О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 29

София, 16.01.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр. д. № 5242/2014г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [община], представлявана от кмета на общината Р. Я., чрез процесуалния представител на жалбоподателя адв. М. Х., против решение № 251 от 25.04.2014 г. по в. гр. д. № 201/2014 г. на Окръжен съд - Перник. С него е потвърдено решение № 679 от 01.07.2013 г. по гр. д. № 1877/2013 г. на Пернишкия районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от [община] против [фирма] иск за установяване, че на основание § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на ЗМСМА ищецът е собственик на недвижим имот - трафопост “Барите”, находящ се в [населено място],[жк], представляващ съвкупност от сграда на един етаж с идентификатор 55871.515.112.1 със застроена площ 73 кв. м и енергийно съоръжение. В касационната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.

Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал няколко правни въпроса, за които твърди, че са обусловили изхода на спора и са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и съответно са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

В писмен отговор на касационната жалба...