Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

С молба вх.№.10913/7.11.16 [фирма] е поискало допълване на постановеното по делото решение №.221/31.10.16. Твърди, че липсва произнасяне по и преценка на второто приложено към молбата за отмяна доказателство – писмо изх.№.26-2038-2/27.11.15 на изпълнителния директор на [фирма], като обсъждането му би могло да доведе до различен изход на спора.

Ответната страна [фирма] оспорва искането за допълване.

Настоящият състав намира, че молбата е неоснователна.

Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. Непълнотата трябва да е от такъв характер, че да може да се отстрани без да се посяга на вече постановеното решение и без да се стига до постановяване на друго решение, различно от вече постановеното.

В случая се иска допълване като се сочи, че съдът е пропуснал да се произнесе по едно от представените две доказателства, на които се основава молбата за отмяна, а произнасянето по същото би могло да доведе до различен изход на спора. Подобни твърдения, предвид посоченото по-горе, не биха могли да обосноват допълване по реда на чл. 250 ГПК - тъй като допълнителното им разглеждане в отделен акт теоретично би могло да доведе до постановяване на различно решение по молбата за отмяна. От друга страна оплакванията за непълнота са и неоснователни. В решението си настоящият състав изрично е конкретизирал и обсъдил и двете представени с молбата за отмяна писмени доказателства, както и обстоятелствата, за установяването на които те се представят. Всички изводи за липса на предпоставките на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК са направени именно по отношение на двата писмени документа и обстоятелствата, които се цели да бъдат установени с тях. Изложени са подробни мотиви защо съдът намира, че в случая с доказателствата /и двете/ се цели установяване на обстоятелства, които са били известни на страната и за установяването на които е могла своевременно да се снабди с доказателства – и поради това не са нови, респективно защо доказателствата /и двете/ не са от значение за изхода на спора по решението, чиято отмяна се иска по реда на чл. 303 ГПК.

Отмяната по реда на чл. 303 ГПК е средство за защита, което може да се използва само срещу решения, чиято неправилност се дължи на изчерпателно посочените в разпоредбата причини. Поради това и обхвата на съдебния контрол в това самостоятелно извънинстанционно производство се изчерпва с преценка дали те са налице или не - респективно ВКС не би могъл в рамките на производството за отмяна да отмени атакувано решение на основания, различни от предвидените в чл. 303-чл. 304 ГПК /т. е. да обхване всички порочни решения и всички техни пороци/. [фирма] е изчерпало възможностите за инстанционен контрол във връзка с влязлото в сила решение, което атакува по реда на чл. 303 ГПК.Оата не е фаза, стадий на исковия процес, обжалване, и, при липса на предвидените в разпоредбата на чл. 303 ГПК основания за отмяна, несъгласието на молителя с решаващите изводи по съществото на спора на съответните инстанции, които е изчерпал, не би могло да обоснове отмяна на атакувания от него акт по реда на чл. 303 и сл. ГПК.

Предвид всичко изложено по-горе, молбата за допълване на постановеното решение следва да се отхвърли като неоснователна.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№.10913/7.11.16 на [фирма] за допълване на решение №.221/31.10.16 по г. д.№.2888/16 на ВКС, ІІІ ГО.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: