Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар В. В. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията М. А. по административно дело № 193 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Г. М. срещу Решение № 949/28.09.2021 г. на Административен съд – София-област по адм. дело № 510/2021 г., с което е отменена негова Заповед № 359/30.10.2020 г., нареждаща, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, на Фондация „Д. Д. да премахне клетките за кучета в масивната сграда и дървените къщички за кучета в УПИ IX-384 „Складова, производствена и търговска дейност“, кв. 49 по плана на с. Априлово, община Г. М.

О. Ф. „Д. Д. е на становище за правилност на решението.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Решаващите изводи на първоинстанционния съд за непринадлежността на наредените за премахване обекти към категорията на строежите съответства на материалния закон.

Заповедта и констативният акт, въз основа на който е издадена, не съдържат фактически установявания, индивидуализиращи клетките и дървените къщички за кучета като „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ. Според типовото им описание и естество тези обекти не изменят трайно субстанцията или начина на ползване на имота или сградата в него, поради което не отговарят на понятието за строеж по основния критерий за квалификацията му. Те не са и обявени от закона за строеж по предназначението си, т. е. без значение от въздействието им върху земята, респ. повърхността, на която се поставят или от която се отделят.

2. Обектите по своята същност са преместваеми, движими вещи. Правна последица от тази им характеристика е неприложимостта на производството за премахване по чл. 225а ЗУТ. Само на посоченото основание правомощието по ал. 1 на нормата е упражнено незаконосъобразно.

Процедурите по премахване на преместваеми обекти и на незаконни строежи са самостоятелни административни производства, за които са установени отделен ред, компетентност и материалноправни предпоставки, обуславящи възможното съдържание на административния акт. Дори да се приеме, че въпросните обекти не подлежат на премахване по реда на чл. 57а ЗУТ, тъй като не притежават всички елементи от понятието за „преместваем обект“ по § 5, т. 80 ДРЗУТ или/и не попадат в обхвата на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от закона, те не се включват автоматично в категорията на строежите по аргумент за противното от цитираните разпоредби. При констатацията, че обектите не представляват строеж, въпросите за реда и основанията за възможното им премахване са извън предмета на настоящото производство. Достатъчна за отменяемостта на заповедта е неправилната квалификация на административния орган относно вида на обектите, а тя е правоизключваща отрицателна предпоставка на волеизявлението.

3. Неоснователен е доводът на касатора, че със заповедта се визират самият имот и сградата в него, която несъмнено била строеж.

Административният акт по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ се издава за премахване на строеж, който е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от закона. По хипотеза предмет на заповедта е винаги конкретен строеж, идентифициран надлежно в разпоредителната част на акта - чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, която е изпълняемата и очертаваща обективните предели на възложените върху адресата на изпълнителното основание задължения – чл. 267 и чл. 268, т. 1 от кодекса. Ако пък е налице разминаване между фактическите и правни основания за издаване на акта (чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК) и разпоредителната му част, тогава съществено е нарушено изискването към формата на акта, пораждащо и колизия с материалния закон поради неопределеността на самото съдържание на установеното с административния акт правоотношение (чл. 146, т. 2 и т. 4 от кодекса).

4. Противно на главната теза в жалбата, ползването на строеж не по предназначение не го прави незаконен, а е основание да се разпореди забрана за ползването му – чл. 178, ал. 6 вр. 4 ЗУТ, до отстраняване на причините, предизвикали забраната – ал. 8 на текста. Затова кучешките клетки и къщички компрометират не законността на сградата, а евентуално правомерността на ползването й.

5. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Неоснователността на касационната жалба е предпоставка за присъждане в полза на ответната страна на своевременно заявеното и платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Съотнасянето на претендирания хонорар от 600 лв. към минималния размер от 900 лв. по чл. 8, ал. 2, т. 1 (в относимата редакция преди изменението с ДВ, бр. 88 от 2022 г.) от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения изключва твърдяната евентуално от касатора прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 949/28.09.2021 г. на Административен съд – София-област по адм. дело № 510/2021 г.

ОСЪЖДА О. Г. М. да заплати на Фондация „Д. Д. , [ЕИК], сумата от 600 (шестстотин) лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ