Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 32 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 633 /2011 на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 6024 от 20.12.2010 г. по гр. д. № 3415 от 2008 г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2”б” въззивен състав, с което е оставено в сила решението от 13.03.2006 г. на Софийски районен съд, Гражданска колегия, 32 състав, постановено по гр. д. № 9080 по описа за 2005 г. и е отхвърлен иска му по чл. 108 ГПК срещу Столична община за ПИ с пл.№. ...... с площ от около 700 кв. м. по плана на [населено място], м. “В.”. Касационното обжалване е допуснато по жалбата на [фирма] при условията на чл. 280, ал. 1, 1 и т. 2 ГПК по следните въпроси:

- допустимо ли е произнасяне по иск по чл. 108 ЗС по нередовна искова молба при която имота е индивидуализиран като кадастрална основа, а не като дворищно регулационен парцел;

-по процесуалния въпрос за недопустимото разширяване обема на произнасяне от въззивната инстанция при условията на чл. 218 з ГПК отм. както и по

- процесуалните въпроси за обсъждането на доказателствата в съответствие с изискването на чл. 188, ал. 1 ГПК отм. и

- по доказателствената сила на констативния нотариален акт.

О. С. община в съдебно заседание оспорва депозираната касационна жалба и подържа изводите направени във въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени

доводите на страните и данните по делото приема следното:

Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл. 283 ГПК.

Касираното решение е постановено след отменително решение № 1272/08 от 27.10.2008 г. по гр. д. № 5458 от 2007 г. на ВКС, П. отделение, с което са дадени указания по повдигнати процесуални въпроси.

Разгледана по същество жалбата е основателна и решението е неправилно.

В. съд обосновано е приел, че предявеният иск е допустим, тъй като са налице положителните процесуални предпоставки – правоспособност и дееспособност на ищците, правен интерес от предявяването на иск и отсъстват отрицателните процесуални предпоставки - да не е налице сила на пресъдено нещо по спора и др. Индивидуализацията на обекта на ревандикацията би имала значение за редовността на исковата молба съобразно изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, т. е. относима е към субстанциране на спорното материално право и към редовността на исковата молба. Изискването за индивидуализация на имота по последните регулационни данни не е самоцелно а е насочено към отстраняване на грешки досежно имота, предмет на иска. В настоящия случай касатора ищец е индивидуализирал обекта на спора. По отношение индивидуализацията на обекта е изслушано и заключението на в. л. П..

При постановяването на решението СГС се е съобразил с Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС като е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност.

Материално правните изводи на въззивният съд обаче са необосновани и са в противоречие с материалния закон и създадената трайна съдебна практика по приложението на чл. 17а ЗППДОБ отм.,

При постановяването на решението съдът е изяснил следната фактическа обстановка:

“Б.

- З. Г. К.” АД се легитимира като собственик с констативен нотариален акт №. ...., т......, рег. №. .... от. .... г. за сгради и терен с площ от. .... кв. м., заснети като уедрен парцел. ..., кв..... по плана на [населено място], м. “В.”. В рамките на този имот е включен и спорния ПИ №. ... с площ от. .... кв. м., който е бил заснет с този номер през. .... г. в к. л...... по кад. план на м. “И.- В.”. Нотариалният акт е бил оспорен и по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК е следвало да се докаже неговата истинност, което настоящия състав намира, че е сторено. Било е изслушано първоначалното и допълнително заключение на в. л. П. С. П., които са възприети от съда. Спорният имот е бил образуван от части от два имота им. пл. №. .. и им. пл. №. ...., заснети по кад. план от. .... г. Тези два имота са отчуждени от физически лица, които са били обезщетени. По делото са представени и отчуждителните преписки, включващи и оценителни протоколи. Следователно имотите са постъпили в патримониума на държавата на законно основание. Отчуждаването е било осъществено за предвиденото мероприятие “електротехническа промишленост “ в кв..... “В.- И.”, [населено място], За тези имоти са били съставени три акта за държавна собственост №. .... от. ..... г. ; №. ..... от. ..... г. и №...... от. ..... г. Отчужденият терен е предназначен за нуждите на предприятията от електротехническата промишленост, в конкретност ДИП”Л.”, чийто правоприемник е ищеца. Земята и сградите, които са били държавна собственост са били предадени на “Б. “ в оперативно управление. По силата на Р. №...... от. ....... г. “Б.” е преобразувана в АД с държавно имущество [фирма]. По силата на чл. 17а ЗППДОБ с внасянето на този терен в капитала на преобразуваното дружество правото на държавна собственост се трансформира в право на корпоративна собственост.

Правното основание за придобиването на собствеността ищеца сочи в разпоредбата на чл. 17а, ЗППДОБ отм., Установяването на правото на собственост от търговското дружество по този ред предпоставя да се установят елементите на фактическият състав на текста, както следва: да съществува право на собственост от страна на държавата по отношение на спорното имущество, това имущество да е предоставено в оперативно управление на държавното предприятие към момента на преобразуването му в търговско дружество; да е включено в баланса на новообразуваното дружество в съответствието с акта на преобразуването му /т. е. в този акт следва да не е предвидено друго по отношение на включването на имуществото в капитала на новообразуваното еднолично търговско дружество/. Посочените юридически факти следва да кумулативно налични. Законът не поставя никакви други изисквания за валидното осъществяване на вещната транслация. Поради това с установяването на изброените факти следва да се счита, че правото на собственост е преминало в патримониума на търговското дружество и то се легитимира като негов собственик. В този смисъл е постановено решение по реда на чл. 290 ГПК Решение №. ... от 6.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 886/2009 г., което съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд е задължително за съдилищата. В настоящето производство изброените по-горе елементи от фактическият състав на придобиването на правото на собственост по този начин са установени по безсъмнен начин. О. С. община осъществява фактическо държане на вещта чрез трето лице, в който смисъл е и сключеният договор за отдаване под наем на имота, който е представен по делото.

Настоящият състав на ВКС намира, че предявеният ревандикационен иск е основателен, тъй като са налице елементите на фактическият състав: ищеца-касатор е съсобственик на имота и това абсолютно вещно право е установено по реда на пълното и главно доказване, В този смисъл крайният извод по решението е неправилен и същото следва да се отмени като се уважи предявеният иск.

О. С. община дължи направените разноски в тази инстанция в размер на 1 219, 50 лв. за които са представени вносни бележки.

По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА

решение № 6024 от 20.12.2010 г. по гр. д. № 3415 от 2008 г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2”б” въззивен състав

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Столична община

на основание чл. 108 ЗС да възстанови собствеността и предаде владението

на [фирма] на ПИ с пл.№....... с площ от около. ..... кв. м. по плана на [населено място], м. “В.”.

ОСЪЖДА

Столична община да заплати на

[фирма]

разноски в размер на 1 219, 50 лв. / хиляда и двеста и деветнадесет лв. и петдесет ст./.

РЕШЕНИЕТО

е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: