Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение №ІІ-61-180 от 27.12.2012г. по гр. д.№25828/11г. на Софийски районен съд са намалени по реда на чл. 30 и сл. ЗН завещателните разпореждания по завещанието от 31.03.06г., направено от Л. А. З. в полза на нейната внучка В. И. Д., както следва: по отношение на всички движими вещи, описани в завещанието; по отношение на завещаната ид. част от три имота в [населено място]; по отношение на завещаната ид. част от вила в [населено място], кв.Б. и по отношение на 34038/266 300 идеални части имот в С. на стойност 34038 лв., като целият имот е на стойност 266 300лв. Постановено е всички завещани недвижими имоти, включително и целият имот в [населено място], да останат изцяло в наследството. Ищецът И. В. З. е осъден да заплати на основание чл. 36, ал. 1 ЗН на заветника В. И. Д. сумата от 102 190лв., а на купувачката на имота в С. – Л. Н. – 34038лв. На основание чл. 37 ЗН е отменена извършената от В. Д. в полза на Л. Н. продажба на имота в [населено място] до размер на 34038/266300 ид. части.

Първоинстанционният съд е приел, че ищецът е единствен наследник – син на завещателката Л. З., а ответницата В. Д. е негова дъщеря. Приел е, че с извършеното завещание е накърнена запазената част на ищеца от наследството на неговата майка. В наследството, освен завещаните имоти, се включва и другата ид. част от трите имота в [населено място], както и сумата от 362 лв. Съдът е формирал маса по чл. 31 ЗН, като в нея е включил и извършеното от завещателката дарение в полза на ответницата Д. на ид. част от апартамент в [населено място], [улица]. Изчислил е, че стойността на масата по чл. 31 ЗН е 626 747лв., размерът на запазената част на ищеца е, т. е. 313 554лв., колкото е и разполагаемата част на завещателката. Паричната сума от 362 лв. и от трите имота в Т. на обща стойност 50530 лв. остават в наследството, но те не са достатъчни за попълване на запазената част. Затова съдът е пристъпил към възстановяване на запазената част, като е съобразил по реда на чл. 34 ЗН избора на заветницата в каква поредност да се извърши намаляването на отделните завещателни разпореждания. Първо е намалил завещанието на движимите вещи на стойност 3047лв., след това – завещанието на ид. част на трите имота в [населено място] на стойност 50550лв.; после - на ид. част от вилната сграда в Б. на стойност 175 000лв и на последно място – на 34038/266300 ид. ч. от имота в С.. E. с това е пристъпил към разсъждения по чл. 36, ал. 1 ЗН - приел е, че стойността на завещаните имоти надхвърля с повече от разполагаемата част, поради което те следва да бъдат върнати изцяло в наследството, като е постановил и съответен диспозитив в този смисъл, както и диспозитив за възмездяване на заветницата с пари, изчислени от първоинстанционния съд в размер на 102 190лв. По иска с правно основание чл. 37 ЗН е отменил извършената от заветницата продажба на имота в [населено място] до размер на 34038/266300 ид. части.

Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е подадена само от ищеца И. З.. Той е обжалвал решението по чл. 30 ЗН с оплаквания, че след като имотът в [населено място] е върнат изцяло в наследството, то и завещателното разпореждане по отношение на този имот следва да бъде отменено изцяло, а не само за сумата 34038 лв. Решението по чл. 37 ЗН е обжалвано със същите оплаквания, като е поискано продажбата на имота в С. да бъде отменена изцяло, а не само за идеална част.

С обжалваното в настоящото производство решение №3364/13.05.14г. по гр. д.№10063/13г. на СГС въззивният съд е приел, че сумата, която не достига за попълване на запазената част на ищеца от имота в [населено място] не е 34038лв., а 34045, 50лв., поради което е намалил завещателното разпореждане за този имот с още 7, 50 лв. Проверил е и сумата, която ищецът дължи на ответницата В. Д. на основание чл. 36, ал. 1 ЗН поради връщане на всички завещани имоти в наследството и е приел, че тя е не 102 190лв., колкото е присъдил районният съд, а 179 843лв., поради което е присъдил разликата от 77 653лв. Намерил е, че постановеният диспозитив по чл. 37 ЗН не съответства на решението по чл. 30, ал. 1 ЗН, с което имотът в С. се връща изцяло в наследството и е отстранил това несъответствие, като е отменил изцяло продажбата на имота. Отменил е първоинстанционното решение и в частта, с която И. З. е осъден да заплати на ответницата Л. Н. сума в размер на 34038лв., като е приел, че той няма задължения към това лице.

Касационна жалба срещу въззивното решение, в частта, с която завещателното разпореждане за имота в [населено място] е намалено с още 7, 50лв. и на ответницата е присъдена допълнително сумата от 77 653лв. на основание чл. 36, ал. 1 ЗН, е подадена от ищеца. Той счита, че въззивният съд е излязъл извън предмета на жалбата, с която е сезиран. Не е имало въззивна жалба срещу първоинстанционното решение по чл. 30, ал. 1 ЗН, а само жалба срещу диспозитива, с който в дробна част е намалено завещателното разпореждане за имота в С., като противоречащ на диспозитива по чл. 36, ал. 1 ЗН, с който същият имот е върнат изцяло в наследството. Въззивният съд не е отстранил противоречието между двата диспозитива, а само е завишил със 7, 50лв. посочената от първоинстанционния съд сума от 34 038лв., без да е имало искане за подобна корекция. Решението на районния съд по чл. 36, ал. 1 ЗН, с което имотът в С. е върнат изцяло в наследството, е влязло в сила като необжалвано и затова недопустимо въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който вече е разрешен със сила на пресъдено нещо, като е пререшил част от този спор. Ответницата В. Д. не е обжалвала сумата, която районният съд и е присъдил по реда на чл. 36, ал. 1 ЗН, затова и въззивният съд не е имал основание да завишава тази сума с решението си. В тази част решението на втората инстанция е процесуално недопустимо.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния материалноправен въпрос:

Когато претенцията по чл. 30, ал. 1 ЗН на наследника с право на запазена част е уважена, след като по реда на чл. 31 ЗН е определен размерът на запазената и разполагаемата част в наследството, и когато въз основа на всичко това съдът е приложил разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗН, постановявайки всички имоти да се върнат изцяло в наследството, от материалноправногледна точка възможно ли е едновременно с това атакуваното завещателно разпореждане да бъде намалено по реда на чл. 32, вр. чл. 34 ЗН само спрямо един от недвижимите имоти, предмет на завета.

Жалбоподателят счита, че съвместното прилагане на текстовете на чл. 32-34 и чл. 36, ал. 1 ЗН не само е невъзможно, но и в пълно противоречие със смисъла на закона, предвид последиците, които настъпват в правната сфера както на заветника, така и на наследника с право на запазена част.

Освен това жалбоподателят иска допускане на касационно обжалване поради това, че въззивното решение в обжалваната част е процесуално недопустимо. Позовава се на т. 1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и ТР №1/09.12.13г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът в производството В. И. Д. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането и до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Материалноправният въпрос се свежда до това дали е възможно възстановяването на запазената част от наследството да се извърши чрез съвместното прилагане на способите по чл. 32-34 и чл. 36 ЗН. Въпросът е определящ за изхода на делото и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по процесуалния въпрос за допустимостта на въззивното решение. Въззивният съд не се е произнасял по въпроси, излизащи извън предмета на въззивната жалба. Искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е един, като в разпоредбите на чл. 32 – чл. 36 ЗН са дадени правила за начина на уважаването му при различните хипотези, които биха могли да възникнат с оглед обстоятелствата по различните дела. Не съществува отделен иск по чл. 36 ЗН. След като е бил сезиран с жалба срещу решението на първата инстанция по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, въззивният съд е имал правомощието да разгледа тази жалба и да направи свои изводи относно начините на възстановяване на запазената част и дължимото парично уравнение, като решението му по тези въпроси е в рамките на жалбата и не е недопустимо. Неговата правилност следва да бъде проверена след допускане на касационното обжалване.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на решение №3364/13.05.14г. по гр. д.№10063/2013г. на Софийски градски съд в обжалваната част по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.

УКАЗВА

на жалбоподателя да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса от 50лв. по сметка на ВКС, в противен случай жалбата ще бъде върната.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: