Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба на

ТД [фирма],

[населено място] против въззивното определение на Пловдивския окръжен съд № 2986/27.10.2014 год., по ч. гр. д.№ 2979/2014 год., с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 02.09.2014 год. на съдията по вписванията при АВ-СВ [населено място], обективиращо отказ за вписване прекратяването на договор за наем на земеделска земя с нот. заверка на подписите от 10.02.2011 год., вписан като акт № 132, т. 6, от 211 год. на СВ [населено място].

С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.

В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към които чл. 274, ал. 3 ГПК препраща, касаторът се позовава на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право: „

Налице ли е основание да се счита прекратен договор за аренда на осн. чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗАЗ, когато страните по взаимно съгласие са прогласили неговата нищожност писмено с нотариална заверка на подписите.?

”

Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК, намира:

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдил, като основан на закона, отказа на съдията по вписванията при АВ-СВ [населено място] решаващият Пловдивски окръжен съд се е позовал на императивната разпоредба на чл. 2 от Правилника за вписванията и характера обстоятелство, заявено за вписване от частния жалбоподател.

Изложени са съображения, че дори и сключеният между страните ненаименован договор за наем от 10.02.2011 год., който с оглед предмета и формата му да е такъв за аренда на земеделска земя, да е бил вписан по надлежния ред, то доколкото нито едностранното му прекратяване, поради неизпълнение, предвидено в чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ, във вр. с чл. 28 ЗАЗ и чл. 87, ал. 2 ЗЗД, нито приемането му от съконтрахентите за нищожен са волеизявления които, съгласно чл. 569, т. 5 ГПК подлежат на вписване, то законосъобразно съдията по вписванията е оставил без уважение депозираната от страната молба в тази насока.

Решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват да се приеме, че поставеният от касатора правен въпрос е релевантен за изхода на делото и обосновава общата главна предпоставка за допускане на касационно обжалване.

Недоказан по отношение на същия се явява визираният критерий за селекция по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В задължителната си за съдилищата в страната практика, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и обективирана в служебно известните на настоящия съдебен състав определения: № 311 от 24.04.2013 год., по ч. т. д. № 1880/2013 год. на І т. о., № 424/05.07.2012 год. по ч. т.д.№ 316/ 2012 год. на Іт. о., № 823/02.12.2013 год.,№ 791 от 17.12.2014 год., по ч. т. д.№ 2319/2014 год. и др., ВКС последователно е поддържал разбирането, възпроизведено и в обжалвания съдебен акт, че по силата на чл. 2 от Правилна за вписванията вписването в имотния регистър е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи. Поради това и с оглед така въведеното от законодателя правило, то на вписване подлежи юридическия факт на прекратяване на аренден договор за земеделска земя с едностранно предизвестие, но единствено в хипотезата на чл. 27, т. 4 ЗАЗ, във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗАЗ, т. е. при прекратяване на безсрочен договор, какъвто безспорно не е разглежданият случай - на развалянето с едностенно предизвестие, поради неизпълнение на срочен аренден договор, респ. на преустановяването му за в бъдеще, поради договорена между съконтрахентите негова нищожност. Отделен в тази вр. е въпросът, че липсва и законова възможност, извън предвидения от законодателя исков ред и основания, страните сами да прогласят нищожността на сключен помежду им двустранен договор и да приравнят по този начин произтичащите от нищожността правни последици с тези на прекратяване на договора, които са съвсем различни.

Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския окръжен съд № 2986/27.10.2014 год., по ч. гр. д.№ 2979/2014 год., по описа на с. с..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: