Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на синдика на „И. С“ ЕООД /в несъстоятелност/ М. В. против определение № 1374 от 19.04.2019г. по ч. гр. дело № 1042/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на „Пи Енд Ем Ф. А. Ф Холдингс“ ЛТД и синдика на „И. С“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу разпореждане № 13201 от 17.10.2018г. по гр. дело № 912/2016г. на Софийски градски съд, ТК, VІ-13 състав. С първоинстанционното разпореждане е върната на основание чл. 130 ГПК исковата молба на „Пи Енд Ем Ф. А. Ф Холдингс“ ЛТД срещу „И. С“ ЕООД /в несъстоятелност/, А. Г. Г. и В. Д. Г. за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделки, сключени между „И. С“ ЕООД и А. Г. Г., инкорпорирани в два договора за покупко-продажба на недвижими имоти във формата на посочени два нотариални акта.

Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК – въззивният съд се е прозинесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; определението е очевидно неправилно:

1. Преклузивен или давностен е срокът за предявяване на отменителен иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ, съответно за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД?

2. Спира ли да тече започналият вече едногодишен срок за предявяване на отменителен иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ, съответно за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД в случаите, когато след откриване на производството с решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ производството по несъстоятелност бъде спряно на основание чл. 632, ал. 5 във връзка с ал. 1 ТЗ поради липса на достатъчно имущество за покриване на разноските, установена в хода на производството?

3. Какво е съотношението на нормата на чл. 632 ТЗ спрямо нормата на чл. 647 ТЗ - като специална към обща или двете имат самостоятелно действие? В случай, че двете норми не са в съотношение една спрямо друга, как се отразява спирането на производството по несъстоятелност върху течението на сроковете, започналите да текат преди постановяване на акта за спиране?

4. Допустимо ли е при спряно производство по несъстоятелност определени срокове да продължават да текат или напротив - при спряно производството по несъстоятелност следва да се счита, че спират да текат всички срокове, предвидени в несъстоятелността доколкото това е единственото законосъобразно разрешение на този въпрос, с оглед принципите на предвидимост и правото на справедлив съдебен процес и ефективни средства за защита?

5. Прилага ли се по аналогия разпоредбата на чл. 632, ал. 3, във връзка с ал. 5 ТЗ и по отношение на други срокове в производството по несъстоятелност, в частност по отношение на едногодишния срок по чл. 647, ал. 1 ТЗ, или в случая е налице непълнота на закона, която следва да бъде преодоляна чрез съдебната практика?

6. Спира ли да тече едногодишният срок за предявяване на отменителен иск по чл. 647 ТЗ с постановяването в хода на производството по несъстоятелност на решение по чл. 632, ал. 1 във връзка с ал. 5 ТЗ за спиране на производството? И в случай, че отговорът е положителен, от кой момент продължава течението на спрения срок, като в случая може ли да се приложи по аналогия нормата на чл. 632, ал. 3 ТЗ и да се приеме, че остатъкът от започналия, но неизтекъл едногодишен срок започва да тече „от момента на вписването на решението по чл. 632, ал. 2, във връзка с ал. 5 ТЗ?

Частният жалбоподател поддържа, че въпросите, формулирани в т. 1, 2, 3, 4 и 5, са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпроса по т. 6 релевира доводи, че е разрешен в противоречие със съдебната практика - Решение № 553/07.10.2014г. по в. т. д. № 727/2014г. на ПАС и Определение от 01.05.2017г. по в. гр. д. № 5496/2016г. на САС.

Ответниците А. Г. Г. и В. Д. Г. чрез процесуален представител адв. А. М. оспорват частната касационна жалба и поддържат становище, че не са налице допълнителните селективни критерии на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК поради това, че по първия въпрос е формирана безпротиворечива съдебна практика, която е съобразена от въззивната инстанция, по четвъртия въпрос въззивният съд не се е произнесъл, а останалите въпроси са решени в съответствие със закона. По отношение на твърдените от частния жалбоподател недопустимост и очевидна неправилност ответниците възразяват, че частният жалбоподател не ги е аргументирал.

С определение № 603 от 01.10.2019г. по ч. т. дело № 1983/2019г. на ВКС, ТК, Второ отделение настоящият съдебен състав на основание чл. 292 ГПК е спрял производството по делото до приключване на производството по тълк. дело № 2/2018г. на ОСТК на ВКС. С Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020г. по тълк. дело № 2/2018г. на ВКС, ОСТК е даден отговор на релевантния правен въпрос: Какви са последиците от спиране на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност по отношение предявяването на исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл. 694 ТЗ, развитието на производството по тях и течението на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ? Поради отпадане на процесуалните пречки за разглеждане на спряното ч. т. дело № 1983/2019г. производството следва да бъде възобновено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.

За да остави без уважение частната жалба срещу разпореждането на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба, въззивният съд е приел, че искът по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ е недопустим, тъй като е предявен след изтичане на предвидения в чл. 649 ТЗ преклузивен едногодишен срок. Изложил съображения, че спазването на преклузивния срок като процесуална предпоставка за допустимост на исковете, посочени в чл. 649, ал. 1 ТЗ, е обусловено от хипотезата, при която е открито производството по несъстоятелност: при откриване на производство по несъстоятелност с решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ преклузивният срок тече от датата на постановяване на решението, а не от вписването му в Търговския регистър; при откриване на производство по несъстоятелност с решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ срокът за предявяване на исковете, посочени в чл. 649, ал. 1 ТЗ, започва да тече от момента на обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност.

Съдебният състав е приложил разпоредбите на чл. 649, ал. 1 във връзка с чл. 630, ал. 1, чл. 634а и чл. 632, ал. 2 ТЗ към конкретната фактическа обстановка и е направил извод, че срокът за предявяване на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ е започнал да тече от откриване на производството по несъстоятелност – датата на постановяване на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ /решение № 201/30.01.2015г. по т. дело по несъстоятелност № 4191/2012г. на Софийски апелативен съд/, а не от датата на обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ /решение № 740/04.05.2015г. по т. дело по несъстоятелност № 1442/2010г. на Софийски градски съд/. Изложил е съображения, че в настоящия случай не е налице възобновяване на производството по смисъла на чл. 632, ал. 2 ТЗ, тъй като производството по несъстоятелност продължава хода си поради начална липса на пречка за развитието му, констатирана от въззивния съд.

Доводите за спиране на срока за предявяване на исковете са приети за неоснователни по аргумент, че преклузивните срокове за разлика от давностните не спират и не се прекъсват. Направен е извод, че решението по чл. 632, ал. 5 ТЗ не е основание за спиране на срока, който е започнал да тече в хипотезата на чл. 649, ал. 1 във връзка с чл. 630, ал. 1 във връзка с чл. 634а ТЗ от 30.01.2015г. и е изтекъл на 01.02.2016г. – първият следващ присъствен ден, тъй като последният ден от срока е бил неприсъствен, съгласно чл. 60, ал. 2 във връзка с ал. 6 ГПК. Поради това, че искът е предявен на 04.02.2016г., т. е. след изтичане на едногодишния преклузивен срок, въззивната инстанция е заключила, че същият е недопустим.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – когато решението е очевидно неправилно. С. То решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора, респективно частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби.

Формулираните от частния жалбоподател правни въпроси са релевантни, тъй като са от значение за изхода на делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по тези въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, предвид формираната задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020г. по тълк. дело № 2/2018г. на ВКС, ОСТК, с което противоречивата съдебна практика е уеднаквена.

Съгласно посоченото Тълкувателно решение спирането на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност не е пречка за предявяване на нови искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл. 694, ал. 1 - ал. 3 ТЗ, не е основание за спиране на заварените искови производства по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал. 1 – ал. 3 ТЗ, нито прекъсва или спира течението на едногодишния преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ. В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е прието, че установеният в чл. 649, ал. 1 ТЗ едногодишен срок по своя характер е преклузивен, поради което не може да бъде прекъсван или спиран. Началото на течението на този срок зависи от това какво е първоначалното решение по молбата по чл. 625 ТЗ, а именно при решение по чл. 630, ал. 1 и ал. 2 ТЗ срокът по чл. 649, ал. 1, изр. 1 ТЗ започва да тече от постановяване на решението по чл. 630, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, докато при решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ - от обявяването на решението за възобновяване по чл. 632, ал. 2 ТЗ в Търговския регистър, тъй като с него за първи път се назначава и синдик в производството по несъстоятелност. Прието е, че не започва да тече нов едногодишен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ в случай на последващо спиране на производството по несъстоятелност преди изтичането на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ, респективно в случай на възобновяване след спиране на производството по несъстоятелност при първоначално решение по чл. 630, ал. 1 и ал. 2 ТЗ или при възобновяване след последващо спиране при първоначално решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ.

В настоящия случай въззивният съд в съответствие със задължителната практика на ВКС е приел, че в конкретния случай срокът за предявяване на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ е започнал да тече от откриване на производството по несъстоятелност – датата на постановяване на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ, както и че срокът е преклузивен, поради което не спира и не се прекъсва.

Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, предвид наличието на задължителна практика на ВКС по релевантните правни въпроси, обективирана в горепосоченото Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020г. по тълк. дело № 2/2018г. на ВКС, ОСТК, която е съобразена от въззивната инстанция.

По отношение на поддържаното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното определение, следва да се приеме, че постановеното определение на Софийски апелативен съд не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно определение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.

Въз основа на изложените съображения се налага извод, че при липса на твърдените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд.

Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т. дело № 1983/2019г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1374 от 19.04.2019г. по ч. гр. дело № 1042/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.