Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. В. ЧЛЕНОВЕ: Х. Б. В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията В. Н. по административно дело № 131 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Р. Т. от [населено място], чрез адв. В. Т. против решение № 211/29.11.2021 г. по адм. дело № 229/2021 г. на Административен съд - Ямбол. С посочените в жалбата пороци се въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение. Претендират се съдебни разноски.

Ответникът по делото директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Ямбол, чрез старши юрисконсулт А. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, Административен съд Ямбол е отхвърлил жалбата на Р. Т. против решение № 2153-28-85/23.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ Ямбол с което е била оставена без уважение жалбата й с вх. № 1012-28-169/12.07.2021 г. против разпореждане № 2113-28-266#6/11.06.2021 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Ямбол, с което е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и са присъдени разноски. Съдът е приел, че административният орган неправилно не е зачел един от спорните периоди, а именно времето на майчинство за второ дете, възлизащо на 01 година и 02 месеца /периодът от [заличен текст] до [заличен текст]/, но другият спорен период законосъобразно не е зачетен като действителен осигурителен стаж времето на получавано обезщетение за безработица с продължителност 06 месеца и 27 дни/ 15.05.1993 г. до 12.12.1993 г./. Мотивите на съда са, че макар да се зачита за осигурителен стаж по силата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО, този период/ стаж не следва да се приравнява на действителен осигурителен стаж и правилно административният орган е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО. Решението е правилно.

От фактическа страна е установено, че със заявление № 2113-28-266/07.04.2021 г. Р. Т. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от ОКСО, като в заявлението са били приложени следните документи: Удостоверение № 223/19.10.2020 г., издадено от Светлина АД, Удостоверение № РД-19-05-153/30.10.2020 г., издадено от Топливо АД, Удостоверения № 5507-28-116 и № 5507-28-117 от 30.03.2021 г., издадени от НОИ Ямбол, Удостоверение № 79/23.03.1992 г., издадено от Гледките ООД и решение с което е отбелязано, че трудовата книжка на лицето е изгубена. Пенсионният орган с писмо изх. № 2113-28-266#2/14.04.2021 г. е поискал от Р. Т. да представи документ свързан с осигурителен стаж и осигурителен доход от ДБТ Ямбол за периода от 15.04.1993 г. до 15.12.1993 г. Било е входирано писмо № 2113-28-266#3/27.04.2021 г. по описа на ТП на НОИ Ямбол с което на Р. Т. е удостоверен осигурителен стаж, изчислен по реда на чл. 38 и чл. 39 от Наредба за пенсиите и осигурителен стаж /НПОС/ за времето от 15.05.1993 г. до 12.12.1993 г. Също така са били приобщени и Удостоверение за раждане, издадено въз основа за акт за раждане № 967/[заличен текст] Въз основа на събраните писмени доказателства ръководителят на ПО при ТП на НОИ Ямбол е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, като е приел, че лицето не отговаря на визираните в правната норма основания, тъй като няма изискуемия действителен осигурителен стаж. Недоволна от резултата, Р. Т. е подала жалба срещу разпореждане № 2113-28-266#6/11.06.2021 г. като горестоящият административен орган директорът на ТП на НОИ Ямбол е постановил решение, с което потвърждава обжалваното разпореждане и отхвърля жалбата на адресата на акта като неоснователна.

Правилен е изводът на съда по първия спорен по делото въпрос че времето, през което жалбоподателката е била неработеща майка се счита за действителен осигурителен стаж. Съобразявайки приложените към административната преписка удостоверения за раждане на деца, първото от които на [заличен текст], а второто на [заличен текст], съдът обосновано е приел, че по отношение на раждането на второто дете са приложими действалите разпоредби до 31.12.1999 г. при определяне периода и действителността на стажа. Правилно е преценено от съда, че приложимата материалноправна разпоредба за процесния период е нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите /ППЗП, отм./, според която за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите /ЗП, отм./ се зачита и времето, прекарано в законоустановения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Относима в случая е била и действащата към този период Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. /отм./, според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП. С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., релевантно към спора, времето за бременност /45 дни преди раждането/, раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. И според действащата уредба законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, при общественото осигуряване при майчинство, включително и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО.

Относно втория спорен период - за да отговаря на условията на материалноправната норма на чл.68, ал.3 от КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за лицето следва да са налице кумулативно две изисквания - да е навършило изискуемата от закона възраст и да има признат най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Липсата на което и да е от тези две изисквания препятства възникването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Безспорно е установено, че Р. Т. към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия на 07.04.2021г. е навършила [възраст], с оглед на което за нея е било налице условието за достигната и изискуема от закона възраст. Второто кумулативно изискване обаче, предвидено в нормата на чл.68, ал.3 от КСО, наличието на най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, не е изпълнено. Действителният стаж се определя с разпоредбата на 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, според която това е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Действителният осигурителен стаж е изрично и изчерпателно дефиниран в 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и неговата регламентация го разграничава от общия осигурителен стаж. Общият осигурителен стаж представлява по-обширен и всеобхватен стаж от действителния, който от своя страна е по-конкретен и в него може да се включва част от общия такъв, но само този, който е изброен и се съдържа в легалното определение за действителен осигурителен стаж. Разглежданият период не може да се счита за действителен стаж и не попада в съдържанието на понятието действителен стаж съгласно 1, т.12 от ДР на КСО. Верни са изводите на съда, че с разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО законодателят е приравнил времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица на осигурителен стаж единствено за целите на придобиване правото на пенсия по смисъла на чл.68, ал.1 от КСО, но не и с оглед изискването за действителен стаж. По този начин периодът, в който едно лице е безработно и получава обезщетение за това, не представлява действителен стаж, макар да се зачита за осигурителен стаж по силата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО.

Несъмнено Р. Т. е навършила необходимата възраст, но не притежава минимално изискуемия осигурителен стаж. Отсъствието на тази законова материалноправна предпоставка е пречка за възникване на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил законосъобразно и обосновано съдебно решение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от ответната страна следва да бъде уважена. На основание чл. 143 ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 211/29.11.2021 г. по адм. дело № 229/2021 г. на Административен съд Ямбол.

ОСЪЖДА Р. Т. от [населено място], община Тунджа, област Ямбол, [ЕГН] да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Ямбол юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА