Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Окръжна прокуратура Монтана срещу определение № 1568 от 30.06.2020 г. по ч. гр. дело № 1931/2020 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на Прокуратурата на Р. Б срещу определение от 12.06.2020 г. по т. дело № 73/2020 г. на Окръжен съд Монтана. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производството по т. дело № 73/2020 г. на Окръжен съд Монтана и е върната исковата молба на Окръжна прокуратура Монтана за прекратяване на „Ал експо“ ЕООД по чл. 155, т. 3 ТЗ.

Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че причините, поради които дружеството е останало без управител, са без значение за приложението на разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ, а е от значение фактът, че дружеството не се управлява и представлява за период, който законът е счел за достатъчно продължителен. Излага доводи, че дружеството не се прекратява направо със смъртта на едноличния собственик на капитала, а с настъпването на допълнителен факт – наследниците да не поискат продължаване на дейността му.

В приложено към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 поради наличието на противоречива съдебна практика на ВКС, САС и окръжните съдилища, която следва да бъде уеднаквена, по въпроса за допустимостта на иск на прокурор по чл. 155, т. 3 ТЗ в хипотеза на смърт на едноличния собственик на капитала и управител на търговско дружество при бездействие на неговите наследници. В подкрепа на заявеното твърдение за наличие на противоречива практика на ВКС частният жалбоподател сочи определение № 302/28.06.2018 г. по ч. т. д. № 1280/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 73/21.06.2019 г. по т. д. № 2413/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., а по отношение на доводите за противоречива практика на САС - определение № 3281/09.10.2019 г. по ч. гр. д. № 4209/2019 г. на САС, ГК, 14 състав, определение № 3290/09.10.2019 г. по ч. гр. д. № 4470/2019 г. на САС, определение № 4091/01.12.2019 г. по ч. гр. д. № 5283/2019 г. на САС, определение № 512/17.02.2020 г. по ч. гр. д. № 196/2020 г. на САС, определение № 1223/25.05.2020 г. по ч. гр. д. № 1430/2020 г. на САС и определение № 1383/12.06.2020 г. по ч. гр. д. № 1491/2020 г. на ВКС. Моли обжалваното въззивно определение да бъде отменено, евентуално производството да бъде спряно до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:

Частната касационна жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържат твърдения за наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното определение, Софийски апелативен съд е приел, че липсва правен интерес от предявяване на конститутивния иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, предвид законовото прекратяване на дружеството на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ и доколкото е неустановимо дали е предвидено друго в учредителния акт на дружеството или дали наследниците на починалия са манифестирали желание за продължаване на дейността на дружеството. Въззивният съд е констатирал, че прекратяването в конкретния случай настъпва ex lege, а не като правна последица от съдебно решение.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. С. То решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби.

Посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос може да бъде уточнен от касационната инстанция по следния начин: Допустим ли е иск на прокурор по чл. 155, т. 3 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) за прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност при установена смърт на едноличния собственик на капитала на ЕООД, липса на друго уговорено /в учредителния акт или друг последващ акт на едноличния собственик на капитала/ и липса на манифестирано желание от наследниците на починалия едноличен собственик на капитала за продължаване на дейността на дружеството? Така уточненият процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за делото и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Този въпрос е свързан и с изясняване на реда, по който се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала – физическо лице в хипотезата на чл. 157, ал. 1 ТЗ.

С разпореждане от 06.03.2020 г. на Председателя на ВКС на основание чл. 292 ГПК е образувано тълк. дело № 1/2020 г. на ВКС, ОСТК по множество правни въпроса, решаването на един от които ще има значение за правилното решаване на настоящото дело, а именно: По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му? Поради изложените съображения производството по касационната жалба следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на производството по тълк. дело № 1/2020 г. на ВКС, ОСТК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по т. дело № 1294/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о. до приключване на тълк. дело № 1/2020 г. на ВКС, ОСТК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.