Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 233 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от А. Г. срещу решение № 117/14.10.2021 г., постановено по адм. д. № 133/2021 г. по описа на Административен съд Търговище, с което е отхвърлена жалбата на А. Г. срещу ревизионен акт № Р-03002520003832-091-001/15.02.2021 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна, с който на основание чл. 122, ал. 4, във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 7 и ал. 2 от ДОПК, по отношение на А. Г. са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличен търговец за периода от 2014 г. до 2018 г. включително в размер на 2762, 00 лв. и лихва за просрочие - 857, 90 лв.; за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 2014 г. до 2017 г. включително в размер на 832, 00 лв. и лихва за просрочие - ЗЗ2, 75 лв.; за задължителни осигурителни вноски за фондовете на ДОО като самоосигуряващо се лице за периода м.01.2014 г. - м. 12.2018 г. включително в размер на 2957, 91 лв. и лихви в размер на 1003, 91 лв.; за задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване като самоосигуряващо се лице за периода м.01.2014 г. - м. 12. 2018 г. включително в размер на 1693, 16 лв. и лихви в размер на 586, 05 лв. и задължителни осигурителни вноски за ДЗПО в универсален пенсионен фонд /УПФ/ като самоосигуряващо се лице за периода м. 01. 2014 г. - м. 12. 2018 г. включително в размер на 1060, 84 лв. и лихви в размер на 366, 35 лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна – директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-0300250003832-020-001/29.06.2020 г., изменена със заповед № Р-03002520003832-020-002/17.09.2020 г., изменена със заповед № Р-0300252003832-020-003/23.10.2020 г. издадени от Й. А. - началник на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ в ТД на Националната агенция за приходите Варна, е възложено извършването на ревизия на А. Г. за определяне на задълженията й за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличен търговец за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г., за задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г., за задължения за ДОО – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2018 г., за задължения за здравно осигуряване - за самоосигуряващи се за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г., за задължения за УПФ – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Изготвен е ревизионен доклад № Р-0300250003832-092-001/07.12.2020 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-0300250003832-091-001/15.02.2021 г. В хода на ревизионното производство е установено, че А. Г. е местно физическо лице, не е регистрирана като едноличен търговец и не е подавала годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. Посоченото лице няма изплатени суми от фирми по чл. 73 от ЗДДФЛ. Работило е и е осигурявано по трудово правоотношение от 2008 г. - 20.11.2018 г. в ТБ "Б. П. Б. АД, за периода м. 12. 2017 г. - 11. 2018 г. е получавало обезщетение като безработно лице. В хода на ревизионното производство на А. Г. са връчени две искания за представяне на документи и писмени обяснения. В отговор по първото искане са представени само обяснения, а по второто - изисканите извлечения от банковата сметка. Приобщени са доказателства, събрани в хода на ревизионното производство по отношение на съпруга на А. Г.. Въз основа на събраните доказателства е установено, че през ревизирания период А. Г. е осъществявала с личен труд множество доставки на стоки, предлагани за продажба по електронен път (в интернет платформата "Еbау"), на различни лица, с адреси главно извън територията на страната, в резултат на което системно и продължително е получавала парични плащания от клиенти. От събраните в ревизионното производство като доказателства - извлечения от банковите сметки (описани в ревизионния доклад, стр. 25-28) са установени множество постъпления в евро от различни чуждестранни физически лица, постъпили суми от АТМ и ПОС устройства, както и суми от местни лица (описани в ревизионния доклад, стр. 15-22). От страна на ревизираното лице не е била представена информация за основанията за получените преводи, както и доказателства, че същите не подлежат на облагане. В отговор А. Г. е декларирала, че това са суми по договори за посредничество, сключени чрез устна договорка. С цел установяване на основанията за превод на сумите по банковите сметки на А. Г., органите по приходите са изпратили три отделни искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения до лицата внесли парични суми по сметките на А. Г.. Предвид липсата на доказателства, от които да е възможно да се квалифицира вида на получените през ревизираните данъчни периоди парични средства, постъпили по банкови сметки на ревизираното лице, същите не са отнесени към изброените конкретни видове доходи, посочени в чл. 10 от ЗДДФЛ, поради което и органите по приходите са ги отнесли към доходи от друг източник в страната към датите на постъпването им по съответните сметки, облагаеми на основание чл. 10, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 12 и чл. 35, т. б от ЗДДФЛ. В хода на ревизионното производство са събрани данни, че А. Г. има регистрация в системата на РАYРАL, но ревизираното лице е отказало да представи извлечения за движенията в нея. С протокол № 1486084/18.05.2020 г. е извършено търсене в Еbау по критерий "giftshop 2000" и е установено, че потребителски профил, регистриран на 12.03.2012 г., е на името на А. Г.. След преглед на профила, ревизиращият орган е установил 3057 бр. коментари от потребители, които са закупили стоки от "gift-shop 2000" - А. Г.. Стоките са заплащани в три валути, предимно в паунда от 6 до 24, 90, в евро в диапазона от 8, 99 до 9, 99 евро, и няколко продажби в долари от 11, 99 до 14. 99. Констатирано е, че платформата поддържа опцията за запазване на коментарите по продажба на стоки до 5 години. Установено е, че за последните 12 месеца са оставени 50 коментара по осъществени продажби. Предвид обстоятелството, че А. Г. има регистриран профил в Еbау и получава суми от чуждестранни лица, както и чрез системата Раураl, ревизиращият орган, е приел, че това са доходи от търговска дейност на А. Г., които подлежат на деклариране и облагане с данъци. Въз основа на установеното при ревизията, органите по приходи са приели, че по отношение на А. Г. са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизионното производство по особения ред на чл. 122-124а от ДОПК. След анализ на събраните в ревизионното производство доказателства ревизиращият орган е приел, че А. Г., в качеството й на физическо лице, е извършвала търговия със стоки без да декларира получените доходи по съответния ред, т. е. същата е получила суми по банков път, които представляват недекларирани доходи, по реда на ЗДДФЛ, и които по години са общо, както следва: за 2014 г. в размер на 5192, 02 лв., за 2015 г. в размер на 548, 08 лв., за 2016 г. в размер на 1952, 53 лв., за 2017 г. в размер на 24631, 97 лв. и за 2018 г. в размер на 9858. 05 лв. Прието е, че доходът от продадените стоки, за които са получавани суми, постъпили по банковите сметки на А. Г., е следвало да бъде деклариран и отразен от лицето в приложение 2 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ - стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон, както и същият е подлежал на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ. От ревизираното лице не са представени документи за извършени разходи за покупка на стоките, но ревизиращият екип с приел, че са извършени разходи за придобиването на стоките, съгласно изчислена надценка, установена в хода на извършената ревизия на съпруга на А. Г., независимо от това, че всички установени разходи са приети за извършени от него. Установеният размер на надценка и разходите, които ревизиращият орган е приел, че следва да се приемат, на основание чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК са, както следва: за 2014 г. - 1667. 69 лв., за 2015 г. -168. 87 лева, за 2016 г. - 486. 69 лева, за 2017 г. - 12791. 72 лв., за 2018 г. - 2904. 02 лв. Органите по приходи са формирали размера на данъчната основа, подлежаща на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за получени суми от трети лица и доходите от трудови правоотношения за съответната отчетна година. Към така определената годишна данъчна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ, е приложена ставка от 10% по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и е установен дължимият данък. Също така са определили частта от данъчната основа, подлежаща на облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличен търговец, и получена като разлика между получените доходи и извършените разходи за всяка отчетна година. От така формираната данъчна основа са приспаднати установените при ревизията дължими, задължителни осигурителни вноски за сметка на лицето. Към определената годишна данъчна основа за облагане като едноличен търговец, е приложена ставка от 15 % по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и е установен дължимият данък. На основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и чл. 175, ал. 1 от ДОПК са начислени лихви за просрочие. Предвид това ревизиращите органи са изчислили по данъчни периоди размерите на дължимите суми за внасяне за годишен авансов данък по ЗДДФЛ на едноличен търговец и данъка върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, както и размерите на лихвите, подробно описани на стр. 33-37 от ревизионния доклад. Ревизиращият орган е приел, че А. Г. системно е упражнявала дейност с личен труд, за което е получавала постоянни доходи, т. е. упражнявала е трудова дейност на свой риск и за своя сметка, поради което подлежи и на задължително обществено осигуряване по реда на Кодекса за социално осигуряване като самоосигуряващо се лице, в качеството му на търговец. Като периоди, в които е извършвана търговска дейност и са получавани приходи по банковата сметка, органите са определили, както следва: 01.01.2014 г. - 15.02.2014 г., 01.06.2014 г. -09.06.2014 г., 01.03.2015 г. - 11.03.2015 г. и 01.12.2016 г. - 30.09.2018 г. В хода на ревизионното производство е установено, че задълженото лице няма подадени декларации по реда на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица за започване/прекъсване и възобновяване на дейността, съответно няма подадени декларации за промяна вида на осигуряването по реда на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ, т. е. същото следва да се осигурява само за фонд "Пенсии". Извършена е и проверка в ТП на НАП, в резултат на която е установено, че за ревизираните периоди за А. Г. има подадени декларация обр. № 1 от осигурителите, описани в табличен вид на стр. 38-39 от ревизионния доклад. Установено е също, че за ревизираните периоди не са подадени декларации обр. 6. На основание чл. 6, ал. 8 от КСО, задълженото лице А. Г. дължи за своя сметка авансови осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година в срока, определен с чл. 7, ал. 4 от КСО. Предвид това от ревизиращия орган са изчислени дължимите авансови осигурителни вноски за ДОО, стр. 40-42 от ревизионния доклад. Съобразени са действително внесените суми и върху дължимите невнесени суми са начислени лихви за просрочие, на основание чл. 175 от ДОПК. Предвид установения по реда на чл. 122 от ДОПК доход е прието, че задълженото лице е следвало да определя и окончателен размер на осигурителния си доход за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. като е определен и установен дължимия размер на осигурителни вноски за довнасяне. Органите по приходи са приели, че за упражняваната трудова дейност А. Г. е следвало задължително да внася вноски за здравно осигуряване. На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗЗО лицето е следвало да внася авансови здравноосигурителни вноски върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен в ЗБДОО за съответната календарна година в съответния срок, както и да определя окончателен размер на вноските за здравно осигуряване въз основа на окончателния размер на осигурителния доход. Предвид това от страна на ревизиращия орган са определени и дължимите авансови осигурителни вноски за ЗО, подробно описани по месеци за ревизираните години в таблица на стр. 46-49 от ревизионния доклад. Установено е също, че А. Г. дължи осигурителни вноски за ЗО за годишно изравняване за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. като са начислени и установени дължимите осигурителни вноски за довнасяне. На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 107 от ЗЗО и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ органите по приходи са начислили и лихви за просрочие на авансовите вноски и на изравнителните вноски. За ревизирания период ревизиращият орган е определил и дължими от А. Г. вноски за ДЗПО-УПФ по месеци, описани в таблици на стр. 43-45 от ревизионния доклад. Ревизиращият орган е установил, че А. Г. дължи осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за годишно изравняване за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., като е начислил и дължимия размер на осигурителните вноски за довнасяне. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение № 55/29.05.2021 г. е потвърдил ревизионния акт. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, той е потвърден с решение № 117/14.10.2021 г. на Административен съд Търговище, постановено по адм. д. № 133/20201 г. Съдът е приел за доказано по делото, че А. Г. в ревизирания период е получавала като доход парични суми като насрещна престация по многократно извършвани по електронен път продажби на стоки (3057 бр.) на местни и чуждестранни физически лица. Предвид обстоятелството, че част от предмета на ревизията са задължения за ДДФЛ и осигурителни вноски, които се определят по декларации, каквито до започване на ревизията не са били подавани от А. Г., съдът приема за доказано, по отношение на оспорващата наличието към момента на започване на ревизията на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК, което е достатъчно основание за провеждане на ревизионното производство по особения ред - чл. 122-124а от ДОПК. По делото не са налице и доказателства, през ревизирания период, от страна на А. Г. да е водена счетоводна отчетност, съгласно Закона за счетоводството, с което съдът приема за доказано по делото и наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Последното е самостоятелно основание за провеждане на ревизионното производство по особения ред - чл. 122-124а от ДОПК. По отношение получените парични преводи от лица от чужбина e прието, че следва да бъде съобразен чл. 116, ал. 1 от ДОПК, по аргумент на който в случай, че за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им. Такива доказателства не са ангажирани от страна на оспорващата. Същевременно получените плащания от продажби на стоки на чуждестранни физически лица са видни от извлеченията от банковите сметки на А. Г., които са достоверни, произтичащи от лицензирани банкови институции в страната и направените преводи се явяват безспорно доказани. Съдът приема, че ревизиращият орган е приложил правилен подход при определяне на задълженията на А. Г. за годишен авансов данък по ЗДДФЛ, за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, за вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице, за вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице, за вноски за ДЗПО-УПФ, както и че отразените в ревизионния акт размери на посочените задължения, както на главниците, така и на лихвите са правилно изчислени. Решението е правилно.

При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи.

С решение № 117/14.10.2021 г., постановено по адм. д. № 133/2021 г. по описа на Административен съд Търговище, е отхвърлена жалбата на А. Г. срещу ревизионен акт № Р-03002520003832-091-001/15.02.2021 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна, с който на основание чл. 122, ал. 4, във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 7 и ал. 2 от ДОПК, по отношение на А. Г. са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличен търговец за периода от 2014 г. до 2018 г. включително в размер на 2762, 00 лв. и лихва за просрочие - 857, 90 лв.; за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 2014 г. до 2017 г. включително в размер на 832, 00 лв. и лихва за просрочие - ЗЗ2, 75 лв.; за задължителни осигурителни вноски за фондовете на ДОО като самоосигуряващо се лице за периода м.01.2014 г. - м. 12.2018 г. включително в размер на 2957, 91 лв. и лихви в размер на 1003, 91 лв.; за задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване като самоосигуряващо се лице за периода м.01.2014 г. - м. 12. 2018 г. включително в размер на 1693, 16 лв. и лихви в размер на 586, 05 лв. и задължителни осигурителни вноски за ДЗПО в универсален пенсионен фонд /УПФ/ като самоосигуряващо се лице за периода м. 01. 2014 г. - м. 12. 2018 г. включително в размер на 1060, 84 лв. и лихви в размер на 366, 35 лв.

Неоснователно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба за погасяване по давност за задълженията за данъчен период 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ, дължимият данък по чл. 48, ал. 1 се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, а дължимият данък по чл. 48, ал. 2 – до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Съобразно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, годишната данъчна декларация се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, с изключение на годишната данъчна декларация за лицата по чл. 51, ал. 1, която се подава в срок от 1 март до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Следователно, данъкът по ЗДДФЛ за 2014 г. е станал изискуем на 30 април 2015 г. Петгодишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече на 01.01.2016 г. – това е годината, следваща годината, когато данъкът е станал окончателно изискуем, като би следвало да изтече на 31.12.2016 г. Съгласно чл. 172, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК, давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; когато актът, с който е определено задължението се обжалва; и с налагането на обезпечителни мерки. Със заповед за възлагане на ревизия № Р-0300250003832-020-001/29.06.2020 г., изменена със заповед № Р-03002520003832-020-002/17.09.2020 г., изменена със заповед № Р-0300252003832-020-003/23.10.2020 г. издадени от началник на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Варна, е възложено извършването на ревизия на А. Г. за определяне на задълженията й за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличен търговец за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г., за задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г., за задължения за ДОО – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2014 г.- 31.12.2018 г., за задължения за здравно осигуряване - за самоосигуряващи се за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г., за задължения за УПФ – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г. Предвид това обстоятелство, давността е била спряна на основание 171, ал. 1, т. 1 от ДОПК и не е изтекла до издаване на ревизионен акт на 15.02.2021 г. С издаването на този ревизионен акт, давностният срок е прекъснат и започва да тече нова 5-годишна давност, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. При съобразяване на тези обстоятелства, не е налице изтекла погасителна давност за задълженията за данъчен период 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г.

Неоснователно е оплакването на нищожност на ревизионния акт. Съобразно чл. 119, ал. 2, изречение първо от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. Заповед за възлагане на ревизия № Р-0300250003832-020-001/29.06.2020 г., изменена със заповед № Р-03002520003832-020-002/17.09.2020 г., изменена със заповед № Р-0300252003832-020-003/23.10.2020 г., са издадени от Й. А. - началник на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Варна. Ревизионен акт № Р-03002520003832-091-001/15.02.2021 г. е издаден от Й. А. – началник на сектор „Ревизии“, орган възложил ревизията и О. Г. – ръководител на ревизията.

Неоснователно е оплакването за неприложимост на чл. 122 от ДОПК.

Действително, ревизията е следвало да приключи в срок до 23.11.2020 г., докато уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК за установяване на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК е било връчено на ревизираното лице на 07.12.2020 г. Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл. 114 ДОПК, срокът за провеждане на ревизията е инструктивен, но извършените процесуални действия от органите по приходите след изтичането му не следва да се съобразяват. Това следва от общия принцип за обективност по чл. 3, ал. 3 ДОПК, според който истината за фактите се установява по реда и със средствата предвидени в този кодекс. Този принцип е приложим както за процесуалните действия по събиране на доказателствата, така и за процесуалните действия по уведомяване на ревизираните лица, с оглед задължението на органите по приходите да осигурят упражняването на процесуалните им права в хода на ревизията и правото им защита. В конкретния случай процесуално действие по чл. 124, ал. 1 ДОПК е извършено след приключване на ревизията. Допуснатите нарушения за процесуалните правила за провеждане на ревизията по особения ред, обаче не са съществени. Отправянето на уведомлението поражда процесуалните права на ревизираното лице да представи доказателства и да изрази становище, съобразно чл. 124, ал. 1 от ДОПК, и задължението му да декларира обстоятелствата по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Получаването на уведомлението след срока на ревизията не преклудира правото да се сочат и представят доказателства и да се изрази становище относно избрания от органите по приходите ред за извършване на ревизията - вж. чл. 117, ал. 5; чл. 145, ал. 1, т. 3 и чл. 155, ал. 4, т. 1 от ДОПК. Това изключва засягането от забавеното уведомяване на правото на защита на ревизираното лице да е с такава значимост, че да се квалифицира като съществено процесуално нарушение. Без да са ограничени възможностите за доказване пропуска на администрацията не се отразява и на съдържанието на заключителния акт в производството. В процесния случай, дори и след получаване на уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК лицето не е представило нови доказателства. Следва да се съобрази обстоятелството, че в ревизионния акт изрично се посочва, че не са установени превишения на разходите над приходите и доходите на ревизираното лице, стр. 7 от ревизионния акт, както неправилно се твърди в касационната жалба. Въз основа на събраните доказателства е установено, че през ревизирания период А. Г. е осъществявала с личен труд множество доставки на стоки, предлагани за продажба по електронен път в интернет платформата "Еbау", на различни лица, с адреси главно извън територията на страната, в резултат на което системно и продължително е получавала парични плащания от клиенти. От събраните в ревизионното производство като доказателства - извлечения от банковите сметки (описани в ревизионния доклад, стр. 25-28) са установени множество постъпления в евро от различни чуждестранни физически лица, постъпили суми от АТМ и ПОС устройства, както и суми от местни лица (описани в ревизионния доклад, стр. 15-22). От страна на ревизираното лице не е представена информация за основанията за получените преводи, както и доказателства, че същите не подлежат на облагане. В отговор А. Г. е декларирала, че това са суми по договори за посредничество, сключени чрез устна договорка. В хода на ревизионното производство са събрани данни, че А. Г. има регистрация в системата на РАYРАL, но ревизираното лице е отказало да представи извлечения за движенията в нея. С протокол № 1486084/18.05.2020 г. е извършено търсене в Еbау по критерий "giftshop 2000" и е установено, че потребителски профил, регистриран на 12.03.2012 г., е на името на А. Г.. След преглед на профила, ревизиращият орган е установил 3057 бр. коментари от потребители, които са закупили стоки от "gift-shop 2000""- А. Г.. Стоките са заплащани в три валути, предимно в паунда от 6 до 24, 90, в евро в диапазона от 8, 99 до 9, 99 евро, и няколко продажби в долари от 11, 99 до 14. 99. Констатирано е, че платформата поддържа опцията за запазване на коментарите по продажба на стоки до 5 години. Установено е, че за последните 12 месеца са оставени 50 коментара по осъществени продажби. Предвид обстоятелството, че А. Г. има регистриран профил в Еbау и получава суми от чуждестранни лица, както и чрез системата Раураl, правилно е прието, че това са доходи от търговска дейност на А. Г., които подлежат на деклариране и облагане с данъци. Правилни са изводите, че доходът от продадените стоки, за които са получавани суми, постъпили по банковите сметки на А. Г., е следвало да бъде деклариран и отразен от лицето в приложение 2 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ - стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон, както и същият е подлежал на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ. А. Г. не са представени документи за извършени разходи за покупка на стоките, но ревизиращия екип с приел, че са извършени разходи за придобиването на стоките, съгласно изчислена надценка, установена в хода на извършената ревизия на съпруга на А. Г., независимо от това, че всички установени разходи са приети за извършени от него. Правилно е прието, че А. Г. системно е упражнявала дейност с личен труд, за което е получавала постоянни доходи, т. е. упражнявала е трудова дейност на свой риск и за своя сметка, поради което подлежи и на задължително обществено осигуряване по реда на Кодекса за социално осигуряване като самоосигуряващо се лице, в качеството му на търговец. Установено е, че задълженото лице няма подадени декларации по реда на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица за започване/прекъсване и възобновяване на дейността, съответно няма подадени декларации за промяна вида на осигуряването по реда на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ, т. е. същото следва да се осигурява само за фонд "Пенсии". Извършена е и проверка в ТП на НАП, в резултат на която е установено, че за ревизираните периоди за А. Г. има подадени декларация обр. № 1 от осигурителите, описани в табличен вид на стр. 38-39 от ревизионния доклад. Установено е също, че за ревизираните периоди не са подадени декларации обр. 6. На основание чл. 6, ал. 8 от КСО, задълженото лице А. Г. дължи за своя сметка авансови осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година в срока, определен с чл. 7, ал. 4 от КСО. Предвид това от ревизиращия орган са изчислени дължимите авансови осигурителни вноски за ДОО, стр. 40-42 от ревизионния доклад. Съобразени са действително внесените суми и върху дължимите невнесени суми са начислени лихви за просрочие, на основание чл. 175 от ДОПК. Предвид установения по реда на чл. 122 от ДОПК доход е прието, че задълженото лице е следвало да определя и окончателен размер на осигурителния си доход за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. като е определен и установен дължимия размер на осигурителни вноски за довнасяне. Правилни са изводите, че за упражняваната трудова дейност А. Г. е следвало задължително да внася вноски за здравно осигуряване. На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗЗО лицето е следвало да внася авансови здравноосигурителни вноски върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен в ЗБДОО за съответната календарна година в съответния срок, както и да определя окончателен размер на вноските за здравно осигуряване въз основа на окончателния размер на осигурителния доход. Предвид това от страна на ревизиращият орган са определени и дължимите авансови осигурителни вноски за ЗО, подробно описани по месеци за ревизираните години в таблица на стр. 46-49 от ревизионния доклад. Правилно е установено също, че А. Г. дължи осигурителни вноски за ЗО за годишно изравняване за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. като са начислени и установени дължимите осигурителни вноски за довнасяне. На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 107 от ЗЗО и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ органите по приходи са начислили и лихви за просрочие на авансовите вноски и на изравнителните вноски. За ревизирания период правилни са и изводите относно дължими от А. Г. вноски за ДЗПО-УПФ по месеци, описани в таблици на стр. 43-45 от ревизионния доклад. Правилно е установено, че А. Г. дължи осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за годишно изравняване за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., като са начислен и дължимия размер на осигурителните вноски за довнасяне. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Необлагаемите доходи са посочени в чл. 13, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като действително съобразно нормата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от закона не са облагаеми доходите от продажба или замяна на движимо имущество. Посочената норма, обаче следва да обосновава приложимостта си в съответствие с тази по чл. 13, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, съгласно която разпоредбите на ал. 1, 2 и 4 не се прилагат за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон, включително като едноличен търговец, както и за физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, които определят облагаем доход по чл. 26. При съобразяването на посочените прани норма следва несъмнения извод, че продажбите на вещи онлайн от физически лица биха могли да се определят като освободен от облагане доход, доколкото, обаче същите не попадат в изключенията по чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, освен когато съответното физическо лице е действало като търговец по смисъла на Търговския закон. Именно това обосновава и преценката за приложимостта на чл. 1 от търговския закон, съгласно която по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки - покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, покупка на ценни книги с цел да ги продаде, търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни и превозни сделки, застрахователни сделки, банкови и валутни сделки, менителници, записи на заповед и чекове, складови сделки, лицензионни сделки, стоков контрол, сделки с интелектуална собственост, хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги, покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, лизинг. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Търговския закон за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. В процесния случай, независимо, че не е регистриран като едноличен търговец, жалбоподателят следва да се смята за търговец, като извършените от него продажби действително не могат да бъдат определени като ницидентни поради тяхната многобройност. Същите несъмнено имат характера на дейност, която е осъществявана редовно от лицето и по занятие, поради което следва да се определи, че жалбоподателят е действал като търговец, който извършва дейност, свързана с продажбата на стоки, за която дейност е следвало и да води счетоводна отчетност като лице, осъществяващо стопанска дейност. При съобразяване на обстоятелството, че през ревизираните периоди жалбоподателят е продавал стоки, които не са в количества за лична употреба, то следва извода, че тези сделки попадат в обхвата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, а именно покупка на стоки или други вещи с цел да бъдат препродадени в първоначален, преработен или обработен вид. Така направените изводи не се отричат от обстоятелството, че жалбоподателя не е регистриран като едноличен търговец. В тази връзка тази съдебна инстанция съобразява и чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, съгласно който по реда на ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец. Съдът съобразява и обстоятелството, че в касационната жалба не се съдържат оплаквания по отношение на направените от органите по приходите установявания по отношение на фактите.

При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд.

Искане за присъждане на разноски е направено от жалбоподателя по спора, но с оглед на изхода на спора, на него не се дължат разноски.

Искане за присъждане на разноски е направено от ответника, което с оглед на изхода на спора е основателно. Следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 904, 60 лв.

Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 117/14.10.2021 г., постановено по адм. д. № 133/2021 г. по описа на Административен съд Търговище.

ОСЪЖДА А. Г. да заплати в полза на Националната агенция за приходите възнаграждение за юрисконсулт в размер на 904, 60 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА