№40/28.01.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 179 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалва се определение № 23 011/07.11.2014 г. по ч. гр. д. № 12015/ 2014 г, с което Софийски градски съд оставя без уважение частната жалба на Д. С. А. срещу разпореждането от 15.05.2014 г. по гр. д. № 13 398/ 2014 г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба на основание чл. 130 ГПК.
Определението се обжалва от Д. С. А. с искане обжалваното определение да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос: Има ли противоречие в определението, с което въззивният съд приема за допустима частната жалба от страната, чиято надлежна легитимация е отречена от първоинстанционният съд с обжалвания акт (разпореждане по чл. 130 ГПК) и отхвърля същата частна жалба като неоснователна? Допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК извежда от приложено към изложението определение по чл. 274, ал. 3 ГПК на ВКС и становището, че допускането на касационното обжалване по въпроса е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С обжалваното определение въззивният съд потвърждава разпореждане на първостепенния съд по чл. 130 ГПК, с което исковата молба е върната поради недопустимост на предявените искове. Делото е гражданско с цена на иска над 5 000 лв. Следователно частната касационна жалба има допустим предмет (аргумент от чл. 274, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ГПК). Изхожда от ищцата, която и двете инстанции третират като формална страна (без надлежна легитимация). Следователно частната касационна...