Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ: П. Ж. К. С. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 241 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив срещу решение № 2085/05.11.2021 г., постановено по адм. д. № 709/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен ревизионен акт № Р-16001620001784-091-001/07.12.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, в частта, в която е потвърден и изменен с решение № 133/23.02.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, с която са определени допълнително дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 2 841, 07 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 326, 78 лв.; за 2016 г. в размер на 3 100, 61 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 134, 40 лв. и допълнително определени вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице: за 2015 г. ДОО в размер на 4 264, 08 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 992, 51 лв.; ЗО в размер на 2 092, 80 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 977, 92 лв. и ДЗПО УПФ в размер на 1 308 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 611, 20 лв. и за 2016 г. ДОО в размер на 4 264, 08 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 560, 07 лв.; ЗО в размер на 2 092, 80 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 765, 68 лв.; ДЗПО УПФ в размер на 1 308 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 478, 55 лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна И. К. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Ревизионно производство, в което е издаден ревизионния акт е повторно такова, след като с решение № 115 от 10.03.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив е отменен издаденият ревизионен акт № Р-16001619002626-091-001/13.12.2019 г. и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК преписката е върната на органа по приходите, възложил ревизията, за издаване на нов ревизионен акт. Повторното ревизионно производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия № Р - 16001620001784-020-001/23.03.2020 г., издадена от началник сектор в ТД на НАП гр. Пловдив, с която е възложено извършване на ревизия на И. К. с обхват установяване на данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014 г. 31.12.2016 г. и вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО УПФ за самоосигуряващо се лице за същия период. С последващи заповеди за изменение и допълнение на заповедта за възлагане на ревизия - № Р-16001620001784-020-002/16.07.2020 г. и ЗИЗВР № Р-16001620001784-020-003/20.08.2020 г. е определен краен срок на ревизията, съответно до 21.08.2020 г. и до 21.09.2020 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на данъчните задължения на И. К., и на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на лицето е било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Изготвен е ревизионен доклад № Р-1600162001784-092-001/29.09.2020 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-16001620001784-091-001/07.12.2020 г., с който на И. К. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 5762, 45 лв. главница и 2692, 67 лв. лихва; за 2016 г. - в размер на 3100, 61 лв. главница и 1134, 40 лв. лихва, задължения за вноски за ДОО за 2015 г. в размер на 4264, 08 лв. главница и 1 530, 24 лв. лихва; за 2016 г. в размер на 3 834, 32 лв. главница и 1995, 51 лв. лихва задължения за вноски за ЗО за: 2015 г. в размер на 2092, 80 лв. главница и 977, 92 лв. лихва; за 2016 г. в размер на 2092, 80 лв. главница и 765, 68 лв. лихва; задължения за вноски за ДЗПО-УПФ за: 2015 г. в размер на 1308 лв. главница и 611, 20 лв. лихва; за 2016 г. в размер на 1308 лв. главница и 478, 55 лв. лихва. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение № 133/23.02.2021 г. е потвърдил ревизионния акт в частта му, с която са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. - в размер на 3100, 61 лв. главница и 1134, 40 лв. лихва, задължения за вноски за ДОО за 2015 г. в размер на 4264, 08 лв. главница и 1 530, 24 лв. лихва; за 2016 г. в размер на 3 834, 32 лв. главница и 1995, 51 лв. лихва задължения за вноски за ЗО за: 2015 г. в размер на 2092, 80 лв. главница и 977, 92 лв. лихва; за 2016 г. в размер на 2092, 80 лв. главница и 765, 68 лв. лихва; задължения за вноски за ДЗПО-УПФ за: 2015 г. в размер на 1308 лв. главница и 611, 20 лв. лихва; за 2016 г. в размер на 1308 лв. главница и 478, 55 лв. лихва, и е изменил ревизионния акт в частта ма, в която допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. от главница в размер на 5762, 45 лв. на главница в размер на 2841, 07 лв. и от лихва в размер на 2692, 67 лв. на лихва в размер на 1326, 78 лв. В хода на ревизионното производство е установено, че за периода от 01.01.2014 г. 31.12.2016 г. не са подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които са декларирани доходи от различни източници. И. К. е сключил граждански брак с И. К., на която също е извършена ревизия, приключила с издаването на ревизионен акт № Р-16001620001783-091-001/07.12.2020 г., който, е предмет на съдебно обжалване, като е образувано адм. дело № 710 от 2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. Установено е, че И. К. притежава 52% от дяловете на ЕКОФРУТ ИНВЕСТ ООД и е управител на дружеството и едноличен собственик на капитала на ИВАСО ЕООД. При проверката, предхождаща ревизията, са констатирани превишения на разходите над доходите с установен източник за 2015 г. в размер на 16 744, 24 лв., за 2016 г. в размер на 3 429, 87 лв. и за 2017 г. в размер на 49 237, 23 лв. На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизионното производство, на И. К. е връчено искане за представяне на доказателства и писмени обяснения от задължено лице, с което са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите му, както и направените разходи за издръжка на лицето, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и др., за ревизирания период. Декларирано е, че към 01.01.2014 г. И. К. и съпругата му И. К. са разполагали с парични средства в брой в размер на 150 000 лв. 160 000 лв. спестявания от реализирани доходи през 2004 г. и 2005 г. от дейност като земеделски производител и застрахователен агент. Не се спори, че са закупувани недвижими имоти и моторни превозни средства, но според И. К. разходът за придобиване на недвижим имот апартамент в гр. Пловдив е направен изцяло от покойния му баща през 2008 г., а разходът за закупуване на апартамент през 2014 г. от Билдинг корект 1 ЕООД изцяло от майка му. По отношение на останалите извършени покупки и вноски на парични средства в капитала на дружествата Екофрут инвест ООД и Ивасо ЕООД се твърди, че паричните средства са от доходи с установен източник наследство от баща му, починал през 2015 г., който е реализирал доходи в значителен размер, включително от дейност като едноличен търговец и продажба на съсобствени недвижими имоти в гр. Асеновград. Органите по приходите са приели, че не са доказани твърденията на И. К. за парични средства в брой към 01.01.2014 г. в твърдяния размер от 150 000 лв. 160 000 лв., тъй като е налице единствено деклариране на доходи в значителни размери в ГДД за 2004 г. и 2005 г., когато са необлагаеми, без да са представени каквито и да било доказателства за извършени разходи във връзка с производството на земеделска продукция и последващата й продажба на клиенти. По отношение на твърденията за заплащане на стойността на недвижимия имот в гр. Пловдив от бащата на И. К., е посочено, че в разходната част на паричния поток са включени единствено внесените от И. К. суми, съгласно 2 броя фактури, издадени през 2008 г., в които той е посочен като получател. По отношение на недвижимите имоти, закупени от Билдинг корект 1 ЕООД е посочено, че дружеството е сключило предварителен договор за строителство на 2 бр. апартаменти именно с И. К. и на него, като получател, са издадени фактури за извършените по банков път авансови вноски. След извършен анализ на наличната документация в архива и информационната система на ТД на НАП Пловдив, събраните в хода на ревизията доказателства и получената информация от изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ и други, подробно описани в ревизионния доклад, органите по приходите са приели, че И. К. не е разполагал с декларираните парични средства към 01.01.2014 г., тъй като за периода от 2004 г. до 2013 г. са извършени покупки на апартамент, на 3 броя моторни превозни средства, на други стоки и услуги и са налице разходи за живот и издръжка по НСИ. Установено е несъответствие на извършените разходи с получените доходи за ревизираните данъчни периоди наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, според която декларираните и/ли получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което води до определяне на данъчните основи за посочения период по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При съобразяване на това обстоятелство, на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, на И. К. е връчено уведомление, с което е уведомен, че при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което основата за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Въз основа на събраните доказателства, органите по приходите са приели, че към 01.01.2014 г. И. К. разполага с налични парични средства в брой с доказан произход в размер на 25 953, 53 лв., които представляват 1/2 от сумата от 51 907, 06 лв., съответно налични парични средства по банкови сметки в размер на 4 176, 74 лв. Сумата в размер на 51 907, 06 лв. е получена като сбор от получени парични средства в брой от покойния му баща Н. К. в общ размер на 41 982 лв., съгласно разходни касови ордери, издадени през 2011 г., 2012 г. и 2013 г. и сумата в размер на 9 925, 06 лв., представляваща остатък от банков кредит, отпуснат на 30.01.2012 г. При включване в разходната част на паричния поток на сумата в размер на 30 120 лв., представляваща разход за покупка на недвижимо имущество от Билдинг корект 1 ЕООД, заплатена по банков път на 12.01.2014 г. и липса на спор по отношение на останалите постъпления и разходи през годината, е изчислено превишение на доходите на извършените разходи в размер на 6 250, 77 лв. Тъй като при ревизията на съпругата И. К. е установен недостиг на парични средства за 2014 г. в размер на 3 260, 26 лв., същият е компенсиран с наличните парични средства при И. К. към 31.12.2014 г. и е изчислен размер на паричните средства в брой към 01.01.2015 г. от 2 990, 51 лв. При обжалването по административен ред, горестоящият административен орган е извършил преизчисление на началното салдо на парични средства за периода до 01.01.2015 г., като приел, че не са представени доказателства, че е налице остатък от паричните средства от осъществявана от И. К. дейност като земеделски производител през 2004 г. и 2005 г. Независимо, че са обстоятелства, свързани със значителни по стойност доходи, през годините от 2004 г. до 2013 г. са извършени и покупки на значителна стойност на недвижим имот, 3 броя моторни превозни средства, други покупки и са налице разходи за живот и издръжка по НСИ на обща стойност 71 416, 74 лв. като неправилен е определен подходът на ревизиращия екип за разделяне поравно между двамата съпрузи на сумата в общ размер на 51 907, 06 лв., която следва да се приеме за налични парични средства в брой към 01.01.2014 г. единствено при И. К.. При непроменен размер на приходите и разходите през годината, е изчислен размер на наличните парични средства към 31.12.2014 г. от 32 204, 30 лв. В решението са посочени и аргументи относно включване в разходната част на паричния поток на сумата в размер на 30 120 лв. за покупката на недвижими имоти, тъй като плащанията на авансови вноски са извършени от лична банкова сметка И. К.. При начално салдо на парични средства в брой към 01.01.2015 г. в размер на 32 204, 30 лв. и непроменен размер на постъпленията и разходите на парични средства през годината, посочени в ревизионния доклад, е изчислен размер на недостигащи парични средства от 37 552, 35 лв. Посоченото превишение на разходите над доходите с установен източник е прието за доход с неустановен произход. След приспадане на вноските за ЗОВ авансови и за годишно изравняване, включително определените при ревизията по реда на чл. 124а от ДОПК, е изчислена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 28 410, 75 лв. Върху тази данъчна основа е дължим данък в размер на 2 841, 07 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 326, 78 лв. При приемането за налични парични средства към 01.01.2016 г. в размер на 0 лв. е изчислен доход с неустановен произход за 2016 г. в размер на 40 147, 67 лв. Прието е, че правилно в разходната част на паричния поток са включени разходи за придобиване на недвижимо имущество в общ размер на 74 515, 60 лв. от Вениз 11 ООД и Билдинг корект 1 ЕООД. При приспадане на вноските за ЗОВ, включително тези, определени по реда на чл. 124а от ДОПК в размер на 9 141, 60 лв., се изчислява данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 31 006, 07 лв. Върху тази данъчна основа е дължим данък в размер на 3 100, 60 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 134, 40 лв. В хода на ревизията е установено, че И. К. се е осигурявал като самоосигуряващо се лице, собственик на капитала на Екофрут - инвест ЕООД и Ивасо ЕООД. През периода 2014 г. 2016 г. е внасял авансови вноски за ЗОВ върху минималния размер на месечния осигурителен доход, определен със ЗБДОО, в размер на 420 лв. Вноските за ЗОВ за годишно изравняване са определени върху разликата между максималния годишен размер на осигурителния доход в размер на 31 200 лв. за 2015 г. и 2016 г. и осигурителния доход, за който през всяка една от годините са внесени авансово осигурителни вноски. Горестоящият административен орган е посочил, че недостигът на парични средства за 2015 г., намален на 37 552, 35 лв. надвишава максималния размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО. Ревизиращите органи по приходите са определели облагаемата данъчна основа на ревизираното лице за процесните ревизирани периоди по особения ред, предвиден в разпоредбата на чл. 122 от ДОПК, поради което и на основание разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, са определили окончателния размер на осигурителния доход за тези периоди, съгласно реда на чл. 122 чл. 124а от ДОПК. В тази връзка органите по приходите са приели, че доколкото събраните в хода на ревизионното производство доказателства, не дават основание за противното, то ревизираното лице е извършвало трудова дейност, за която на основание чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Така, ревизиращите органи са определили и следващите се задължения за внасяне на осигурителни вноски на ревизираното лице и прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с бюджета, а именно вноски за Държавното обществено осигуряване на самоосигуряващо се лице; вноски за Здравно осигуряване /ЗО/ на самоосигуряващо се лице, вноски за ДЗПО - УПФ на самоосигуряващо се лице за 2015 г. и 2016 г.: вноски за ДОО за годишно изравняване в размер на по 4 264, 08 лв., ведно с прилежащите лихви; за ДЗПО УПФ за годишно изравняване в размер на по 1 308 лв., ведно с прилежащите лихви и вноски за ЗО в размер на по 2 092, 80 лв., ведно с прилежащите лихви. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност, с решение № 2085/05.11.2021 г., постановено по адм. д. № 709/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, е отменен ревизионен акт № Р-16001620001784-091-001/07.12.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, в частта, в която е потвърден и изменен с решение № 133/23.02.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, с която са определени допълнително дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 2 841, 07 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 326, 78 лв.; за 2016 г. в размер на 3 100, 61 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 134, 40 лв. и допълнително определени вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице: за 2015 г. ДОО в размер на 4 264, 08 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 992, 51 лв.; ЗО в размер на 2 092, 80 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 977, 92 лв. и ДЗПО УПФ в размер на 1 308 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 611, 20 лв. и за 2016 г. ДОО в размер на 4 264, 08 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 560, 07 лв.; ЗО в размер на 2 092, 80 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 765, 68 лв.; ДЗПО УПФ в размер на 1 308 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 478, 55 лв. в хода на съдебното производство са изслушани свидетелски показания, прието е и заключението на съдебно-счетоводна експертиза. В изпълнение на поставената задача, вещото лице е изчислило паричен поток на И. К. и съпругата му И. К. за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2013 г., като е включило в приходната част на И. К. доходите, декларирани в ГДД за 2004 г. и 2005 г., а в разходната част среден разход на лице по НСИ, компенсиран недостиг на И. К., разходи за покупка на жилище и разходи за други покупки, съгласно информационна система VAT 14. При направените изчисления е установен остатък на парични средства при И. К. към 31.12.2013 г. в размер на 7 772, 14 лв., съответно при И. К., изчислени като СИО, в размер на 84 620, 64 лв. Изготвен е паричен поток на И. К. за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. в два варианта, съответно с различен размер на началното салдо на парични средства към 01.01.2014 г. от 51 907, 06 лв. по вариант 1 и от 84 620, 64 лв. по вариант 2. При направените изчисления на дължимите данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г. и прилежащите лихви и вноските за ЗОВ и прилежащите лихви е установено, че се формира данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК единствено за доходи с неустановен произход при вариант 1, когато началното салдо на парични средства към 01.01.2014 г. възлиза на 51 907. 06 лв. При вариант 2, когато началното салдо на парични средства към 01.01.2014 г. възлиза на 84 620, 64 лв. не се формира данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК, съответно не се дължат данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и вноски за ЗОВ, ведно с прилежащите лихви, за 2015 г. и 2016 г.

Съдът е приел обстоятелството на направени възражения по отношение началното салдо на парични средства към 01.01.2014 г. с твърдението, че необосновано не са приети като спестени парични средства с източник доход като земеделски производител през 2004 г. и 2005 г. Съдът е приел за необоснован изводът на ревизиращия екип и на горестоящия административен орган за неналичност на парични средства към 01.01.2014 г. с източник доходи като земеделски производител през 2004 г. и 2005 г. Аргументите на органите по приходите са, че не се касае за реално реализирани доходи от производство на земеделска продукция, а само за декларирани такива на значителна стойност, тъй като към 2004 г. и 2005 г. са били необлагаеми. Изводът е обоснован с непредставяне на доказателства за регистрация на И. К. като земеделски производител за 2004 г. и 2005 г. и непредставяне на конкретни доказателства за извършени разходи във връзка с производството на продукция и реализирани приходи, въз основа на първични счетоводни документи. Съдът е обосновал изводи, че неправилно ревизиращият екип и горестоящият административен орган са приели, че И. К. не разполага с парични средства в брой от доходи с източник производство на земеделска продукция. В хода на проверката и при двете ревизионни производства действително не са представени доказателства за размер на приходите и съответстващите им разходи, но при повторното ревизионно производство не е изпълнено указанието, дадено от горестоящия административен орган при отмяната на първоначално издадения ревизионен акт за определянето им по аналог при използване на данните от лица, извършващи същата или сходна икономическа дейност. Приел е, че за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. не следва да бъде извършвана компенсация на недостига на парични средства при съпругата И. К., какъвто подход е възприело вещото лице, тъй като са налице противоречиви доказателства относно началото на съвместното съжителство на двете лица, преди сключването от тях на граждански брак през 2011 г. Съдът е установил и допусната неточност от горестоящия административен орган при определяне размера на наличните парични средства при И. К. към 01.01.2014 г. В решението е посочено, че същите следва да бъдат в размер на 51 907, 06 лв., които представляват изцяло личен доход на И. К. и не следва да бъдат разделяни по равно между двамата съпрузи. Същевременно, в ревизионния доклад (л. 62) се съдържа констатация, че при съпругата И. К. е установен недостиг на парични средства към 31.12.2014 г. в размер на 3 260, 26 лв., който следва да бъде компенсиран с остатъкът от парични средства при И. К., което означава, че от изчислената от горестоящия административен орган стойност на налични парични средства към 31.12.2014 г. при И. К. в размер на 32 204, 30 лв. следва да бъде приспадната сумата в размер на 3 260, 26 лв. и бъде изчислен по-малък размер на наличните парични средства към 01.01.2015 г. в размер на 28 944, 04 лв. Съдът е приел, че по отношение на началното салдо на парични средства към 01.01.2014 г. от И. К. спорът е и относно включването в разходната му част на сумата в размер на 21 930 лв., включена при първоначалното ревизионно производство, приключило с ревизионен акт № Р-16001619002626-091-001/13.12.2019 г. При последващото ревизионно производство, приключило с издаването на ревизионен акт № Р-16001620001784-091-001/07.12.2020 г. тази сума не е намерила отражение в разходната част на паричния поток, тъй като в началното салдо на парични средства към 01.01.2014 г. са включени единствено такива, получени от родителите му през 2011 г., 2012 г. и 2013 г. и остатък от изтеглен банков кредит и то в размер на 1/2 за двамата съпрузи. Съдът е приел, че покупката на апартамента в гр. Пловдив, [улица]е извършена изцяло от бащата на И. К.. Прие е, че не са ангажирани обаче доказателства, че друго лице, а не И. К. са извършили разходите за покупка на недвижимия имот, документирани с ф-ри №№ 4/26.09.2009 г. и 8/23.11.2009 г., издадени от Ескейп билдинг ООД на обща стойност 38 597 лв., което означава, че в разходната част на паричния поток следва да намери отражение сумата в размер на 38 597 лв., като част от извършените от И. К. разходи за покупки за период преди ревизирания. Съдът е приел, че в разходната част на паричния поток за период преди ревизирания следва да бъдат включени разходите по ф-ра № 15678/13.08.2004 г. и ф-ра № 16150/30.09.2005 г., издадени от ППЗК Прогрес 93 гр. Асеновград с получател И. К., на стойност съответно в размер на 916 лв. и на 2 288 лв. Не следва в разходната част на паричния поток да намерят отражение разходите по ф-ра № 15687/19.08.2004 г., издадена от ППЗК Прогрес 93 гр. Асеновград, тъй като е с получател, различен от И. К., а именно Екофрут инвест ООД. При съобразяване на тези обстоятелства и на изготвената съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел, че в разходната част на паричния поток за 2004 г. следва бъде включен разход в размер на 916 лв. по ф-ра № 15678/13.08.2004 г., издадена от ППЗК Прогрес 93 гр. Асеновград; в разходната част на паричния поток за 2005 г. бъде включен разход в размер на 2 288 лв. по ф-ра № 16150/30.09.2005 г., издадена от същото дружество. От разходната част на паричния поток за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. следва да бъдат изключени разходите, представляващи компенсиран недостиг на И. К., съответно в размер на 196, 49 лв., 4 028, 07 лв. и 7 628, 20 лв., тъй като не са налице несъмнени доказателства за началото на съвместното им съжителство преди сключването на граждански брак. От разходната част на паричния поток следва да бъде изключена и сумата в размер на 21 930 лв., представляваща покупка на жилище през 2008 г., при съобразяване на обстоятелството, че това е разход, извършен от бащата на И. К.. Приел е, че в приходната част на паричния поток следва да бъдат включени парични средства, предоставени от родителите на И. К. в общ размер на 41 982 лв. за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г. и сумата в размер на 9 925 лв. остатък от изтеглен банков кредит, както е посочено в решението на горестоящия административен орган. При този начин на изчисление, за 2004 г. е налице сума на налични парични средства в размер на 97 686, 04 лв., за 2005 г. в размер на 254 374, 15 лв., за 2006 г. в размер на 252 139, 15 лв., за 2007 г. в размер на 249 422, 15 лв., за 2008 г. в размер на 246 247, 15 лв., за 2009 г. в размер на 204 403, 15 лв., за 2010 г. - в размер на 201 059, 15 лв., за 2011 г. - в размер на 208 309, 69 лв., за 2012 г. в размер на 220 490, 69 лв. и за 2013 г. в размер на лв. или към 01.01.2014 г. И. К. разполага с налична сума на парични средства в размер на 240 077, 69 лв. Направен е извода, че при така изчисленото начално салдо на парични средства при И. К. в размер на 240 077, 69 лв. към 01.01.2014 г. и липса на спор относно останалите включени в приходната и разходната част парични суми, не се формира данъчна основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК. Прието е, че, следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по отношение констатираните при ревизията неточности, като невключване на определени парични суми в приходната и разходната част на паричния поток за 2015 г. и 2016 г. и неправилно посочена сума в приходната част за 2016 г. от продажбата на получен в наследство лек автомобил. При липса на превишение на направените разходи над доходите с установен произход, не се формира данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г. и осигурителен доход от трудова дейност, върху който са дължими вноски за ЗОВ за годишно изравняване за същите години, ведно с прилежащите лихви. Решението е правилно.

При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи.

С решение № 2085/05.11.2021 г., постановено по адм. д. № 709/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, е отменен ревизионен акт № Р-16001620001784-091-001/07.12.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, в частта, в която е потвърден и изменен с решение № 133/23.02.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, с която са определени допълнително дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 2 841, 07 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 326, 78 лв.; за 2016 г. в размер на 3 100, 61 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 134, 40 лв. и допълнително определени вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице: за 2015 г. ДОО в размер на 4 264, 08 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 992, 51 лв.; ЗО в размер на 2 092, 80 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 977, 92 лв. и ДЗПО УПФ в размер на 1 308 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 611, 20 лв. и за 2016 г. ДОО в размер на 4 264, 08 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 560, 07 лв.; ЗО в размер на 2 092, 80 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 765, 68 лв.; ДЗПО УПФ в размер на 1 308 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 478, 55 лв.

Предметът на спора правилно е определен от първоинстанционния съд, като такъв, свързан с началното салдо на парични средства към 01.01.2014 г. Правилно съдът е приел за необоснован изводът на ревизиращия екип и на горестоящия административен орган за неналичност на парични средства към 01.01.2014 г. с източник доходи като земеделски производител през 2004 г. и 2005 г. Аргументите на органите по приходите са, че не са налице реално реализирани доходи от производство на земеделска продукция, а само за декларирани такива на значителна стойност, тъй като към 2004 г. и 2005 г. са били необлагаеми. Изводът е обоснован с непредставяне на доказателства за регистрация на И. К. като земеделски производител за 2004 г. и 2005 г. и непредставяне на конкретни доказателства за извършени разходи във връзка с производството на продукция и реализирани приходи, въз основа на първични счетоводни документи. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че неправилно ревизиращият екип и горестоящият административен орган са приели, че И. К. не разполага с парични средства в брой от доходи с източник производство на земеделска продукция. В хода на проверката и при двете ревизионни производства действително не са представени доказателства за размер на приходите и съответстващите им разходи, но при повторното ревизионно производство не е изпълнено указанието, дадено от горестоящия административен орган при отмяната на първоначално издаденият ревизионен акт за определянето им по аналог при използване на данните от лица, извършващи същата или сходна икономическа дейност. Горестоящият административен орган е констатирал различния подход на ревизиращия екип при третиране на твърдяните като спестени парични средства от доходите с този източник, но е приел, че същите са разходвани вследствие на извършени покупки на значителна стойност. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че това обстоятелство е необосновано по отношение на покупките на 3 броя моторни превозни средства, като в решението изрично е посочено, че се касае за непредставени доказателства относно покупната им стойност. При подхода, възприет от горестоящия административен орган на съпоставка на декларираните доходи с извършените разходи общо за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2013 г., част от които (тези за покупка на апартамент) се оспорват от И. К., ще е налице остатък на парични средства към 31.12.2013 г. от 188 120, 41 лв., получени като разлика между декларираните доходи от производство на земеделска продукция, намалени с разходите за издръжка по НСИ в общ размер на 259 537, 15 лв. и извършените покупки и издръжка на лице по НСИ в общ размер на 71 416, 74 лв. Първоинстанционннят съд е съобразил и изслушаните свидетелски показания. В съдебното заседание на 25.06.2021 г. са депозирани показанията на свидетелите И. А. и И. К., съпруга на жалбоподателя. Съгласно показанията на свидетеля Аргиров, той е работил за периода от 1999 г. до 2014 г. като технолог агроном в ППЗК Прогрес 93, а от 2014 г. и понастоящем е председател на кооперацията. Познава се с И. К. от 1994 г. 1995 г., във връзка с работата му като производител и търговец на плодове и зеленчуци. Двамата се запознали във връзка с работата им на Борсата в [населено място]. Свидетелят си спомня, че през периода 2004 г. 2006 г. И. К. е наел над 150 дка обработваема земя в землището на [населено място] , в близост до землището на [населено място] . Земеделската кооперация, в която е работил, е осъществявала механизирани услуги на И. К., а самият Аргиров го е консултирал във връзка с отглеждането на земеделските култури. Основно И. К. се е занимавал с отглеждането на картофи върху около 120 дка, отглеждал е и лук, зеле и домати. Произвеждал е и разсад. Механизаторските услуги, осъществявани от кооперацията, са основно оран, чизелуване, браздене, окопаване и пръскане. Консултациите от Аргиров са извършвани на място, там където са произвеждани земеделските култури. Не е сключен писмен договор, а са имали устна уговорка, като разплащането е извършвано в касата на кооперацията, където се пазят фактурите. Свидетелят е виждал камиони да товарят продукцията, когато е ходил на място в землището, където се произвежда. Предполага, че същата е продавана на Борсата в [населено място], където И. К. има склад или паркомясто. Съдът съобразява и представеното като доказателство по спора удостоверение за декларирани данни, издадено от ТД на НАП Пловдив, от което се установява, че от И. К. има подадени ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2004 г., вх. № 16214762/14.04.20005 г. с приложение № 3 доход от свободна професия 3069, 04 лв. от ЗК Орел, приложение № 7 доходи като земеделски производител общо 98 250 лв. от картофи 55 дка 41250 лв., кромид лук 20 дка 24 300 лв. и зеле 40 дка 32 700 лв., годишно данъчно задължение 0 лв., за 2005 г. ГДД вх. № 160Е0721/17.04.2006 г., с приложение № 3 доход от свободна професия 3938, 31 лв. от ЗК Орел, приложение № 7 доходи като земеделски производител общо 158 000 лв. от картофи 100 дка 75 000 лв. и зеле 100 дка, годишно данъчно задължение 0 лв. От представеното удостоверение изх. № РЗС-02-26-1/11.03.2021 г., издадено от областна дирекция З. П. се установява, че И. К. е регистриран като земеделски стопанин на основание Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани на 12.04.2003 г., с последващи заверки на 17.03.2004 г. и 25.03.2005 г., като регистрацията е валидна до 25.03.2006 г. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. не следва да бъде извършвана компенсация на недостига на парични средства при съпругата И. К., както е процедирало вещото лице, тъй като са налице противоречиви доказателства относно началото на съвместното съжителство на двете лица, преди сключването от тях на граждански брак. Съдът правилно е съобразил обстоятелството, че твърденията за съвместно съжителство в по-ранен момент се съдържат единствено в свидетелските показания на И. К., които изхождат от лице, пряко заинтересовано от изхода на делото и следва да бъдат подложени на преценка заедно с останалите събрани по делото доказателства. Същите са в противоречие с депозираните от И. К. писмени обяснения при повторното ревизионно производство, съгласно съдържанието на които паричните средства, спестени от доходите му от дейността като земеделски производител, са съхранявани в сейф в дома му в гр. Асеновград, където е живял до 2007 г. и след това в дома му в гр. Пловдив, където се е преместил. При наличието на такова противоречие в свидетелските показания факта на продажба на недвижимия имот в гр. Пловдив от И. К. през 2006 г. и последваща покупка на недвижим имот също през 2006 г., не може да се твърди със сигурност кога е започнало тяхното съвместно съжителство преди да сключат граждански брак. Правилни са изводите на първоинстанционнния съд и относно допусната неточност от горестоящия административен орган при определяне размера на наличните парични средства при И. К. към 01.01.2014 г. В решението е посочено, че същите следва да бъдат в размер на 51 907, 06 лв., които представляват изцяло личен доход на И. К. и не следва да бъдат разделяни по равно между двамата съпрузи. Същевременно, в ревизионния доклад (л. 62) се съдържа констатация, че при съпругата И. К. е установен недостиг на парични средства към 31.12.2014 г. в размер на 3 260, 26 лв., който следва да бъде компенсиран с остатъкът от парични средства при И. К.. Правилно първоинстанционният съд е приел, че това означава, че от изчислената от горестоящия административен орган стойност на налични парични средства към 31.12.2014 г. при И. К. в размер на 32 204, 30 лв. следва да бъде приспадната сумата в размер на 3 260, 26 лв. и бъде изчислен по-малък размер на наличните парични средства към 01.01.2015 г. в размер на 28 944, 04 лв. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че покупката на апартамента в гр. Пловдив, [улица]е извършена изцяло от бащата на И. К.. Съгласно предмета на предварителния договор от 24.06.2008 г. стойността на недвижимия имот възлиза общо на 85 545 евро, които са платими на вноски. Извършените от бащата на И. К. парични вноски до 31.10.2008 г. възлизат на обща стойност 69 070 евро, които са на много по-висока стойност от стойността по нотариален акт № 161 от 31.10.2008 г., но предметът на сделката е един и същ: покупко продажба на право на строеж на апартамент В 3, със застроена площ от 81, 25 кв. м в УПИ № ІХ 143 с административен адрес: гр. Пловдив, [улица]. Действително, също така единственият аргумент на ревизиращия екип и горестоящия административен орган да приеме за действително извършен от И. К. разход за покупка на недвижимия имот, е обстоятелството, че бащата на И. К. е сключил предварителния договор с физическите лица К. П. и Д. Н., не с дружеството Ескейп билдинг ООД. Установено е, при извършена проверка в Търговския регистър, че посочените лица са съдружници именно в дружеството Ескейп билдинг ООД, което в последствие е продавач по сделката, документирана с нотариален акт № 161 от 31.10.2008 г. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не са ангажирани обаче доказателства, че друго лице, а не И. К. е извършили разходите за покупка на недвижимия имот, документирани с фактури №№ 4/26.09.2009 г. и 8/23.11.2009 г., издадени от Ескейп билдинг ООД на обща стойност 38 597 лв. По делото са представени фактурите, към едната от тях е издаден фискален бон и не са представени доказателства за извършени през 2009 г. плащания от бащата на жалбоподателя. Съгласно представения по делото предварителен договор и разписките към него, Н. К. е заплатил последните две вноски по предварителния договор след издаване на нотариален акт за покупко продажба на правото на строеж, а именно на 09.12.2008 г. и на 05.02.2009 г. По този начин, в разходната част на паричния поток следва да намери отражение сумата в размер на 38 597 лв., като част от извършените от И. К. разходи за покупки за период преди ревизирания. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в разходната част на паричния поток за период преди ревизирания следва да бъдат включени разходите по фактура № 15678/13.08.2004 г. и фактура № 16150/30.09.2005 г., издадени от ППЗК Прогрес 93 гр. Асеновград с получател е И. К., на стойност съответно в размер на 916 лв. и на 2 288 лв. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не следва в разходната част на паричния поток да намерят отражение разходите по фактура № 15687/19.08.2004 г., издадена от ППЗК Прогрес 93 гр. Асеновград, тъй като е с получател, различен от И. К., а именно Екофрут инвест ООД.

При съобразяване на тези обстоятелства, правилно е извършено изчисление на паричния поток преди ревизирания период, като бъдат използвани направените от вещото лице изчисления, при следните корекции: в разходната част на паричния поток за 2004 г. бъде включен разход в размер на 916 лв. по ф-ра № 15678/13.08.2004 г., издадена от ППЗК Прогрес 93 гр. Асеновград; в разходната част на паричния поток за 2005 г. бъде включен разход в размер на 2 288 лв. по ф-ра № 16150/30.09.2005 г., издадена от същото дружество. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от разходната част на паричния поток за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. следва да бъдат изключени разходите, представляващи компенсиран недостиг на И. К., съответно в размер на 196, 49 лв., 4 028, 07 лв. и 7 628, 20 лв., тъй като не са налице несъмнени доказателства за началото на съвместното им съжителство преди сключването на граждански брак. От разходната част на паричния поток правилно е изключена и сумата в размер на 21 930 лв., представляваща покупка на жилище през 2008 г., в приходната част на паричния поток следва да бъдат включени парични средства, предоставени от родителите на И. К. в общ размер на 41 982 лв. за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г. и сумата в размер на 9 925 лв. остатък от изтеглен банков кредит, както е посочено в решението на горестоящия административен орган. При този начин на изчисление, за 2004 г. е налице сума на налични парични средства в размер на 97 686, 04 лв., за 2005 г. в размер на 254 374, 15 лв., за 2006 г. в размер на 252 139, 15 лв., за 2007 г. в размер на 249 422, 15 лв., за 2008 г. в размер на 246 247, 15 лв., за 2009 г. в размер на 204 403, 15 лв., за 2010 г. - в размер на 201 059, 15 лв., за 2011 г. - в размер на 208 309, 69 лв., за 2012 г. в размер на 220 490, 69 лв. и за 2013 г. в размер на лв. или към 01.01.2014 г. жалбоподателят разполага с налична сума на парични средства в размер на 240 077, 69 лв. При липса на превишение на направените разходи над доходите с установен произход, не се формира данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г. и осигурителен доход от трудова дейност, върху който са дължими вноски за ЗОВ за годишно изравняване за същите години, ведно с прилежащите лихви.

Искане за присъждане на разноски е направено от жалбоподателя по спора, но с оглед на изхода на спора, на него не се дължат разноски.

Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2085/05.11.2021 г., постановено по адм. д. № 709/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА