О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 18

София, 14.01.2011 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Г. ч. гр. д.№467 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

С определение №2533 от 11.08.10г. по ч. гр. д.№1581/10г. на Варненския окръжен съд е потвърдено определение №10365 от 07.07.2010г. по гр. д.№7715/10г. на Варненския районен съд, с което производството по предявения отрицателен установителен иск е прекратено като недопустимо.

Въззивният съд е приел, че след като ищците са изкупили по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ само предвидените по закон 600 кв. м. от предоставения им за ползване имот, те нямат правен интерес да отричат правата на бившите собственици, признати с решение от 26.01.2000г. на ОСЗ В., за разликата от 545 кв. м., обособени в отделен имот, тъй като с установителния иск могат да се бранят само съществуващи, а не бъдещи права.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищците Н. Е. и М. Е.. Те считат, че правният им интерес от предявения иск се обосновава с възможността да изкупят спорната част от 545 кв. м. по реда на §4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Имало противоречива практика по въпросите: допустим ли е отрицателен установителен иск, когато ищците не са собственици на процесния имот, но имат евентуален /бъдещ/ правен интерес от водене на делото и дали е допустим такъв иск при извънсъдебно оспорване на правата на ищците....