалището е в лошо състояние, което пречи за извършване на дейности, както и че липсват данни за проведени събрания и заседания на органите на читалището. Съдът е установил, че съгласно писмо на кмета на Район П., СО с цел компенсиране на читалищната дейност в района е създадено ново читалище „И. В. 2014“, което да задоволи потребностите на гражданите от читалищна дейност в пълен обем.

Въззивният съд е обсъдил събраните по делото показания на свидетеля Г. М., работеща като счетоводител и секретар на читалището, според които в читалището работят тя и председателят П. Й.; в читалището има състав за народни танци, който ползва помещение на основание договор за наем; читалището не осъществява кореспонденция с Министерство на културата, тъй като няма компютър. В атакуваното решение е отразено, че съгласно показанията на свидетеля Н. К. - наемател в читалището, същият използва помещения в читалището от януари 2022 г. за звукозаписна дейност и музикални репетиции; сградата на читалището се използва два пъти седмично от „шопски ансамбъл“ от около 20 деца с хореограф и корепетитор.

С оглед така установените факти съставът на Софийски апелативен съд е намерил, че за периода от средата на 2021 г. до 22.12.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/, както и до момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция ответното читалище не развива основна дейност. Решаващият състав е счел, че установените извършвани допълнителни дейности, свързани с отдаване под наем на помещения, не могат да компенсират неосъществяването на основната му читалищна дейност. Във въззивното решение е формиран извод за наличието на хипотезите по чл. 27, ал. 1, т. 2 и т. 3, пр. 2 ЗНЧ, поради което съдът е счел, че Народно читалище „И. В. 1912“ следва да бъде прекратено.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, като преценката за допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличието на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалваното съдебно решение налага допускане на касационно обжалване.

Настоящият състав намира, че е налице основанието за допускане на касационен контрол на въззивния акт в частта, с която съдът е уважил иск за прекратяване на ответното читалище на основание чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗНЧ, като съобрази доводите на касатора за недопустимо произнасяне на въззивния съд с оглед наведените в исковата молба твърдения, че читалището не осъществява дейност в периода от средата на 2021 г. до 22.12.2023 г. Поради това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2 ГПК за проверка на допустимостта на въззивното решение в частта, с която съдът е прекратил ответното читалище на основание чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗНЧ.

Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част, с която Народно читалище „И. В. 1912“ е прекратено на основание чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗНЧ поради неосъществяване на дейност за период над две години. Не е налице вероятност въззивният акт в посочената част да е недопустим, тъй като решаващият състав се е произнесъл при съобразяване на фактическите твърдения по исковата молба на прокурора за неизвършване на дейност от ответното читалище от средата на 2021 г., като е формирал изричен извод за осъществяване на хипотезата по чл. 27, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗНЧ за прекратяване на ответното юридическо лице.

Първият поставен процесуален въпрос от изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК на касатора е значим за изхода на спора, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче въведената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС по поставения въпрос. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, между които са известните на състава решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и др. непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Съдът следва да изложи мотиви по всички доводи на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Неоснователни са доводите, в контекста на които е поставен процесуалноправният въпрос на касатора, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства относно лошото състояние на сградата, ползвана от ответното читалище, доколкото в мотивите на въззивния акт е направена фактическа констатация в посочения смисъл. Дали посоченото състояние на сградата обуславя трайна или само временна невъзможност читалището да действа / доводите на касатора са за временна обективна невъзможност читалището да действа/ няма отношение към основанието за прекратяване на читалището по чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗНЧ – читалището не развива дейност за период от две години, което съдът е счел за осъществило се, за да уважи предявения иск. Изложените във въззивния акт решаващи аргументи са за неосъществяване на основната читалищна дейност и за невъзможност извършените допълнителни дейности, свързани с отдаване под наем на помещения, да компенсират това. По тези съображения не би могло да се приеме, че съставът на Софийски апелативен съд се е отклонил от практиката на ВКС по първия формулиран въпрос, поради което касационният контрол по този въпрос не може да бъде допуснат.

Вторият въпрос на касатора не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът е фактологично обусловен и няма характер на правен въпрос. Извън това, при формулирането му е извършено смесване на двете основания за прекратяване на читалище по чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗНЧ, а както бе изяснено в случая е уважен иск за прекратяване на ответника на основание чл. 27, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗНЧ, тъй като не осъществява дейност за период над две години. Не може да се приеме за обосновано и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по втория въведен въпрос. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Касаторът не излага доводи в посочения смисъл, а само сочи, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона. От друга страна, посочените предпоставки не са налице, тъй като относимите норми на ЗНЧ са ясни и липсват данни при прилагането им да се достига до противоречиви разрешения. С разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗНЧ са установени две алтернативни основания за прекратяване на читалище – трайна невъзможност на читалището да действа и приетото за осъществено в случая – неразвиване на дейност за период от две години, като второто е с обективен характер и точно посочен период, в който следва да е налице.

По всички изложени съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2 ГПК за проверка на допустимостта на въззивното решение в частта, с която съдът е прекратил ответното читалище на основание чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗНЧ. В останалата му част въззивният акт не следва да се допуска до касация.

На основание чл. 18, ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 11 вр. чл. 12, чл. 13 и чл. 5 ЗВЕРБ касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 12, 78 евро /с левова равностойност 25 лв./ по сметка на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 119 от 05.03.2025 г. по в. т. д. № 22/2025 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав в частта, с която след отмяна на решение № 1542 от 11.11.2024 г. по т. д. № 2386/2023 г. на Софийския градски съд, TO, VI-2 състав, Народно читалище „И. В. 1912“, [населено място] е прекратено на основание чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗНЧ.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част, с която Народно читалище „И. В. 1912“, [населено място] е прекратено на основание чл. 27, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗНЧ, открито е производство по ликвидация на прекратеното читалище, П. Й. е назначен за ликвидатор на прекратеното читалище и е определен срок за извършване на ликвидацията от шест месеца.

УКАЗВА на касатора Народно читалище „И. В. 1912“, [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 12, 75 евро /с левова равностойност 25 лв./, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на председателя на Първо търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните – касатор Народно читалище „И. В. 1912“, [населено място] и ответник по касация – Върховна касационна прокуратура, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.