Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ГПК.

В. Д. С. - Консулиева е подала касационна жалба срещу решение № 381 от 6. 07.2011 г. на Окръжен съд, [населено място], Гражданска отделение постановено по гр. д. № 399 от 2011 г. с което е оставено в сила решение № 70, т. 04, стр. 94 от 11.04.2011 г. по гр. д. № 5376 от 2010 г. Районен съд, [населено място]. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебният акт, представляващи нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК.

С изложението по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

което е представено към жалбата, В. Д. С. - К. поставя следният въпрос:лицето, което е осиновило безстопанствено животно от приют при спазване на изискванията на чл. 47, ал. 2 и чл. 45 т. 5 от Закона за защита на животните и чл. 174 от Закона за ветринарно медицинска дейност става ли негов собственик и издаденият от ветиринарният лекар паспорт доказва ли това право на собственост.

Ответника “Г.” е представило отговор, в които подържа недопустимост на касационното обжалване предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК като посочва, че цената на иска е под 5 000 лв. Допълнително навежда и доводи за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима защото касае иск, за който в чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК не се определя цена, а тя е следвало да бъде посочена при условията на чл. 69, ал. 2 ГПК, което не е сторено, поради което не може да се приложи разпоредбата на чл..280, ал. 2 ГПК отм.,

Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че касираното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставеният въпрос, който не е от съществено значение за крайния изход по делото.

Окръжен съд [населено място] е споделили изводите на първостепенният съд и е оставил в сила решението с което е отхвърлен иска за ревандикация предявен от касаторката срещу С. с обществено полезна дейност “Г.” защото е намерил, че не е доказан фактическият състав на иска. На първо място е посочил, че ищцата не е установила по категоричен начин правото си на собственост върху кучето М.. В мотивите към решението е посочено, че кучетата са движими вещи и като такива няма определена форма за установяване правото им на собственост, поради което доказването му следва да стане с всички доказателствени средства. В настоящия случай е установено, че кучето е било безстопанствено и е предадено на касаторката с протокол от 30.03.2010 г. в качеството й на представител на С. с нестопанска цел “Г.”, [населено място].

В. Д. С. – К. е преговаряла с ответника в лицето на неговия председател Г. Д. за лечение на пострадалото животно в чужбина - Германия чрез немската организация “Г”. Тази организация макар и със същото название като ответника е друг правен субект, С. “ГБПЖ”, действащо на територията на Германия и друг път е осъществявало лечение на животните, като практиката е излекуваните животни да бъдат осиновявани в Германия. В момента кучето М. е излекувано и се отглежда от немската гражданка Л, т. е. фактическата власт върху животното не се осъществява от ответгника. В мотивите е посочено, че издаването на паспорт по реда на чл. 139 от ЗВМД вр. с чл. 122 от ППЗВМД и чип са мерки насочени към идентификация на кучето

във връзка със създаденият административно регистрационен режим. При преценка на правото на собственост на ищцата –касатор съдът се е съобразил и с останалите събрани по делото доказателства и е възприел извода, че паспорта е бил изготвен с оглед извеждането на кумчето извън страната, а не за документиране на правото на собственост.

Настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставеният в жалбата въпрос, тъй като той не е определящ за крайния резултат по делото. Основно не се поставят въпроси касаещи факултативното касационно обжалване, а се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт. Основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение са различни от общите основания за неговата неправилност каквито всъщност се навеждат в настоящото изложение на касаторката. Това е така, защото проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. В настоящия случай в изложението са поставени въпроси, които са касационни оплаквания, но не и основания за допускане на касационно обжалване.

Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая не са налице хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК тъй като по изразеното в решението становище не съществуват противоречия.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на

решение № 381 от 6. 07.2011 г. на Окръжен съд, [населено място], Гражданска отделение постановено по гр. д. № 399 от 2011 г. по касационната жалба на В. Д. С. - К. при условията на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

`ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: