Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ч. ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН КОНС. Ж. при секретар Б. П. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя М. Ч. по административно дело № 248 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 1523 от 22.11.2021 год., постановено по адм. д. № 2070/2021 год. Административен съд – Варна, трети състав, е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 150-ФК/12.08.2021 год., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“ при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП).

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Александрова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Варна е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Варна, и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба „Читак“ ЕООД, [ЕИК], със съдебен адрес гр. Варна, [улица], представлявано от управителя А. Ч., не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд – Варна е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 150-ФК/12.08.2021 год., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“ при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл.186,ал.1,т.1, б.“а“ ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – щанд за часовници, находящ се в “Д. П. М. – гр. Варна, бул. „Сливница“ № 185, стопанисван от „Читак“ ЕООД, [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Първоинстанционният съд е описал подробно /стр.2 – 3 от решението/ установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед за налагане на ПАМ, в това число съставените протоколи от адм. орган при извършените проверки и аргументите за налагане на мярката и срока на същата. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, същата е в предвидената законова писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й, като няма допуснати нарушения на административно-производствените правила, имащи за последица нейната отмяна. Решаващите мотиви на административния съд относно материалната законосъобразност на акта са изложени на стр.4 – 6 от решението, л. 33 – 34 от първоинстанционното дело. Същите са твърде обстойни, като систематизирани за целите на настоящето изложение могат да бъдат сведени до следното: 1. Дадено е тълкуване на относимата правна рамка на спора – чл.186,ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. 2. Посочено е, че от доказателствата по адм. преписка е установено, че на 11.08.2021 год. има постъпило плащане в размер на 15,00 лв. платена в брой в търговския обект, като продажбата не е отразена в регистрираното фискално устройство /ФУ/, съответно не е издадена фискална касова бележка. 3. Решаващите аргументи на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на издадената заповед са в следните две насоки : - издадената заповед не съдържа конкретни мотиви относно срока на налагане на мярката и същият не е съобразен с целите, които се предвиждат в чл.22 ЗАНН. 4. Доводите на съда за липса на мотиви на заповедта са изложени подробно в решението. В синтезиран вид се изразяват в това че в заповедта са изложени бланкетни мотиви относно срока на налагане на мярката, без да е осъществен конкретен анализ в каква степен установеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина; липсват данни за системно неизпълнение на този ред, за да се приеме, че е определеният срок съответства на допуснатото нарушение. 5. Решаващите мотиви на съда относно нарушение на принципа за съразмерност, установен с чл.6 АПК и в за несъответствие на мярката с целите, указани в чл.22 ЗАНН, са изложени в решението. Прието е, че определеният срок от 14 дни се явява несъразмерен спрямо целта, за която се налага мярката, като при затваряне на обекта за посочения срок на търговеца ще бъдат причинени вреди, които са несъизмерими с преследваната цел при допуснато еднократно нарушение. В тази насока административният съд е направил и позоваване на практика на ВАС.

Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна.

Решението на Административен съд – Варна е правилно и законосъобразно.

Основните оплаквания в касационната жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за неправилност на решението на първоинстанционния съд са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост на съдебния акт. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е безмотивна относно определения срок за налагането й. На отделен ред се излагат и оплаквания за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед не е в съответствие с целта на закона и е нарушен принципа за съразмерност, установен с чл.6 АПК. В този смисъл посочва, че предпоставките за издаване на оспорената заповед за налагане на ПАМ са били налице.

По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното:

Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, съгласно който принудителната административна мярка запечатване на обект за срок от 14 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилагат за лице, което: не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. В случая е прието, че на 11.08.2021 г. е постъпило плащане в брой на 15.00 лв. за смяна на батерия на часовник в обекта, като извършената продажба не е отразена чрез работещо фискално устройство и не е издадена фискална касова бележка, което съставлява нарушение на посочената разпоредба на ЗДДС. По изложените по-горе аргументи първоинстанционният съд е приел, че издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като една страна липсват конкретни мотиви относно срока за налагане на мярката, а от друга страна заповедта е издадена в несъответствие с целите, заложени с чл.22 ЗАНН и в нарушение на принципа за съразмерност, установен с чл.6 АПК. Настоящата съдебна инстанция споделя при условията на чл.221,ал.2 АПК мотивите на първоинстанционния съд в тази насока, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни. В допълнение следва да бъде посочено следното:

С оглед на доказателствата по делото може да се разсъждава, че в случая няма доказано допуснато нарушение на чл. 186,ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. От факта на получено плащане в брой не следва автоматично изводът, че се касае за извършена продажба, която не е маркирана и отчетена чрез работещо в обекта фискално устройство.

Следва да бъдат споделени и аргументите на административния съд, че оспорената заповед не съдържа конкретни мотиви относно срока на налагане на мярката. Простото изброяване на тежест на нарушението, вид на търговския обект и вида на предлаганата стока не могат да бъдат разглеждани като конкретни мотиви. В случая липсват данни какви обороти има магазина, каква печалба декларира годишно, за да се прецени в каква степен от нарушението са засегнати обществените отношения, свързани с фискалната дисциплина.

Посочването в заповедта, че е спазен принципа на съразмерност също не води до извод, че този принцип е спазен.

При издаването на заповедта за налагане на ПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 от АПК, като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането не е обоснован, като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.

Наред с изложеното нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, като нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска, поради което налагането на мярката не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели.

Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата, Административен съд – Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1523 от 22.11.2021 год., постановено по адм. д. № 2070/2021 год. Административен съд – Варна, трети състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Й. К. п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА