О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 273

София, 19.07.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията

ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. дело № 7/2012 год.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на М. Д. С. и К. Д. Д.,чрез адв. В.Б. и на А. Б. Г.,чрез адв.Н.Д. срещу решение от 09.05.2011 г. по гр. д. Nо 2974/09 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 21.03.2000 год. по гр. д. № 3856/1992 год. на Софийски районен съд, поправено с решение от 19.12.2008 год.,в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 7 ЗВСОНИ,поради нарушение на чл. 11 от НПЖДЖФПНС,поради използване от А. Г. на служебно и партийно положение и поради нарушение на благоустройствените закони и по чл. 108 ЗС и са уважени исковете по чл. 7 ЗВСОНИ и чл. 108 ЗС.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, при проверка на допустимостта на касационната жалба констатира следното:

Предявените обективно и субективно съединени иска са вещни искове и са оценяеми. Поради това и съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК,аналогична на чл. 55, ал. 1, б.”б”ГПК/отм. но действал към датата на предявяване на иска – 29.09.1992 год./ цената на иска се определя от данъчната оценка на вещното право, което се защитава.В настоящия случай липсват доказателства за цената на предявените искове.

Съгласно чл. 285 и чл. 286, ал. 1 ГПК задължение на въззивния съд е...